Определение № 175 от 08.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Х. С. от [населено място] чрез пълномощника му, адвокат Л. З. срещу решение № 5168 от 12.07.2012 г. по гр. дело № 12889/2011 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение /ГО/, І брачен въззивен състав /І б.в.с./. Ответницата М. А. Р. чрез пълномощника си, адвокат П.К. поддържа становище за липсата на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. На лице е основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. С решение № 5168 от 12.07.2012 г. по гр. дело № 12889/2011 г. на СГС, ГО, І б.в.с. е обезсилено решение № ІІІ – 80 – 116 от 07.06.2011 г. по гр. дело № 11011/2010 г. на Софийски районен съд, ІІІ гражданско отделение, 80 състав, прекратени са производствата пред двете инстанции и е осъден К. Х. С. да заплати на М. А. Р. деловодни разноски в размер на сумата 1640 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел по предявения от К. Х. С. против М. А. Р. иск с правно основание чл. 123, ал. 2 СК, че въпросите относно местоживеенето на детето и неговите контакти с бащата са уредени със спогодба, одобрена по гр. дело № 10585/2011 г. на СГС, ГО, втори брачен въззивен състав, а производството по жалбата на К. Х. С. срещу първоинстанционното решение в частта относно родителските права и издръжката е прекратено поради оттеглянето й. Решаващият състав е констатирал, че между същите страни е било висящо гр. дело № 1246/2012 г. на друг състав на СГС, образувано по въззивна жалба на К. Х. С. срещу първоинстанционно решение, с което е било заместено съгласието му за извеждане на детето от страната и снабдяване с необходимите за това документи. Въз основа на така приетите обстоятелства СГС е изложил извод за липсата на правен интерес от иска и съответно за процесуална недопустимост на първоинстанционното решение. Касационно обжалване се допуска при вероятна недопустимост на възззивното решение. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. СРС и СГС са били сезирани с нередовна искова молба в частта относно чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Проведеното производство по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК във връзка със служебната проверка по ал. 1 на разпоредбата / протоколно определение от 14.02.2011 г. по гр. дело № 11011/2010 г. на СРС / не е довело до отстраняване нередовностите на исковата молба. Ищецът е представил молба, приета в деловодството на 23.02.2011 г., в която не е посочил конкретните периоди от време, през които иска да бъдат разрешени пътуванията на малолетното му дете К. К. С. до съответните държави – Италия, М. и Турция. Пътуванията до тези държави са посочени като брой през годината, но не и като периоди от време в рамките на календарна година. Тази неопределеност при отразяване петитума на исковата молба я прави несъответстваща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК с оглед спецификата на правото, чиято защита се търси и в основата, на което е възможността за детето на свободно придвижване. Въззивният съд е направил извод за липсата на правен интерес по претенция с неясен петитум. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери по реда на касационния контрол, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид изложените данни. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следния въпрос: „Родителят, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, има ли правен интерес от водене на процес за заместване на липсващо съгласие от страна на родителя, на когото са предоставени тези права, в рамките на определения режим на лични контакти”. Със същият въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разрешаването му предпоставя редовна искова молба, а редовността на сезирането предхожда въпроса за правния интерес от иска. Не са развити и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение