Определение № 5723 от 09.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1514/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №1226/17.02.2025г. на „МАСТЪР МЕДИА ГРУП " ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез адв. Б. Т. срещу решение №4/10.01.2025г. по въззивно гр.д. №20241400500322/2024 по описа на Окръжен съд – Враца, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение. Касаторът счита решението за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при формиране на неправилния си извод за наличието на основание за ангажиране на деликтната му отговорност, въззивният съд не е обсъдил значителна част от аргументите на касатора, нито представените от него доказателства. В жалбата се съдържа подробно изложение на фактите, споменати в процесните публикации. Оспорва се извода на съда, че в тях са били използвани обидни по отношение на ищеца квалификации. В заключение се моли въззивното решение да бъде отменено, като на негово място се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В изложението си, касаторът посочва наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните формулирани въпроси:

1.“Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства, противоречията в тях, доводите на страните, изложени пред въззивната инстанция, в съответствие с доказателствата по делото, и да изложи мотиви кои факти и обстоятелства приема за доказани и кои не, за да се произнесе по наличието на:

а/ противоправно деяние, за което ответникът по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД отговаря, както и на

б/ причинно-следствена връзка между такова конкретно деяние и твърдяните от ищеца неимуществени вреди?“, по който твърди, че въззивният съд не е съобразил приетото в т.3 и т.4 от Постановление №9 от 28.12.1966г. на Пленума на ВС /във връзка с неустановения автор на материалите/, и с Постановление №7 от 30.12.1959г. на Пленума на ВС и Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленум на ВС – във връзка с необходимостта от установяване на причинно-следствената връзка.

2.“Длъжен ли е съдът, сезиран с иск по чл. 49 ЗЗД, респективно въззивният съд по такъв иск да обоснове в мотивите на решението си на какви факти основава изводите си, че присъденият от него размер на обезщетение за неимуществени вреди е справедлив? В тази връзка длъжен ли е въззивният съд да обсъди изложени от ответника доводи относно моралните качества на ищеца, т. е. има ли значение и съдът длъжен ли е да изследва моралният облик на ищеца и неговото поведение при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди?“, като по първата част се твърди противоречие с т.11 от Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленум на ВС и Тълкувателно решение №1 от 01.08.2022г. по тълк. д. №1/2021г., ОСГТК на ВКС, а втората част от въпроса касаторът счита, че е от значение за правото и за точното прилагане на закона-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

3. „Длъжен ли е въззивният съд, сезиран с иск за деликт да вземе предвид настъпилите след завеждането му факти от значение за спорното право и за размера на обезщетението?“, по който се твърди, че въззивният съд не е съобразил разясненията в Тълкувателно решение №1 от 01.08.2022г. по тълк. д. №1/2021г., според които при постановяване на решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, от значение за размера на вредите, настъпили след предявяване на иска.

По следните формулирани въпроси, касаторът счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като са от значение за точното прилагане на закона:

4. „Когато се претендират неимуществени вреди от клевета в медийна публикация, то за основателността на претенцията достатъчно ли е клеветническите изрази да се предполагат и извличат по тълкувателен път или е необходимо в процесните материали ищецът пряко да е набеден в извършването на конкретно престъпление или за него да са разгласени конкретни позорящи обстоятелства?“

5.„Съставлява ли обида и може ли да се приеме, че представлява деяние, годно да причини неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на чл. 49 ЗЗД употребата на набор от букви, който не е дума в българския език?“ във връзка с извода на въззивния съд, че на ищеца е нанесена обида чрез наричането му „пачконосец".

6. „Съставлява ли обида и може ли да се приеме, че представлява деяние, годно да причини неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на чл. 49 ЗЗД употребата на неуместно сравнение, което не е определение отнесено към ищеца или за да има деликт под формата на обида е необходимо лицето да е наречено с обидна дума?“, който въпрос се поставя във връзка с твърдението на касатора, че ищецът не бил квалифициран като „бит педераст", а публикацията съдържала мнение, че той бил дошъл при сина си „с бързината на бит педераст“.

На последно място в изложението се твърди, че решението е очевидно неправилно, което представлява основание по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като по делото не е установено кои са авторите на процесните материали, съответно не е недоказано възлагането на работа от касатора, нито увреждането на ищеца да е настъпило при или по повод възложена от касатора работа.

Ответникът по жалбата – Е. М. Ц., чрез депозирания от адв. П. писмен отговор оспорва същата, като моли да не бъде допусната до касационно разглеждане. Счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, нито твърдяната очевидна неправилност. На следващо място счита, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба против решението е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

За да се произнесе по наличието на касационни основания, съдът съобрази следното:

Производство е образувано по предявен от Е. М. Ц., ЕГН [ЕГН], против "Мастър Медиа Груп" ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя П. Д. Б., иск с правно основание чл.49 вр. чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от публикация на статии, чрез медия и новинарски уеб сайт www.bulnews.bg. Ищецът твърди, че на уеб сайта www.bulnews.bg, в периода 23.01.2023год. - 13.02.2023год. са публикувани поредица от обидни и клеветнически статии, насочени срещу него както следва:

Статия, озаглавена "Дела и документи! Във Франция задържали камион на "Екофрут" с мигранти, шофьорът е арестуван /снимки/”, публикувана на 23.01.2023 год., в която се намеква, че "Екофрут" ООД осъществява незаконен трафик на мигранти чрез своите камиони. Твърди се също, че ищецът Е. Ц. осъществява корупционно въздействие спрямо длъжностни лица: "От станалото досега обаче се вижда, че богатството на Е. М. замъглява трезвия поглед на полиция и прокуратура."

Статия, озаглавена "Сигнал до BulNews! Е. Коката продължава да шофира из В., но вече без книжка”, публикувана на 24.01.2023 год., в която се намеква, че Е. Ц. осъществява корупционно въздействие спрямо длъжностни лица: "Н. парите на Е. М. да не замъгляват трезвия поглед на хората, които трябва да приложат закона в цялата му строгост."

Статия, озаглавена "Гореща тема! Забъркаха "Екофрут" в трафик на цигари от Испания, собственикът мълчи", публикувана на 30.01.2023г., в която ищецът се набеждава в организиране и осъществяване на престъпна дейност - контрабанда на цигари.

Статия, озаглавена "Врачани питат: Защо топ ченгето Л. С. не разследва от къде Е. Коката е купил дрогата?", публикувана на 01.02.2023год., в която се намеква, че ищецът осъществява корупционно въздействие върху длъжностни лица: "Причината трябва да се търси или в некадърността на топ ченгето Л. С. или в неговата зависимост от парите на бащата Е. М.."

Статия, озаглавена "Гореща тема! Бивши шофьори на "Екофрут" проговориха, във врачанската фирма е страшно.", публикувана на 06.02.2023 год., в която се коментира, че "Екофрут" ООД нарушава правилата за допустими часове за шофиране и за безопасни условия на труд. Твърди се, че ищецът таксува шофьорите с несъществуващи глоби, и в дейността си фирмата допуска множество нарушения. Намеква се, че ищецът осъществява корупционно въздействие: "Сега остава да видим, дали държавните служители от цитираните институции /ДАИ и Инспекция по труда/ ще действат или вече са направили гуши като пеликани."

Статия, озаглавена "Cash and Carry“! Е. Коката катастрофира във В., 4 полицаи "забравиха" да го тестват за алкохол и наркотици.", публикувана на 08.02.2023год., съдържаща намеци за корупционни практики и преки обидни квалификации по отношение на ищеца Е. Ц.: "бит педераст" и "пачконосец".

Статия озаглавена "Само в BulNews! Агент на ДАНС - В. зоба от тучната ясла на "Екофрут", публикувана на 13.02.2023 год., съдържаща тенденциозен според ищеца разказ за корупционни практики, в които е замесено дружеството "Екофрут" ООД, както и неговият собственик Е. М..

Ищецът счита, че статиите съдържат множество неверни обстоятелства, приписвани му в лично качество и в качеството му на собственик на "Екофрут" ООД, които са злонамерени и не отговарят на истината, засягат честта и достойнството му, злепоставят го и рушат неговата обществена и служебна репутация. Твърди се, че статиите са авторска измислица, мотивирана от злонамерени намерения, и са му причинили голям стрес, тревога, обида, смут, възмущение и гняв. Поддържа се, че е принуден да успокоява и дава обяснение на силно разтревожените от публикациите членове на семейството му, близки, колеги и приятели. Силно отрицателното въздействие на публикуваните статии, се отразява негативно на обичайния му, ежедневен начин на живот, нарушена е и работоспособността му. С оглед изложеното, ищецът обосновава наличието на правен интерес от предявяване на настоящата исковата претенция за осъждане на "Мастър Медиа Груп" ЕООД, да му заплати на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 7000,00 лв./след допуснато увеличение в о.с.з. на 09.06.2023г./

Ответникът оспорва иска като неоснователен, като излага, че не са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД. Счита, че липсва противоправност на поведението, на което и да било лице, на което ответникът е възложил работа във връзка с процесните статии, както следва: По първата статия, публикувана на 23.01.2023г., озаглавена "Дела и документи!...“, сочи, че коректно и в съответствие с професионалните стандарти в журналистиката е посочен източникът на информацията. Материалът бил базиран на репортаж, излъчен по bTV, пред която телевизия е говорила съпругата на шофьор в "Екофрут" ООД и в процесния материал думите й са цитирани в кавички, което, според ответника означава, че е посочен източник, а материалът не е плод на авторска измислица. По втората статия, публикувана на 24.01.2023г. със заглавие "Сигнал до BulNews! Е. Коката продължава да шофира из В., но вече без книжка", сочи, че се отнася за лице с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство на 20.01.2023г., което е видяно да шофира автомобил, регистриран на името на ищеца, като счита, че изнасянето на подобна информация не представлява деликт. Във третата статия, публикувана на 30.01.2023г. със заглавие "Гореща тема! Забъркаха "Екофрут" в трафик на цигари от Испания, собственикът мълчи”, поддържа, че ищецът не се набеждава в нищо, а само публично е поставил въпроси и очаква отговори на същите. Счита, че задаването на въпроси не е равнозначно на обида или клевета. По четвъртата статия, публикувана на 01.02.2023г., и по седмата, публикувана на 13.02.2023г., поддържа, че материалът по никакъв начин не е насочена към ищеца, поради което обективно е невъзможно да го засегне /обиди/оклевети/опозори/. Следващите две статии твърди, че отразяват истина, базирана на свидетелски показания, поради което поддържа, че не е налице противоправно поведение, изразяващо се в съобщаването на информацията. На следващо място, счита, че не са налице неимуществени вреди за ищеца, а липсва и пряка и непосредствена причинна връзка между някакво противоправно поведение и вредите, претендирани от ищеца, поради което моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

От фактическа страна, въззивният съд е установил, че на уеб сайта "www.bulnews.bg", собственост на ответника "Мастър Медиа Груп" ЕООД, в периода 23.01.2023г. - 13.02.2023г. са публикувани седем статии, засягащи различни теми, в които се съдържа информация за ищеца Е. М. Ц.. Приел за безспорно, че ответното дружество "Мастър Медиа Груп" ЕООД е издател на електронното издание, в което са публикувани описаните материали. Издателят е този, който носи правото да възпроизвежда и разпространява едно произведение /чл.43 и пар.2, т.3 и т.4 от ЗАПСП/ и съответно издателят е този, които носи отговорност за характера и съдържанието на публикуваните и разпространени 15 чрез съответната медия материали. Ето защо при установена противоправност на деянието на негов служител, независимо кой е той, вреди и причинна връзка между тях, издателят ще носи отговорност. Посочил е, че спорно между страните е дали правото на изразяване и разпространяване на информация е превратно упражнено, съответно налице ли е противоправно поведение на служител на издателя на електронното издание, основание за ангажиране на деликтна отговорност по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД.

След като е съобразил показанията на разпитаните по делото свидетели, дадените от ищеца обяснения, както и събраните в хода на въззивното производство доказателства, въззивният съд е развил мотивирани съображения за всяка от процесните статии: за първата статия е приел, че съдържа вярна информация, но приписва неизвършено престъпление - клевета /чл.147, ал.1 НК/, уличаващо в корупция спрямо органите на реда, с което деяние се накърнява честта и достойнството на ищеца; за следващата статия е изложил, че за верните факти ответната медия не следва да носи отговорност, но в частта ѝ, представляваща изказано мнение с тенденциозен характер цели да въздейства за формиране на негативна оценка спрямо ищеца, като лице, упражняваща корупционно въздействие върху правоохранителните и правоприлагащите органи; за следващата статия е приел, че съдържа и обидни квалификации, определящи ищеца като лице, съгласно да забогатява по криминален начин; за останалите е посочил, че съдържат обидни квалификации, оценъчни твърдения и квалификации, които не могат да се възприемат по друг начин от читателите, освен като позорящ. Посочил е, че отрицателната оценка е поднесена по шокиращ и провокативен начин, който е журналистическа практика за поднасяне на информация, но съдържа унизителни и неприлични изявления по отношение на лицето, за което се отнася. Използваните в статиите думи са неприемливи, унизителни и непристойни, накърняват достойнството на ищеца, поради което е прието, че издателят на ответната медия следва да носи отговорност за тях.

Въззивният съд е приел, че ищецът е доказал претърпяна от него неимуществена вреда в резултат на разпространението на статиите, изразяваща се в психическо напрежение и създаване на неприемлив негов имидж в обществото, а ответната медия не е доказала наличие на предпоставки, при които отговорността й може да отпадне. Изложил е, че разгласените обстоятелства и използваните обидни изрази са позорящи и негативни за Е. М. Ц., като засягат честта и достойнството му, злепоставят и рушат неговата обществена и служебна репутация. Посочил е, че това се установява от показанията на свидетелите Х. Х. и И. И., които потвърждават страданията и притесненията на ищеца, чувството му на вина пред семейство, приятели и колеги.

Във връзка с изложените във въззивната жалба възражения, съдът е посочил, че изразите "бит педераст" и "пачконосец" са обидни квалификации, чрез които образът на Е. М. Ц. е обрисуван с използвания негативен журналистически тон. Обидите и клеветите са недобросъвестно илюстрирани с извадени от контекста думи, изрази и епитети, които в отрицателен смисъл засягат честта и достойнството на ищеца. Посочено е, че медията разгласява позорни обстоятелства за ищеца във всяка една от седемте статии, и е довела до знанието на читателите неверни обстоятелства, които деецът свързва с личността на пострадалия. Според съда с процесните публикации е било засегнато и доброто име на пострадалото лице в обществото. С оглед събраните гласни доказателства, съдът е приел за доказана и причинната връзка между поведението на ответната медия и настъпването на вредоносния резултат, като предпоставка за репариране на вредите.

Въззивният съд е посочил, че ответникът, в качеството на собственик и администратор на медията, отговаря за публикуването на неговия сайт и разпространението им в интернет пространството. Публикациите са създали неприемлив образ за Е. Ц. сред обществеността, който е в абсолютно противоречие с действителността, като с разпространението им са уронили неговата чест и достойнство, както и репутацията му, създали са психическо напрежение след узнаване на вменените му с публикациите действия. Изложил е, че ищецът следва да бъде обезщетен за негативните емоции, претърпени в резултат на публикациите: стрес, тревога, обида, смут, възмущение, гняв и психически дисконфорт с обезщетение в размер на 5000лв.

При така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поддържаните от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК по следните съображения:

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК / ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по дело №1/09г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

По първия поставен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички събрани доказателства не се констатира разрешението на въззивния съд да е в противоречие с цитираното от касатора Постановление №9 от 28.XII.1966г., Пленум на ВС. Въззивният съд не е допуснал нарушение, изпълнявайки своята правораздавателна дейност. Напротив, в съответствие с установената практика, включително и с разясненията, съдържащи се ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК и множество решения, е извършил самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, и след обсъждане на доводите и възраженията на страните, е изложил собствени мотиви по съществото на спора. Въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК се е произнесъл по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба като е преценил всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, в мотивите на решението си е обсъдил доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът е спазил правилата на формалната и правната логика, като е изложил обосновани фактическите констатации и правните изводи. Съдът се е произнесъл като въззивна инстанция, като сам е установил фактите по делото и е изградил свои правни заключения. Развил е съображения в рамките на надлежното му сезиране, като е обсъдил събраните доказателства в с оглед спорната пред него фактическа обстановка.

Доколкото процесните статии са публикувани на сайта на ответното дружество, то разрешението на въззивния съд е съобразено с константната съдебна практика, обективирана в Решение №460 от 16.07.2025г. на ВКС по гр. д. №5021/2023г., I г. о, решение №19 от 15.03.2022г. по гр. д. № 4040/2021г. на ВКС, 1 г. о., Решение №278 от 27.11.2019г. на ВКС по гр. д. №1140/2019г., според която, независимо от наличието или липсата на конкретно възлагане на определено лице да състави и публикува статия, собствениците на сайтове носят отговорност за причинените от публикациите вреди, тъй като са предоставили на лицето оторизиран достъп за публикация в тези сайтове. Изводът му кореспондира с приетото за безспорно на осн. чл. 146 ГПК в о.с.з., проведено на 09.06.2023г., че ответникът е собственик на уеб сайта www.bulnews.bg, както и, че Мастър Медиа Груп ЕООД е допуснало публикуването на посочения сайт на процесните статии.

По въпроса касаещ необходимостта от установяване на причинно –следствената връзка не се установява противоречие с посочените от касатора Постановление №7 от 30.12.1959г. на Пленума на ВС и Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленум на ВС. Изводът на съда, че ищецът е претърпял негативни емоции: стрес, тревога, обида, смут, възмущение, гняв и психически дисконфорт именно в резултат на процесните публикации, е обоснован с показанията на свидетелите И. И. и Х. Х.. Становището на касатора, че всъщност ищецът е бил повече разстроен от това, че синът му е спрян от полицията да управлява неговия автомобил не кореспондира на събраните по делото доказателства. Действително, в три от статиите са описват инциденти, касаещи сина на ищеца, но верността на изложените факти е била отчетена от съда. Според константната съдебна практика, в мотивите си съдът е длъжен да посочи кои от изложените твърдения представляват такива за факти и кои - оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако позорят адресата и са неверни. Оценките/мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида. В мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 КЗПЧОС. Именно по такъв начин е постъпил въззивният съд- обсъждайки всяка една от статиите по отделно, той е изложил в какво конкретно се състои противоправното деяние -изказано мнение с тенденциозен характер; не обективно представяне на обществено значим проблем; целящо да въздейства върху аудиторията за формиране на негативна оценка спрямо ищеца, като лице, упражняваща корупционно въздействие върху правоохранителните и правоприлагащите органи; недобросъвестно използвани изрази и епитети, които в отрицателен смисъл засягат честта и достойнството на ищеца. Преценката на съда, че именно разгласените обстоятелства и използваните обидни изрази в статиите са позорящи и негативни за Е. М. Ц., като засягат честта и достойнството му, злепоставят и рушат неговата обществена и служебна репутация, се базира на показанията на свидетелите Х. Х. и И. И., които потвърждават страданията и притесненията на ищеца, чувството му на вина пред семейство, приятели и колеги. Изводът на въззивния съд е в съответствие и с решение №19 от 15.03.2022г. по гр. д. №4040/2021г. и решение №278 от 27.11.2019г. по гр. д. №1140/2019г. на ВКС, в които се посочва, че обидата е противоправно деяние и такава е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. При разпространение на обида чрез средство за масово осведомяване, следва да се приеме, че обидата е нанесена в присъствие на пострадалия. Унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна.

По следващия въпрос, поставен във връзка с размера на присъденото обезщетение следва да се посочи, че не се констатира противоречие с посоченото в изложението ППВС №4/1968 и решения, постановени на осн. чл. 290 ГПК. Според разясненията, съдържащи се в посоченото ППВС, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се съобразят конкретните обективно съществуващи обстоятелства за всеки отделен случай, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и др. Съдът е длъжен да обсъди всички конкретни обстоятелства и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В случая, въззивният съд, при определяне размера на обезщетението не се е отклонил от тази задължителна практика, защото е взел предвид всички релевантни обстоятелства. С оглед спецификата на казуса- доколкото са публикувани седем статии, засягащи лице, известно в региона като собственик и управител на голяма транспортна фирма с дългогодишен успешен бизнес, въззивният съд в съответствие с приетото в решение №50118 от 10.11.2022г. на ВКС по гр. д. № 4583/2021г., е обсъдил всички обстоятелства, от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, а именно: а/. характера на обидата и изнесената непотвърдена информация за ищец; б/. общественото положение и личността на ищеца – касае се за личност, известна на местната общественост; в/. фактът, че обидата и непотвърдените твърдения са изразени публично, чрез средство за масова информация и са станали достояние на широк кръг лица; г/. обема, вида и характера на същите доколкото когато непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на физическо лице с успешен дългогодишен бизнес, и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази по едно и също време и място, броят на употребените думи и изрази е обстоятелство от значение при определяне размера на обезщетението; д/. обществено-икономическите условия в страната към осъществяване на деликта; е/. интензитета и продължителността на конкретно претърпените негативни психични изживявания. Предвид което и по отношение на този въпрос не се установява основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.

По следващия въпрос относно задължението на въззивния съд да вземе предвид настъпилите след завеждането му факти от значение за спорното право следва да се посочи, че същият е некоректно поставен в контекста на висящия спор. Извън предмета на предявения иск са действията и поведението на сина на ищеца. Не се претендира обезщетение заради невярното отразяване на извършеното от сина му, а заради думите и изразите, които са използвани в статиите във връзка със случилото се, и внушенията, които те предизвикват по отношение личността на ищеца.

По следващите три въпроса, поставени от касатора на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като са от значение за точното прилагане на закона, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Разграничение между обидата и оценъчните съждения е направено в редица решения на ВКС, в съответствие с които са решаващите изводи на въззивния съд. В решение №213 от 26.01.2021г. на ВКС по гр. д. №970/2020г., решение №278 от 27.11.2019г. на ВКС по гр. д. №1140/2019г., решение №209/27.9.2013 г. по гр. дело № 1747/2013 г. на ВКС, решение №484/9.6.2010 г. по гр. дело №1438/2009г. на ВКС, решение № 62/6.3.2012 г. по гр. дело № 1376/11 г. на ВКС, е прието, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие. Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 1 от Конституцията представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност. За разлика от негативните оценки обидата е противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Дефиницията на деянието "обида" се съдържа в чл. 146, ал. 1 от НК, но тя е приложима и при деликта, а унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване.

По повод поставените въпроси касаещи конкретни думи, използвани в статиите следва да се отбележи, че изводът на въззивния съд, че оценъчните съждения за личността и поведението на ищеца, изразени в статиите под формата на епитети, квалификации и сравнения, засягат честта и достойнството му, и преценени съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване имат унизителен характер, целят да уязвят достойнството му и го злепоставят в обществото, е в съответствие с практиката по приложението на чл. 49 ЗЗД в сходни хипотези на увреждане. В съответствие с цитираните по-горе съдебни решения, съдът е посочил, че оценъчните твърдения могат да се разпространяват свободно, но следва да не се упражнява превратно правото по чл. 39 от Конституцията на Република България, като се накърнява честта и доброто име. Изложил е, че противоправността на деянието се изразява в разпространение на сведения с непроверено, оспорено и недоказано като вярно съдържание в част от публикациите, и в обидните оценъчни съждения относно ищеца, имащи за цел общественото му дискредитиране.

Поставените въпроси не пораждат необходимост от допускане на касационно обжалване на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставения правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. Предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника са уредени пълно, ясно и разбираемо чл. 49 ЗЗД, а по спорните въпроси, свързани с прилагането му, има формирана задължителна и незадължителна практика на ВКС, с която решението на въззивния съд е съобразено. Даденото с практиката на ВКС тълкуване, приложимо и за настоящата хипотеза, в която ответникът е медия, е точно, съответно на нормативната уредба, на обществено-икономическите условия и липсва необходимост от промяна на така формираната практика.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. За да е налице сочената от касатора очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. При постановяване на решението, съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, а при определяне на размера на справедливото обезщетение, съдът е обсъдил всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Изложените от касатора съображения представляват субективни оплаквания за допусната необоснованост на постановеното решение поради неправилен и непълен анализ на събраните доказателства и поради необсъждането на определени доводи, които според личното му разбиране имат значение за изхода на делото и съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си, но същите не мотивират наличието на очевидна неправилност. Предвид изложеното не може да се направи извод за допускане на касационно обжалване на основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

При преценка на останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК, настоящият състав счита, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска: Няма вероятност решението да е нищожно. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание.

При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски. Въпреки обективираното в отговора искане, доказателства за направени такива, както и за техния размер не са представени, поради което съдът не му присъжда разноски за производството пред настоящата инстанция.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение