Определение № 1379 от 25.03.2024 г. на ВКС по д. № 3392/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна/АС/ по т.д. №713/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 70 000 лв. предявеният от Н. К. срещу касатора иск по чл.432 КЗ, за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.12.20 г., при което пострадал ищецът като пътник в един от катастрофиралите автомобили.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.

Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени от въззивния съд следните процесуалноправни въпроси:

1. Задължен ли е съдът при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и обсъди всички доводи на страните?

2. Длъжен ли е съдът да посочи в съдебния акт всички относими критерии за определяне размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?

3. В същия контекст, да посочи всички факти, относими критерии, да ги съпостави с фактите по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за определяне на квотата на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат?

4.Допустимо ли е присъждане два пъти на лихва върху едни и същи обезщетения, съгл. КЗ?

Касаторът намира, че материалноправните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?

2. Определянето на обезщетение очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед на търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?

3.Определянето на квота за принос, несъответстваща на действително високия такъв от страна на пострадалия, представлява ли нарушаване на принципа за справедливост и адекватност?

4. Допустимо ли е върху една и съща част от главница да се калкулират два пъти лихви за забава на различни основания, съгл. КЗ? –

са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, тъй като произнасянето на ВКС по тях би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на закона и за разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на законите.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че на 18.12.2020 г., около 12. 00 ч., по околовръстен път [населено място], път II-97, между Т-образното кръстовище за [населено място] и Т-образното кръстовище за [населено място] се е движел товарният автомобил/т.а./ "Фиат Д." с peг. [рег.номер на МПС], в посока към Т- образното кръстовище за [населено място]. Автомобилът е бил управляван от водача И. С., а като пътник на дясната седалка до него е пътувал ищецът Н. К..

В същото време, лек автомобил/л.а./ "Фолксваген Пасат" с peг. [рег.номер на МПС], управляван от Закиф К., пътуващ сам в автомобила, се е движел от Т-образното кръстовище за [населено място] към Т-образното кръстовище за [населено място]. За да проведе разговор по телефона, водачът К. спрял автомобила на уширение на пътя, вдясно по посока към [населено място]. След проведения разговор водачът решил, че трябва да се върне и предприел маневра завиване в обратна посока, при което след потегляне придвижил автомобила вляво и навлязъл в лентата за насрещно движение. В този момент по тази лента за движение в противоположна посока (спрямо първоначалната посока на движение на л. а.) се движел товарният автомобил "Фиат Д.". В резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на двата автомобила настъпил удар – изцяло в предната част на лекия автомобил "Фолксваген Пасат" и в задната лява странична част на т. а. "Фиат Д.". Вследствие на удара водачът на товарния автомобил И. С. загубил контрол върху управлението на автомобила, който започнал да се плъзга с дясната си странична част напред и наляво (ударът е бил зад центъра на тежестта на автомобила), в резултат на което преминал през лявата канавка и се преобърнал през тавана на купето, като застанал напречно върху лявата канавка, легнал на лявата си страна.

Вещото лице – автоексперт е категорично, че причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е взаимното пресичане на траекториите на движение на двете превозни средства вследствие на навлизането на л. а. "Фолксваген Пасат" в коридора на движение на т. а. "Фиат Д." на разстояние по-малко от опасната му зона за спиране.

Аргументите на ответника, че водачът на т. а. "Фиат Д." е могъл и е бил длъжен да съобрази намерението на л. а. "Фолксваген Пасат" да извърши обратен завой, при изпълнението на който ще навлезе в лентата му за движение, съответно да предприеме своевременно намаляване на скоростта на движение и при необходимост да спре, за да избегне съприкосновението, според АС са напълно неоснователни. Като се има предвид мястото на настъпване на произшествието (извънградски път с две пътни ленти за движение в различни посоки, без наличие на кръстовище или отклонения от пътя на конкретното място) не би могло обосновано да се приеме, че за водача на товарния автомобил е било разумно и нормално да предположи, че престояващото край пътната лента за насрещно движение МПС при потеглянето си няма да се включи в движението по пътната лента, край която към този момент е престоявало в покой, а има намерение да се включи в лентата за движение на т. а. като за целта ще извърши обратен завой.

Отделно, по делото не е доказано, че водачът на престояващия л. а. преди предприемане на маневрата е подал ясен и достатъчен за възприемане сигнал със светлинните пътепоказатели на превозното средство, както го задължава разпоредбата на чл. 26 ЗДвП. Напротив, разпитаният по делото като свидетел И. С. е категоричен, че лекият автомобил не е подал мигач преди потеглянето. Тези свидетелски показания са дадени при предупреждение за наказателната отговорност, която свидетелят носи за лъжесвидетелстване, и не са опровергани, поради което липсва основание за тяхното игнориране в контекста на чл. 172 ГПК.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра (напр. да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път) преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства ( чл. 38, ал. 2 ЗДвП ). Като се имат предвид тези законови положения и конкретното място на съприкосновение между двете превозни средства – изцяло в предната част на лекия автомоби и в задната лява странична част на товарния автомобил, съобразявайки в тази връзка и габаритите на последния, обосновано може да се заключи, че потеглянето на л. а. "Фолксваген Пасат" и предприетата маневра "завиване в обратна посока" са извършени неправомерно, при пълно игнориране на приближаващия се по лентата за насрещно движение т. а. "Фиат Д." и отнемане на неговото предимство.

С оглед на тези обстоятелства, въззивният съд е приел за установени виновното и противоправно деяние на застрахования при ответното дружество водач на л. а. "Фолксваген Пасат" З. К. при възникване на пътнотранспортното произшествие на 18.12.2020 г., и съответно отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на вредите, причинени на ищеца Н. К. като пътник в другото превозно средство, участник в ПТП - т. а. "Фиат Д.", управляван от Ив. С..

Въззивният съд е съобразил установените от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на КСМАТЕ и СПЕ фактически данни относно вида и характера на причинените на ищеца увреждания (компресионна фрактура на тялото на Л1 гръбначен прешлен, довело и до вертебрален синдром, кифоза на нивото на фрактурата); начина, времетраенето и степента на възстановяване – проведена хирургична интервенция от висока сложност с отваряне на гръбначно мозъчния канал с цел декомпресия на невралните структури от разположените в канала костни фрагменти от задната стена на тялото на фрактуриралия лумбален прешлен и поставяне на метални импланти; сериозното им отражение върху физическото състояние на ищеца и психическото му здраве; претърпените неудобства от личен, битов и социален характер; обстоятелството, че ищецът е мъж в зряла и работоспособна възраст (49-годишен към момента на ПТП), който в резултат на сериозното телесно увреждане е с намалена възможност да извършва физическа работа по начина и в обема преди увреждането, отчитайки в тази връзка и негативното отражение на този тип травма спрямо по - продължителното запазване на двигателната способност на гръбначния стълб, като се има предвид и естественото при напредване на възрастта намаляване на плътността на костната структура; негативното отражение на причинената психическа травма, която макар да не се е развила в болестно състояние, засяга личния и социалния живот на пострадалия. С оглед на тези конкретни за случая обстоятелства, в съответствие и с прогласения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта АС е приел, че на ищеца Н. К. следва да се определи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 100 000 лева. Предходно диагностицираните вродено заболяване спина бифида и поясна дископатия не изместват и/или омаловажават тежестта на причиненото при процесното ПТП телесно увреждане, което е с водещо значение за влошеното състояние на ищеца, изпитваните болки и ограничени движения в кръста.

По възражението на ответника за съпричиняване на увреждането от пострадалия с непоставен обезопасителен колан, АС е приел, че като е нарушил задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и не е поставил обезопасителен колан при пътуване в т. а., ищецът сам се е лишил от възможността да получи минималната защита, която коланът осигурява. Като се има предвид механизма на ПТП (удар в задната лява странична част на т. а., зад центъра на тежестта му) и задействаните както при самия сблъсък между превозните средства, така и впоследствие при отклоняване посоката на движение на т. а. (плъзгайки се с дясната си странична част напред -по посоката му на първоначално движение- и наляво) и последвалото му преобръщане през таван, преимуществено странични инерционни сили, за противодействието на които предпазният колан не е пригоден, не би могло да се направи обоснован извод, че в случай, че ищецът е бил с поставен предпазен колан, в резултат на процесното ПТП не бихаполучил телесни увреди – въобще или от вида на процесните. Както сочи и вещото лице – медик, коланът би могъл да предпази торса от хиперфлексия само, ако е бил фиксиран правилно, т. е. със задействан затягащ механизъм, при което тялото се задържа към облегалката на седалката. В случая липсва категорично становище дали при такъв страничен (не челен) удар на автомобила като процесния затягащият механизъм на коланите сработва веднага. Отделно от това, както се сочи и от експерта, хиперфлексията най - вероятно се е получила при вторичния удар на пикапа и преобръщането му в канавката. При това преобръщане действащите сили са странични, а обезопасителният колан не е предназначен да противодейства на странично породени сили като не ограничава движението на тялото в страни. Не може да се пренебрегне и факта, че компресионна фрактура на лумбалния отдел на гръбначния стълб може да се получи от прекомерно огъване на гръбначния стълб, усукване или компресия в резултат на натиск, механични и абсорбиращи натоварвания (падане на задните части, силен удар, др. под.). В този смисъл според въззивния съд поведението на ищеца като пътник в удареното превозно средство е само едно условие за вида и степента на увреждането, без да е пряка причина за вредоносния резултат, настъпил в резултат на деянието на прекия причинител. По изложените съображения, определената от първоинстанционния съд степен на допринасяне за вредите от страна на пострадалия – 30 %, е споделена от въззивния съд.

С оглед на този процент на съпричиняване, размерът на дължимото на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди е съответно намален, като са му присъдени 70 000 лева.

Върху това обезщетение е присъдена законната лихва от 19.02.21 г., видно от решението за поправка на очевидна фактическа грешка от 6.06.23 г., което не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

При данните по делото процесуалните въпроси не са разрешени от АС в противоречие с цитираната практика на ВКС.Събраните по делото доказателства са прецени поотделно и в съвкупността им, обсъдени са и възраженията и доводите на страните, както е указано в ТР №1/13 г. на ОСГТК, ТР №1/01 г. ОСГК и сочените от касатора решения по чл.290 ГПК – р. по гр.д. №1649/10 г. на четвърто г.о., р. по т.д. №2366/13 г. на второ т.о. и др.

Посочени са установените морални вреди на ищеца, както и начина на настъпването им и трайните последици от увреждането. Обоснована е и степента на допринасяне на пострадалия за увреждането, с извършеното от него нарушение на ЗДвП. Така въззивното решение не противоречи, а съответства на цитираната от касатора практика на ВКС – ППВС №4/68 г., р. по т.д. №795/08 г. на второ т.о., р. по т.д. №807/11 г. на второ т.о. на ВКС, р. по т.д. №146/20 г. на второ т.о., р. по т.д. №1354/18 г. на второ т.о. и др.

Материалноправните въпроси също са разрешени от въззивния съд при съобразяване с практиката на ВКС – при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на осн. чл.52 ЗЗД са установени и преценени конкретните обстоятелства на случая – ППВС №4/68 г. и цитираните от касатора в изложението решения по чл.290 ГПК. Икономическата обстановка в страната, макар да не е изрично упомената в мотивите на въззивното решение, е имплицитно съобразена при определяне на обезщетението, с оглед момента на настъпването, характера и тежестта на уврежданията и продължителността на въздействието им върху физическото здлаве и психично състояние на ищеца. Степента на принос на пострадалия също е определена според конкретните за случая обстоятелства и преценката на съда за подобни случаи, отразена в цитираните от касатора решения на ВКС, част от които са посочените по-горе. Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по поставените процесуални и материалноправни въпроси, свързани с отговорността на застрахователя, определянето на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и на степента на съпричиняване на увреждането от ищеца.

Въпросите за лихвата също не обосновават основание за допускане на обжалването, тъй като по реда на чл.247 ГПК, с решението от 6.06.23 г. по настоящото дело, на което се позовава и ответникът по жалба, лихвата върху обезщетението е присъдена от 19.02.21 г. Това решение не е обжалвано от страните.

Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение и ВКС на РБ, трето г.о.