Определение № 2166 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. Ф., чрез процесуалния представител адвокат М. О., срещу решение № 322 от 08.12.2022 г. по в. гр. д. № 281/2022 г. на Смолянския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 10001 от 30.06.2022 г. по гр. д. № 4/2020 г. на Маданския районен съд, постановено във фазата на извършване на съдебната делба, с което на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан следният допуснат до делба недвижим имот: Жилище-апартамент № 5, със застроена площ от 104.47 кв.м, находящ се в [населено място], обл. С., [улица]в блок № 14, вх.А, ет.2, построен върху държавна земя в имот * в кв.24 по плана на [населено място], състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение, ведно с прилежащите му избено помещение № 5, с полезна площ 5.40 кв.м., както и 7.3005 кв.м. идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището - апартамент № 6, стълбище и общи части, и на избеното помещение - изби № 6 и коридор, който апартамент е с идентификатор *** по КККР на [населено място], при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатор *, идентификатор * и идентификатор ***, с пазарна стойност в размер от 59 270 лв., като е постановено получената от продажбата цена да се разпредели между съделителите Г. В. К., действащ чрез настойника си Д. В. К., при определените с решението по допускане на делбата квоти от правото на собственост в размер от по 1/2 ид. ч. за всеки съделител.

В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна. Поддържа се и недопустимост на предявения иск за делба, поради неспазване процедурата за разпореждане с недвижим имот на лице, поставено под пълно запрещение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и произнасянето на касационния съд, по които би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно:

1. Допустимо ли е ревизирането на законосъобразността на съдебния акт по допускане на делбата, когато вследствие допуснати процесуални нарушения страната е била лишена от правото си да бъде надлежно представлявана по делото и е представлявана от особен представител;

2. При нарушение на чл. 47, ал. 3 ГПК, поради което страната е била ненадлежно представлявана от особен представител, който е сключил съдебна спогодба в първата фаза по делбата, опорочава ли се и решението във втората фаза на делбата;

3.Законосъобразно ли е допускане на делба и изнасянето на публичан продан на имот, съсобствен на недееспособно (запретено пълнолетно) лице, предявен от настойника му, без да е приложено към исковата молба мнение на настойническия съвет, потвърждаващо че разпоредителната сделка е в интерес на запретеното лице;

4.Следва ли във втората фаза по делбата вещото лице да изготви актуална пазарна оценка на делбения имот, след като направи оглед на имота, или е достатъчно оценката да се изготви по документи отпреди 2 години.

Ответникът по касационната жалба – Г. В. К., действащ чрез настойника си Д. В. К., чрез процесуалния представител адвокат С. К., е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това, евентуално поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, постановено във фазата по извършване на съдебната делба, с което на основание чл. 348 ГПК, допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 4/2020 г. на МРС е образувано по искова молба на настойника Д. В. К., в качеството му на представляващ поставения под пълно запрещение Г. В. К. за извършване на съдебна делба на притежаван от Г. В. К. и М. С. Ф. недвижим имот, а именно апартамент №5, със застроена площ от 104.47 кв.м, находящ се в [населено място], обл. С., [улица]в блок № 14, вх.А, ет.2, с идентификатор ***** по КККР на [населено място], придобито на 13.03.2006 г. от двамата съделители чрез покупко-продажба.Посочено е, че при първоначалното разглеждане на делото ответницата М. С. Ф. не е открита на адрес и е представлявана от назначен особен представител.Последният е изготвил отговор на исковата молба и е дал съгласието си за сключване на съдебна спогодба, оформена в протокола от открито съдебно заседание проведено на 10.09.2020 г., с одобряването на която е приключила първата фаза на делбеното производство като описаният в исковата молба съсобствен имот е допуснат до съдебна делба между двамата съделители при квоти от 1/2 идеална част за всеки от тях. Производството по делото е продължило във втората фаза без личното участие на ответницата като с решение № 10155 от 14.12.2020 г. съсобственият имот е изнесен на публична продан.

Констатирано е, че след влизане в сила на решението е постъпила молба от Ф. за отмяна на съдебните актове по делото по реда на чл. 303 ал.1 т.5 ГПК.С решение № 60122/10.01.2022 г. по гр. д. № 2494/2021 г. на ВКС, 2-ро г.о. е отменено съдебното решение по извършване на делбата, като делото е върнато за ново разглеждане във втората фаза на съдебната делба.В решението на ВКС е отразено, че молбата за отмяна на определението от 10.09.2020 г., с което е одобрена съдебната спогодба, следва да се остави без уважение, тъй като съдебната спогодба не е съдебен акт и не подлежи на отмяна и обжалване.При новото разглеждане на делото във втората фаза на съдебната делба страните не са предявили претенции за сметки и не са поискали възлагане на имота в изключителен дял.Констатирано е, че съгласно заключението на приетата по делото експертиза имотът е неподеляем, поради което е изнесен на публична продан при пазарна цена определена в заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза, кредитирано от съда.Посочено е, страните и съдебният изпълнител в бъдещото изпълнително производство не са обвързани от посочената в решението пазарна цена.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса, тъй като същите нямат отношение към способа за извършване на делбата.Производството за съдебна делба е организирано като двуфазно исково производство – в първата фаза са установява и проверява правото на делба на всеки един от съделителите, а във втората фаза се осъществява съдебно признатото право на делба.Влязлото в законна сила решение, с което се допуска съдебна делба, е самостоятелен съдебен акт, който има самостоятелна правозащитна функция.Същата се състои в силата на пресъдено нещо, с което се установява правото на делба.В процесния случай решението по първата фаза на делбата е влязло в законна сила, поради което е недопустимо във втората фаза на производството да се пререшават въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Отделно от това поставените процесуалноправни въпроси попадат в предметния обхват на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, които биха могли да се наведат в производството по отмяна на влязло в законна сила решение.Такова производство в случая е проведено и касационната инстанция е оставила без уважение молбата за отмяна на решението по първата фаза на делбата.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия и четвъртия въпрос, които касаторът е поставил в изложението си по чл.284, ал.3 от ГПК, тъй като техния отговор не би допринесъл за точното прилагане на закона и развитието на правото.

В процесния случай ищецът Г.К. е лице, което е поставено под пълно запрещение, а за негов настойник е определен брат му Д.К..Последният като негов законен представител може без разрешение на съда да предявява от името на пълно запретеното лице искове и да отговоря по тях независимо от техния предмет.Само ако по тези производства е необходимо да се извърши процесуално действие, което попада в обхвата на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ГПК /разпореждане с правото на иск или с предмета на делото/, това действие е валидно само ако е одобрено от съда.Изнасянето на имота на публична продан не е обусловено от действията на която и да е от страните, а е действие на съда, което зависи от това дали имота е поделяем и може ли да бъде поставен в един от дяловете.

Последователна е практиката на ВКС, че определящ критерий при извършването на делбата е пазарният, икономическият, целящ да се осигури на съсобственика, който е лишен от дял в натура, да получи най-справедливото парично възмездяване.С оглед на това делбата и паричното уравнение при възлагането следва да се извършат по действителната пазарна цена на имота.А това е цената, която взема предвид не само конкретното му състояние, но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти/т. 8 на Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК, Решение № 64 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4086/2021 г., II г. о и посочената там съдебна практика/.Липсата на противоречива практика изключва възможността да се допусне касационно обжалване по последния поставен въпрос.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение