Определение № 58 от 29.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 41/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 416/07.10.2015 г., постановено по в.т.д. № 592/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1644/24.07.15г. по т.д.№ 381/14г. на Окръжен съд – [населено място] за връщане на въззивната му жалба против решение № 214/10.06.2015г. по т.д. № 381/14г. на същия съд поради неотстранена нередовност на жалбата - невнесена държавна такса след изрични указания, дадени от съда. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна и връщане на делото за администриране. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустимо – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди разпореждане № 1644 от 24.07.2015 г., постановено по т.д. № 381/2014г. по описа на Окръжен съд –гр.Стара З., въззвният съд е приел, че съобщението за оставяне на въззивната жалба без движение и съответно за отстраняване на констатираната нередовност е редовно връчено на дружеството – жалбоподател на вписания в търговския регистър адрес на управление – [населено място], [улица] е получено на 07.07.2015 г. от физическото лице К. Василева Г. на длъжност „куриер”. От този момент е започнал да тече срокът за отстраняване на нередовността и същият е изтекъл на 14.07.2015г. Въззивният състав се е позовал на чл. 50, ал. 3 ГПК, според която разпоредба връчването на съдебните книжа може да се извърши на „всеки служител или работник”, който е съгласен да приеме съобщението в канцеларията на дружеството. Касаторът твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане до касационно обжалване без да е формулирал ясен и точен въпрос по тълкуването на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл. 281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивния съдебен акт и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуално правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно утвърдената по реда на чл. 274, ал. 3 и чл. 290 ГПК съдебна практика по приложението на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 ГПК (решение № 56/17.06.2014г. по т.д. № 2705/13г. на ВКС, І т.о.; определение № 470/10.08.2015г. по ч.т.д. № 1253/15г. на ВКС, І т.о.; определение № 22/17.01.2012г. по ч.т.д. № 886/11г. на ВКС, І т.о.), връчването на съобщения на търговци и юридически лица се извършва на последния, посочен в съответния регистър адрес (в канцеларията на адреса по ал. 1) и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. В конкретния случай, както правилно е отбелязал и въззивният съд, и други адресирани до дружеството - жалбоподател съобщения по т.д. № 381/2014г. на ОС – Стара Загора (като например съобщението с препис от обжалваното разпореждане и съобщението за отстраняване на недостатък по частната жалба подадена до П.) са били връчвани на същия адрес и са били получавани от същото физическо лице на длъжност „куриер”, което е получило и съобщението на 07.07.2015 г. В частната въззивна и частната касационна жалба няма изложени никакви възражения относно редовността на тези връчени съобщения. Решаващият състав е обсъдил ангажираните по делото доказателства и въз основа на тях е формирал извод, че връчването на съобщението за оставяне на въззивната жалба без движение и за отстраняване на недостатъка по нея, констатиран от първоинстанционния съд, е извършено редовно. По тези съображения съставът на ВКС счита, че въззивното определение не е постановено в противоречие с разрешен от ВКС правен въпрос или по въпрос, по който липсва практика на съдилищата и същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно определение. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд