Определение № 3098 от 19.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4121/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Й. Г. срещу определение № 1116 от 20.03.2023г. по ч.гр.д. № 551/2023г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 13768 от 08.12.2022г. по гр.д. № 1955/2022г. на Варненски районен съд, с което на основание чл. 118, ал. 2 ГПК производството по делото е изпратено по подсъдност на Хасковски районен съд. В частната жалба се поддържа, че определението е вероятно недопустимо, очевидно неправилно, евентуално неправило. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответниците по частната жалба „Агрофин“ ЕООД и И. Г. я намират за недопустима на основание чл. 274, ал.4 ГПК. Ответникът И. М. не взема становище. При преценка допустимостта на образуваното частно касационно производство настоящият състав на Върховния касационен съд, намира, че жалбата е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Производството по гр.д. № 1955/2022 г. на Варненски районен съд е образувано по искова молба на Т. Й. Г. против „Агрофин“ ЕООД, със седалище в Сливен, против И. С. Г. от [населено място] и против И. В. М. от [населено място]. Претенцията е по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 250 лева, като част от вземане в размер на 63 631.05 лева. С отговора си против исковата молба ответникът И. В. М. е направил възражение за местна подсъдност, като е посочил, че производството следва да бъде разгледано от Хасковски районен съд. Варненският районен съд с определение № 13768/08.12.2022г. по гр.д. № 1955/2022г. е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Хасковски районен съд. Приел е, че не е налице потребителски спор и разпоредбата на чл. 113 ГПК, уреждаща изборната подсъдност на исковете на потребителите, не намира приложение, тъй като претенцията е за реализиране на извъндоговорна деликтна отговорност за вреди, причинени от непозволено увреждане. Приел е, че местната подсъдност е общата по чл. 105 ГПК или тази по чл. 115, ал. 1 ГПК по местоизвършване на деянието. Посочил е, че деянието (използване на неистински документ) е извършено в района на Хасковски районен съд, а там е и постоянния адрес на един от ответниците. Варненски окръжен съд с обжалваното определение е потвърдил първоинстанционния акт като правилен. Приел е, че ищцовата страна няма качеството на "потребител" и по смисъла на чл.2, б."б" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и легалната дефиниция на § 13, ал. 1, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като извлича вземането си от договор за консултантски услуги, но претендира извъндоговорна отговорност, поради което, при определяне на местната подсъдност е неприложима особената подсъдност по чл. 113 ГПК. Определението на Варненски окръжен съд не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК изключва от касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000лв. В случая първоинстанционния съд е сезиран с осъдителен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 250 лева, като част от вземане в размер на 63 631.05 лева. При предявяване на частичен иск ищецът въвежда като предмет на спора само претендираната част от вземането и само върху тази част се формира сила на пресъдено нещо. Именно тази част представлява цената на иска по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и в случая тя е под 5000лв. При тези обстоятелства е видно, че частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, което е изключено от касационен контрол. Затова следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.