Определение № 53 от 24.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 748/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], Д. М. А. и Ч. А. А., двамата от [населено място] срещу определение № 3407 от 28.07.2011 г. по в. ч. т. д. № 1966/2011 г. на Варненски окръжен съд. С атакуваното определение е потвърдено определение от 17.05.2011 г. по ч. гр. д. № 2200/2011 г. на Варненски районен съд, с което са оставени без разглеждане подадените от същите дружества и физически лица възражения по чл. 414 ГПК срещу издадената по реда на чл. 417, т. 2 ГПК заповед за незабавно изпълнение № 1675 от 15.02.2011 г. в полза на [фирма], [населено място] срещу длъжниците [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място]. Частните жалбоподатели молят за отмяна на въззивното определение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Считат, че макар да не са длъжници в заповедното производство, приключило с издаването на заповед за незабавно изпълнение срещу други лица, разполагат с правото да подадат възражение по реда на чл. 414 ГПК, което произтича от качеството им на ипотекарни гаранти и от изричната норма на чл. 151 ЗЗД. Именно с този въпрос е обосновано и допускането на касационното обжалване, като по отношение на него се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 16.09.2011 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Атакуваното въззивно определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Варненски районен съд определение за оставяне без разглеждане на възраженията по чл. 414 ГПК, депозирани от лица, които не са длъжници в заповедното производство, не е преграждащо развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Доколкото възразилите лица не са участвали в производството по чл. 417 ГПК и не фигурират като длъжници в издадената заповед за незабавно изпълнение, извършените от тях процесуални действия са ирелевантни за това производство и следователно отказът на съда да съобрази същите не влияе върху неговото развитие. Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определението, с което се оставят без разглеждане възраженията по чл. 414 ГПК, подадени от неучастващи в заповедното производство лица, не отговоря на посоченото изискване, тъй като е напълно неотносимо към предмета на това производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение