Определение № 99 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 215/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Б. К. срещу решение от №347 от 27.10.2014г по гр.дело № 948/2014г. на Окръжен съд –Велико Търново,с което е потвърдено решение № 729 от 24.07.2014 по гр.д № 90/2014 на ВТРС, произнесено в трудов спор по обективно съединени искове на касатора по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ ,заедно с иск по чл. 215 КТ за заплащане на командировъчни пари в размер на 4136,23 лв, за периода от 10.05.2013г-30.08.2013г ,същите отхвърлени поради това ,че не е възникнало трудово правоотношение ,тъй като не е бил сключен трудов договор с ответника по иска. В изложение, касаторът на първо място се позовава на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК ,поради противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с установена практика на ВКС, в две насоки: че между страните не е възникнало валидно трудово правоотношение поради липсата на писмен(двустранно подписан) трудов договор ,където противоречието е с реш. №21 от 2012г по гр.д № 595/2011 ІІІ г.о ,реш. № 907 от 2011г по гр.д №3725/2008 І г.о и реш. № 943/2010г по гр.д № 4902/2008 ІІ г.о, практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Вторият въпрос е че в противоречие с реш. № 907 от 2011г по гр.д №3725/2008 І г.о въззивният съд приема с оглед липсата на писмен трудов договор, че отношенията между страните подлежат на уреждане по друг ред. По основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поставят и въпросите: намира ли приложение чл. 75 ал.1 КТ когато и двете страни са недобросъвестни; недействителен ли е трудов договор, в който липсва подпис от страна на работника поради несъгласие с отделни клаузи при наличие на писмени доказателства, изявления и индиции за наличието му, определено чрез съществените му елементи.Правилно и законосъобразно ли е сключването на поредица от трудови договори по чл. 70 ал.1 КТ за една и съща работа,чрез фиктивна промяна на работодателя. Според защитата отговорът на тези въпроси е решаващ за изхода на спора и свързан с тълкуване на закона Отговор не е постъпил Върховен касационен съд ІІІ г.о намира касационната жалба за недопустима в една част. Искът по чл. 215 КТ е бил обективно съединен с други искове ,но без да е обусловен от основателността им. Затова цената му следва да се прецени самостоятелно при предпоставките по чл. 280 ал.2 ГПК. Същата е в размер на 4136,23 лв и е определяща за извода, че касационно обжалване на решението в тази част не е допустимо ,съответно касационната жалба следва да се остави без разглеждане в тази част. В останалата част касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество. Към нея е налице изложение, в което по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не са формулирани ясно материалноправни въпроси. Доколкото се изразява теза, че обжалваното въззивно решение възприема липсата на възникнало валидно трудово правоотношение единствено като пряк и безусловен резултат на липсата на подписан от двете страни трудов договор, това не е така. Тезата не съответства на съдържанието на обжалваното решение и обстоятелственото изследване на фактите, обусловило решаващите изводи на съда, при което съдилищата са се съобразили именно с установената от ВКС практика (470/2010 по гр.д №671/2009 ІV г.о, реш. № 943/2010г по гр.д № 4902/2008 ІІ г.о и др.). Липсата на формулиран въпрос позволява на защитата да твърди, че между обжалваното решение на ВТОС и цитираните три съдебни решения от практиката на ВКС има противоречие, но в действителност няма произнесен от въззивния съд правен въпрос, който да е в противоречие с тези решения. В решение №21 от 2012г по гр.д № 595/2011 ІІІ г.о освен принципните положения, съобразени от въззивния съд, е посочено също така, че осъществяването на писмената форма при трудовия договор като форма за действителност има и когато насрещните волеизявления се материализират поотделно, пример за което е наличието на молба за назначаване на работа, или други молби в тази връзка ,подписани от работника. При конкретните обстоятелства по делото съдът не е могъл да приложи това разрешение и мотивирано е посочил защо. Предложенията на ответника за оформяне и подписване на целия пакет документи, вкл. трудовия договор след прекратяване на трудовите правоотношения с предходния рабтодател, за времето през което касаторката Т.Коларска е продължавала да пребивава в чужбина и да изпълнява работата, за която е била командирована от предишния работодател там, са били върнати неподписани от ищцата ,тъй като по нейна воля не са приети като цяло. От въззивния съд е съобразена и разликата, указана в реш. № 907 от 2011г по гр.д №3725/2008 І г.о. Правилата на чл.74,75 КТ са приложими, когато съществува трудов договор при наличие на порок от вида на посочените в чл. 74 ал.1 КТ и са неприложими, когато такъв липсва. По цитираното решение на ВКС ,този отговор е дал основание за решение по същество, с което при липса на трудово правоотношение е била уважена облигационна претенция за заплащане на извършеното от ищеца като по ненаименован договор ,който не е трудов, но не става ясно защо защитата намира за относимо това разрешение на въпроса могат ли правоотношенията са се уредят като по облигация във връзка с възложена работа, при положение че по делото се иска отмяна на уволнение и възстановяване на длъжност (искове по чл. 344 ал.1 т.1,т.2 КТ), за заемането на която ищцата по своя воля не е встъпила в правоотношение с посочения в исковата молба ответник. Обосновка в тази връзка на въпроса с изхода на делото по тези два иска е необходима в изложението, тъй като по отношение на паричната претенция касационната жалба е недопустима по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК. Неотносимо е цитирано и решение № 943/2010г по гр.д № 4902/2008 ІІ г.о, което има предвид случай на загубен или унищожен оригинал на трудов договор, а не случай, при който самият служител е отказал да го подпише, за да встъпи в предложеното му трудово правоотношение. По изложените вече съображения, неотносими към решаващата дейност на съда и без връзка с изхода на делото са и въпросите, по които се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Те се условят на факти, каквито съдът не е възприемал за установени, а твърденията за „фиктивна промяна единствено на работодателя” по същество отричат твърденията ,на които са основани всички искове по отношение на конкретния ответник, избран от ищцата в този процес. Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.