Определение № 2556 от 15.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2823/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. Г. С., подадена чрез процесуалния представител адвокат С. Р. от АК – С., срещу въззивното решение № 94/29.04.2025 г. по в.гр.д. № 73/2025 г. на ОС – Габрово, постановено по иск по чл. 34 ЗС във фазата по извършването на съдебната делба. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Ответната страна в касационното производство- И. Г. С., не е депозирала писмен отговор на касационната жалба, в срока по чл. 287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 566/05.12.2024г. по гр. д. №2012/2023г. на РС -Габрово, с което, на основание чл. 353 ГПК, са разпределени делбените недмижими имоти, като на съделителката И. Г. С. е поставен в дял и собственост подробно описаният в решението недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], [улица], етаж 2, с площ 104 кв.м., с прилежащи части: североизточната маза и северната маза, и съответните идеални части от общите части на сградата и общо 12/36 идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007г. на изп. директор на АК, целият с площ 638 кв.м., с пазарна стойност този дял 94859 лв., а на съделителят С. Г. С. е поставен в дял и собственост подробно описаният в решението недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот * в кв. 25 по плана на [населено място], общ. С., с обща площ от 1156 кв.м, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м, лятна кухня със застроена площ от 16 кв.м., баня от 4 кв.м., гараж със застроена площ от 15 кв.м., стопанска постройка на два етажа със застроена площ от 35 кв.м., плевня на един етаж от 46 кв.м., навес от 17 кв.м. и стопанска постройка (дърварник) на един етаж от 12 кв.м., с пазарна стойност този дял 32075 лв., като С. Г. С. е осъден да заплати на И. Г. С. за уравнение на дела ѝ сумата от 683 лв. За да потвърди първоинстанционното решение по начина на извършване на делбата, въззивният съд е приел следното: С Решение № 363/19.07.2024г. по гр. д. №2012/2023г. на РС -Габрово, влязло в сила на 08.08.2024г., е допусната съдебната делба между страните като квотите на съделителите от недвижимият имот жилище- апартамент в [населено място] са определени: 1/6 ид.част за С. Г. С. и 5/6 ид.части за И. Г. С.; а от недвижимият имот УПИ * в кв. 25 с построените в него сгради в [населено място]: всеки от тях има по 1/2 ид.част. Въззивният съд е посочил, че в случая основният спор между страните е концентриран изцяло върху способа, чрез който да се извърши делбата. Приел е съдът, че при постановяване на първостепенното решение е спазен водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН, според който тя следва да се извърши по начин, при който всеки съделител да получи реален дял, както и че разнородността (различието във вида и предназначението на делбените имоти) не се явява препятствие за прилагане на разглеждания способ за делба. Прието е, че делът на И. С. от делбената маса е на стойност 94 859 лева и на идентична цена – 94 176 лева е апартаментът в [населено място], поради което същият следва да й бъде предоставен в дял, а на съделителят С. С., чийто дял в делбената маса е 32 075 лева, следва да бъде поставен в дял имота в [населено място], чиято пазарна цена е 32 758 лева. Съдът е изтъкнал, че способът за извършване на делба, чрез изнасяне на имотите на публична продан по чл. 348 ГПК, следва да се прилага в делбата като изключение, ако някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Посочва се, че публичната продан като способ за извършване на делбата в случаите на нееднородни имоти противоречи на чл. 348 ГПК, тъй като не удовлетворява основната цел на делбеното производство за бързо и икономично прекратяване на съсобствеността. По изложените съображения въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се сочи наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по к нкретно формулиран въпрос: Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила случаят, при който съдът не допуска повторна експертиза, въпреки изричното оспорване на единичната експертиза пред първоинстанционния съд и въпреки изричното искане и обосноваване на страна за допускане на този повторна експертиза от едно или три вещи лица и пред въззивния съд? По въпроса се твърди, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в Решение № 252 от 29.12.2023г. по гр.д. № 4396/2022г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 165/22.10.2019 г. по гр.д.№2622/2018г. на ВКС, I г.о. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, общо основание за допускане на касационното обжалване съставлява конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При съобразяване на констатациите и изводите на въззивния съд, както и на изложените в мотивите към обжалваното решение съображения, основани на обсъдените доказателства, съдържащите се в касационната жалба и изложението към нея доводи, настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поддържаните от касатора основания. В утвърдената практика на ВКС /вкл. цитираната от касатора такава/ се приема, че експертните заключения следва да бъдат пълни, ясни и мотивирани, като експертите следва да посочат не само изводите, които правят във връзка с поставената им от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи, тъй като целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Когато даденото от вещото лице заключение е неясно, непълно или възникнат съмнения, че е неправилно, и то е единствено заключение за установяване на правнорелевантен факт по делото, въззивният съд може и служебно, дори и да няма искане от страната или да няма наведен такъв довод във въззивната жалба, да допусне нова/повторна или допълнителна експертиза. Когато въззивната жалба съдържа оплакване, че даден правнорелевантен факт е останал неизяснен в хода на делото или е бил неправилно установен от първата инстанция, и за установяването на такъв факт са необходими специални познания, въззивният съд, също служебно, дори и да няма искане от въззивника, назначава експертиза за установяване на този факт. Преценката на експертните заключения се извършва въз основа на конкретни критерии, а именно притежаваните от вещото лице специални знания, наличието или липсата на категорични отговори на поставените задачи, необходимостта експертното заключение да се преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото с цел да се установи дали заключението не съдържа неверни, неточни или основани на ненаучни изходни позиции констатации и заключения. В случая извършените от въззивния съд процесуални действия и мотивите на въззивното решение не сочат на отклонение от тези разяснения на съдебната практика на ВКС. Въззивният съд е извършил своята преценка именно въз основа на посочените в практиката на ВКС критерии, изложил е мотиви за липсата на необходимост от допускане на повторна, респективно тройна експертиза, тъй като вещото лице е обосновало методологията на определяне на цената на процесните имоти, предмет на производството по делба, вкл. и сравнителен метод-пазар на идентични имоти на същото място. Видно от писмения текст на СТЕ, използваните от вещото лице два метода при оценяването, са надлежно описани. В практиката на ВКС е изяснено, че приемането на експертизата се извършва в открито съдебно заседание, като съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ГПК, вещото лице излага устно заключението си, и страните разполагат с процесуалната възможност да задават въпроси на вещото лице във връзка с депозираното писмено заключение и изложението на вещото лице в открито съдебно заседание, като дадените устни разяснения на вещото лице при излагането на заключението в открито съдебно заседание представляват част от заключението на вещото лице, вкл. и дадените от вещото лице уточнения и допълнение по поставени въпроси от страните. В настоящия случай вещото лице е отговорило на поставени към него въпроси, вкл. и за методологията на оценяване на процесните имоти предмет на производството по делба, което заключение, като дадено в кръга на компетентост на вещото лице и неговите специализирани знания и опит, не повдига съмнение за непълнота, неяснота, противоречие, което да е обуславя назначаването на повторна или допълнителна експертиза, в която насока се е мотивирал и въззивния съд. Несъгласието на касатора с даденото от вещите лица заключение не представлява основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора. При извършената служебна проверка от касационния съд, не се установяват факти, сочещи вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, нито очевидна неправилност на същото. При този изход на производството, какаторът няма право на възстановяване на разноски, а ответната страна не е поискала такива. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК