Определение № 471 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1827/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. М. А., като пълномощник на А. Д. З., срещу въззивно решение, постановено на 10.02.2020 г. по в. гр. д. № 886/2019 г. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1298 от 10.07.2019 г. по гр. д. № 5524/2018 г. на Плевенски районен съд, в частите, с които е отхвърлен предявения от касатора срещу Б. Г. Ц. иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на Д. А. З. чрез намаляване на завещателните разпореждания, извършени от него в полза на ответницата със саморъчни завещания от 20.01.2015 г. и 17.09.2015 г. и относно квотите, при които е допуснато извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], представляващ жилище, ведно с прилежащите му 1/2 ид. ч. от мазе и таван и 255/561 ид. ч. от поземления имот, между съделителите А. З. и Б. Ц., при равни квоти; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ жилище, апартамент, със застроена площ 83,06 кв. м., заедно с мазе № В-4 и таванско помещение № В-4, ведно с 5,6816 % ид. ч. от общите части на сградата, между съделителите А. З., Б. Ц. и М. П., при дялове: 2/8 ид. ч. за съделителя А. З. и по 3/8 ид. ч. за съделителките Б. Ц. и М. П.. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК: 1. какъв е характера на завещателните разпореждания, когато наследодателят се е разпоредил с всички притежавани от него недвижими имоти; 2. при тази преценка не следва ли да се отчете, че съществуващият спор е между наследник по закон и лице, което не притежава това качество, както и че наследодателят не се е разпоредил единствено с паричен влог; 3. когато няма спор относно наследствената маса, следва ли да се извършва приемане на наследството по опис, за да се допусне намаляване на завещателните разпореждания; 4. може ли да се счита за приемане на наследството действие, изразяващо се в предявяване на иск за делба. Сочи се противоречие с тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, решение № 165/08.07.2014 г. по гр. д. № 568/2014 г. на първо г. о. и решение № 126/06.11.2015 г. по гр. д. № 589/2015 г. на второ г. о. Поддържа се, че въпросите са от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото, както и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК - очевидна неправилност. Ответницата по касационна жалба Б. Г. Ц. е подала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Ответницата М. А. П. е изразила становище, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на бащата на ищеца, накърнена с извършени в полза на ответницата Б. Ц., която не е наследник по закон, завещателни разпореждания на процесните имоти, както и с искове за делба на същите /по отношение на второто жилище и с участието на М. П./. Родителите му Л. и Д. З. са починали съответно през 1980 г. и 2017 г. Техни наследници по закон са ищецът и неговият брат /починал през 2018 г./, който не е оставил други наследници. Ответницата М. П. е дъщеря на бабата на ищеца по бащина линия – П. З.. Същата се е разпоредила в негова полза за след смъртта си със завещание за 1/4 ид. ч. от втория делбен имот. В отговора на исковата молба ответницата Б. Ц. е посочила, че ищецът не е приел наследството по опис. По делото е установено, че със саморъчно завещание от 20.01.2015 г. Д. З. е завещал в полза на Б. Ц. собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], а със завещание от 17.09.2015 г. – апартамент на [улица]. По отношение на първото жилище се установява, че с договор от 22.11.1967 г. Д. и Л. З. по време на брака си са придобили при равни права собствеността върху 255/560 ид. ч. от дворно място и в тяхна полза е учредено право на строеж за изграждане на втори етаж от съществуващата сграда - апартамент 2. Д. З. не е получил дял от частта на починалата си съпруга – по аргумент от чл.14, ал.7 СК /1968 г.-отм./. По силата на завещанието Б. Ц. е получила 1/2 ид. ч. от апартамента. Правата на ищеца са в същия обем - 1/2 ид. ч. /1/4 по наследство от майка си и 1/4 по наследство от брат си/. Правото на собственост върху втория апартамент е принадлежало на П. З.. Тя е оставила завещание от 25.06.1991 г. в полза на ищеца /неин внук/ за 1/4 ид. ч. Ответницата Б. Ц. е придобила притежаваната от Д. З. идеална част – 3/8 ид. ч. Със същия дял е и ответницата М. П.. В банкова сметка на наследодателя е била налична сумата 1 600 лв. към момента на неговата смърт. Производството по делото е прекратено като недопустимо в частта, с която ищецът е поискал делба на тази парична сума. Ищецът е подал заявление за приемане на наследството на баща си по опис. Молбата му е оставена без разглеждане като недопустима поради неспазване на срока по чл.61, ал.1 ЗН /видно от приложеното ч. гр. д. № 522 от 2018 г. на Плевенски районен съд/. Въззивният съд е приел, че съобразно чл.30, ал.2 ЗН за упражняване на правото на възстановяване на запазената част срещу ответницата – заветник е било необходимо приемането на наследството по опис. Позовал се е на постановките на ТР № 3/2013 г., т.4. Обсъдени са доводите във въззивната жалба за това /касаторът е посочил, че не е останало имущество извън завещаното/, че завещателните разпореждания не са с характер на частни. Самият факт, че се касае за две завещания, с всяко от които са завещани притежаваните от завещателя имуществени права върху различни имоти, сочи, че те имат характер на завет. Обоснован е извод, че искът за възстановяване запазената част на ищеца от наследството на Д. З., е неоснователен. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси от първи до трети, които обобщени се свеждат до приложение на изискването за приемане на наследството по опис като предпоставка да се иска възстановяване на запазената част от наследството. Приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване /ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, т.4/. Самият закон дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица /ТР № от 04.02.2005 г. на ВКС по т. д. №1/2005 г. на ОСГК/, но по отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на чл.30, ал.2 ЗН следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис. Поради това изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално /в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл.16, ал.1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството/, както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл.55 ЗН. Не се разкрива противоречие с цитираното решение № 165/08.07.2014 г. по гр. д. № 568/2014 г. на първо г. о. В същото е прието, че тълкувателният акт не дава отговор на въпроса дали разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН намира приложение и при разпореждане чрез дарение, когато дарственият акт на наследодателя не оставя в наследството други имоти, т. е. когато дареното имущество изчерпва цялото наследство. Този въпрос е предмет на постановена след тълкувателното решение задължителна съдебна практика - решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012 г. на ВКС, второ г. о. С него, изхождайки от даденото в тълкувателния акт разрешение, е прието, че чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство. Хипотезата е аналогична на разпореждането чрез универсално завещание, при което след смъртта на наследодателя в наследството не остават активи и пасиви и липсват свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат запазената си част от наследството; при предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН не се образува наследствена маса по чл.31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта, съставляваща размера на запазената част. Посочено е, че според тълкувателния акт приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите е разяснено, че наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъда извършена преценка дали с оглед разпоредбите на чл.28, чл.29 и чл.31 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло /т. е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките на разполагаемата му част от наследството/, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество /запазена част/. Направено е заключение, че нормата на чл.30, ал.2 ЗН се прилага в случаите, в които за преценката превишават ли извършените разпореждания разполагаемата част на наследодателя, е необходимо формиране на наследствена маса по правилата на чл.31 ЗН. Практиката на ВКС /например решение № 82/16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на второ г. о./ приема, че разпоредбата не намира приложение в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание, тъй като в този случай обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл.28, ал.1 ЗН лица, тъй като след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които тези лица биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Аналогична на хипотезата на разпореждане с универсално завещание е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви. В решение № 126/06.11.2015 г. по гр. д. № 589/2015 г. на второ г. о. е разгледана хипотеза на универсално завещание. В случая не е налице разпореждане с цялото включено в наследството имущество, съответно необходимо е формиране на наследствена маса по чл.31 ЗН, с оглед на което не може да се приеме, че приемането на наследството по опис не е предпоставка да се иска възстановяване на запазената част. Четвъртият въпрос не е относим към обуславящите изводи на въззивния съд по отношение на приемането на наследството по опис. За същото е предвидена специална форма /с писмено заявление до районния съд, което се вписва в специалната книга в съда/. Поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице формирана трайна съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Не са налице предпоставки за нейното осъвременяване. Не съществува и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност, произтичаща пряко от мотивите на решението. С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на направените разноски от ответницата Б. Ц. в размер на 1 300 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение