Определение № 651 от 22.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4264/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Л. П. С. и А. С. от [населено място] срещу определение № 106 от 18.04.2013г. по гр.д №1264/2013г на ІV г.о на Върховен касациоинен съд, с което на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК (изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) е оставена без разглеждане касационната жалба на настоящия жалбоподател срещу въззивно решение на Благоевградски окръжен съд ,постановено по обективно и субективно съединени искове за обезщетение с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, при главница и лихва под размера на чл. 280 ал.2 от ГПК за всеки от исковете. В частната жалба се изтъква оплакване за неправилност, което жалбоподателите подкрепят с довод за недопустимост на обжалваното решение. При недопустимост Върховен касационен съд е длъжен да подложи решението на касационен контрол ,съгласно ТР №1 от 19.02.2010г на ОСГТК. Частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно. Постановеното от въззивния съд решение е извън критерия за допустимост на касационо обжалване по чл. 280 ал.2 от ГПК ( изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) с оглед цената на всеки от ищите ,като исковете са предявени при обективно и субективно съединеняване, Цената се съобразява по отделно, а не сумарно. От безспорната констатация относно цената, в случая под 5000 лева, следва и направения с обжалваното определение извод ,че касационната жалба слещу въззивното решение не е подлежала на разглеждане. Недопустимостта на жалбата означава ,че ВКС не може да обсъжда изтъкваните от касатора пороци на обжалваното решение ,независимо от какво естество са те. Вероятността решението да е недопустимо се преценява при допускането до касационно обжалване (основанията на чл. 280 ал.1 ГПК), преценката за недопустимост е основание за обезсилване на решението при инстанционен контрол и, но до инстанционен контрол от ВКС на недопустимо решение може да се стигне единствено при допустима жалба. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,