Определение № 250 от 20.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6162/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. С определение № 313 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 3563/2015г. на ВКС, І-во г. о., е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. В. П. и С. С. С. срещу решение № 161 от 30.03.2015 г. по в. гр. д. № 102/2015 г. на Окръжен съд Смолян. Съставът на ВКС е приел, че жалбата е подадена на 08.05.2015 г., преди изменението на чл.280, ал.2 ГПК с ДВ бр.50/2015 г. Според старата редакция на текста, която се прилага съгласно § 14 ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр. 50/2015 г./, не подлежат на касационно обжалване на въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Прието е, че в случая предмет на делото са искове по чл.109 ЗС за премахване на вентилационна тръба на северната стена на сграда в режим на етажна собственост, както и допълнителна пристройка с размери 3,50/1,30/2,20 м., предназначена за входно антре. Исковете са оценяеми. Посочената от ищеца с молба от 30.04.2014 г. цена на иска в размер на 1250 лв. е възприета от районния съд и се е стабилизирала. При това положение въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Частна жалба срещу определението на ВКС е подадена от ответниците С. С. С. и В. С., спрямо които искът по чл.109 ЗС е бил уважен. Жалбоподателите се позовават на обстоятелството, че данъчната оценка на засегнатия имот на ищците е над 5 000 лв. Считат, че цената на иска по чл.109 ЗС се определя от тази данъчна оценка, поради което въззивното решение подлежи на касационно обжалване и ВКС следва да разгледа подадената от тях касационна жалба. Ответникът в производството К. М. Я. оспорва жалбата. Счита, че обжалваното определение е правилно. Върховният касационен съд в настоящия си състав приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Законосъобразен е изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че преценката за допустимостта на касационната жалба се извършва съобразно редакцията на чл.280, ал.2 ГПК преди измененията с ДВ бр. 50/2015 г. Тази редакция възпрепятства касационния контрол на въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Съобразно § 14 ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр. 50/2015 г./ подадените до влизане в сила на този закон касационни жалби се гледат по досегашните условия и ред, т. е. при съблюдаване на цената на иска, включително и по искове за собственост. Законосъобразен е и следващият извод на предходния състав – че предявеният иск по чл. 109 ЗС е оценяем. Този извод кореспондира с т.1 на приетото впоследствие Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. С тълкувателното решение се дава ново разбиране на начина на определяне на цената на исковете по чл.109 ЗС. Доколкото в случая искът по чл.109 ЗС съдържа осъдителен петитум – да бъдат осъдени ответниците да извършат определени незаместими действия, искът се приема за оценяем. Законосъобразен е и следващият извод – че посочената от ищеца цена на иска в размер на 1250 лв. се е стабилизирала, тъй като до приключване на първото съдебно заседание нито съдът, нито ответниците са повдигнали спор за цената на исковете – чл.70, ал.1, изр.2 ГПК. При това положение частната жалба срещу определението на предходния тричленен състав е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В случая е без значение данъчната оценка на имота на ищеца, тъй като от една страна жалбоподателите не са повдигнали своевременно спор за цената на иска, а от друга страна, доколкото се касае за осъдителен диспозитив, с който те са осъдени да извършат незаместими действия / премахване на вентилационна тръба и на пристройка/, цената на иска по чл.109 ЗС, предвид т.1 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, не зависи от данъчната оценка на спорния имот. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение