Определение № 5405 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 947/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 21788 от 11.12.2024 г., подадена от А. М. Д., [дата на раждане], гражданка на Руската Федерация, против решение № 765 от 09.09.2024 г., постановено по в.гр.д. № 663/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което след отмяна на решение № 55 от 9.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 620/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, касаторката е осъдена да заплати на Етажната собственост на комплекс „Сан Сити 3”, представляваща сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], общо 9926,65 лв., представляващи сборна сума от дължимите вноски към етажната собственост такси за управление и поддръжка и вноски за финансовия годишен период от 01.06.2020г. до 31.05.2022 г., със законна и мораторна лихви в посочени размери.

В касационната жалба се излагат съображения за наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че решението на Общото събрание на ЕС за приемане на бюджет замествало решението за определяне размера на паричните вноски за управлението и поддържането на общите части.

В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК са формулирани три материално правни въпроса в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и един процесуалноправен въпрос по чл.2801 ал.1, т.1 ГПК:

1. Приемането на бюджет по чл.11, ал.1, т.4 ЗУЕС равнозначно ли е на определяне на размера на паричните вноски по чл.11, ал.1, т.5 и т.6 ЗУЕС?

2. За определяне размера на паричните вноски по чл.11 ал.1, т.5 и т.6 ЗУЕС необходимо ли е да има изрично взето решение от Общото събрание на етажната собственост?

3. Допустимо ли е определяне на размера на паричните вноски по чл.11 ал,1, т.5 и т.6 ЗУЕС чрез препращане към прието решение по чл. 11 ал.1, т.4 ЗУЕС?

4. Съществено процесуално нарушение ли е необсъждането на относими доказателства от въззивния съд?

Ответникът по касация Етажната собственост на комплекс „Сан Сити 3” изразява становище за недопустимост на касационното обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното:

Въззивният съд е разгледал жалба срещу постановеното от РС Несебър решение, с което са били отхвърлени предявените от Етажната собственост на комплекс „Сан Сити 3”, гр. Несебър срещу А. М. Д. осъдителни искове за заплащане на суми, представляващи дължими вноски за разноските за управление и поддържане на общите части в етажната собственост, в която ответницата притежава четири обекта.

Приел за установени следните факти: ответницата е собственик на четири обекта в сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място]. Констатирано е, че с решения от 03.07.2020 г. и 05.07.2022 г. на Общото събрание на етажната собственост на сградата са приети бюджети за сезон 2020/2021 г. и сезон 2021/2022 г. като във всеки от двата бюджета в рамките на общо приетата сума са конкретизирани по пера и по размер сумите за различните видове разходи – за обслужване на асансьори; за охрана, за поддръжка на зелени площи, за поддържане на общите части; за обслужване на басейна; за административна и правна поддръжка; за банкови услуги; за противопожарна безопасност; за поддръжка на покрива; разходи във връзка с интернет и телефон; за монтаж на видеонаблюдение; за монтаж на антени за WiFi в общите части; за електрическа енергия в общите части. Определени са суми и за Фонд „Ремонт и обновяване“, за Фонд „Непредвидени разходи“ и за Фонд „Резервен“. Отбелязано е, че с решенията на Общото събрание е прието приходите в бюджета да се разпределят съобразно закона - тези по чл.50 ЗУЕС според притежаваните общи части, а тези по чл.51 от ЗУЕС - поравно, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Посочено е, че са ангажирани доказателства за броя на собствениците в етажната собственост за съответните периоди, както и за площообразуването и идеалните части от общите части на сградата за всеки обект в нея.

По възражението на ответницата, че в протоколите за проведени общи събрания не се съдържат решения за определяне конкретни размери на таксите за поддръжка и управление и на вноските за ремонт и обновяване на общите части, съдът е посочил, че с приетите бюджети е посочен начинът на разпределяне на разходите между етажните собственици, следователно е приет механизъм, чрез който размерът на таксите става определяем. Съгласно този механизъм дължимите от етажните собственици такси по чл.50 ЗУЕС се определят според данните от приетото площообразуване през 2018 г. и преизчислените с него проценти идеални части от общите части на отделните обекти, а разходите по чл.51 ЗУЕС се разпределят съобразно броя на етажните собственици за съответната година.Прието е от въззивния съд, че доколкото изчислените от управителя на Етажната собственост вноски, дължими от ответницата, съответстват на определения от ОС механизъм, следва да се приеме, че те са определени в изпълнение решенията на Общото събрание.

При тези данни, настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допускано.

Първият и третият поставени въпроси не съответстват на въззивното решение, в което не е прието, че приемане на решение за годишен бюджет е равнозначно на определяне на размера на паричните вноски, нито е извършено препращане към решението за бюджета. Съдът е посочил, че Общото събрание не само е приело годишен бюджет за приходите и разходите, а също така е определило начина на разпределение на дължимите суми от собствениците, което представлява решение за определяне размера на паричните вноски по смисъла на чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС. Липсва необходимост от допускане на касационно обжалване и по втория въпрос, отговорът на който се съдържа в закона. В съответствие с нормата на чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС съдът е приел, че е налице решение на Общото събрание за определяне размера на паричните вноски по чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС чрез приемане на механизъм за разпределяне на приетите в бюджета суми.

В практиката на ВКС се приема, че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, като тази нормата на ЗУЕС не предпоставя възможност за тълкуване, тя е ясна и императивна. Правомощие на Общото събрание е да определи размера на задължението, но не и начина на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части, доколкото начинът е определен в чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Съдът е приел, че е налице взето решение от ОС на ЕС (което не е било отменено по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС или с друго решение на ОС на ЕС) за определяне общия размер на разходите по чл. 51 ЗУЕС и падежа на задължението. Дължимата от ищцата сума за всеки обект и по всяко перо е определена въз основа на броя на собствениците за съответния период, респ. идеалните части от общите части на сградата.

Четвъртият въпрос дали необсъждането на относими доказателства е съществено процесуално нарушение не покрива допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е изложил съображения по възражението, че ответницата не е пребивавала в етажната собственост повече от 30 дни като е посочил, че са налице доказателства за консумирана електроенергия и вода. Следователно доказателствата, че лично ответницата не е пребивавала в имота не изключват дължимостта на разходите по чл.51 ЗУЕС, доколкото те се дължат и при обитаване от други лица.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допускано. В полза на ответника по касация се дължат разноски в размер на 2100 лева съобразно представеното доказателство за извършването им.

Водим от горното, настоящият състав на Второ гражданско отделение на ВКС