Определение № 192 от 12.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 227/2022 г.

Производството е образувано по частни жалби на „ Виго Груп „ ООД /н./, предявени от управителя на дружеството и синдика на същото, идентични по съдържание, против определение № 120/16.08.2021г.по т.д.№ 183/2021 г. на Бургаски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено определение № 261165/14.05.2021 г. по т.д.№ 285/2021г. на Окръжен съд – Бургас, за прекратяване на производството по предявени от дружеството, наред с ищците „Хирон 2004 „ЕООД и „ Царско [населено място] „ ЕООД искове, с правно основание чл. 647 ТЗ, против „Контракт инвест „ ООД / н. / и „ ЕС 111” ЕООД. Жалбоподателят оспорва правилността на извода, че с активна процесуална легитимация за предявяването на иска разполага само кредитор с „прието” в производството по несъстоятелност на длъжника вземане, по смисъла на чл. 693 ТЗ – включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ, с изключение на вземане по чл. 694 ал.1 ТЗ. Счита, че доколкото вземането на „ Виго Груп „ ООД / н./ е предмет на предявен иск по чл. 694 ал.2 ТЗ, производството по който е висящо и легитимацията му за предявяване на настоящите обективно и пасивно субективно съединени искове по чл. 647 ТЗ е обусловена от изхода му, налице е основание за спиране производството по същите, съгласно чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване с влязло в сила решение на спора по иска с правно основание чл. 694 ТЗ / т.д.№ 366/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд /. Ако последващо искът по чл. 694 ТЗ бъде уважен, то активната процесуална легитимация на „ Виго Груп „ ООД / н./ ще бъде потвърдена изначално, считано към момента на предявяване на исковете по чл. 647 ТЗ, което потвърждавало и правния интерес на дружеството от предявяването им. Ответната страна – „Контракт Инвест „ ООД / н./ - оспорва частната касационна жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, без конкретни съображения. Акцентира на обстоятелството, че производството по отменителните искове продължава с участието на друг кредитор, с прието вземане – „ Хирон 2004„ ЕООД и на синдика на „ Контракт Инвест „ ООД / н./, което обстоятелство, както и субективните предели на бъдещото съдебно решение опровергават необходимостта от спиране на производството по същите, до установяване или отричане с влязло в сила решение качеството кредитор на „ Виго Груп „ ООД / н./. Настоящото производство е образувано и по частна жалба на същата страна против определение № 120/16.08.2021г.по т.д.№ 183/2021 г. на Бургаски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на същото дружество против определение № 261165/14.05.2021 г. по т.д.№ 285/2021г. на Окръжен съд – Бургас, с което, по идентични съображения – неустановено качество на кредитор, с прието в производството по несъстоятелността вземане – е прекратено производството по предявените от съищеца „ Царско [населено място] „ ЕООД искове, с правно основание чл. 647 ТЗ. Жалбоподателят оспорва, без конкретни доводи в обосноваване на противното, правилността на извода на апелативна инстанция, че частната му жалба срещу определение, прекратяващо производството по искове, предявени от друг правен субект, е недопустима. Ответната страна – „Контракт Инвест „ ООД/ н./ - оспорва частната жалба по съображения, че в същата не са изложени доводи, обосноваващи процесуално право на жалба за „ Виго Груп” ООД / н. /, в защита на интересите на друг правен субект, самостоятелна страна по спора. Върховен касационен съд ,първо търговско отделение констатира, че частните жалби са подадени в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни, срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване - по реда на чл. 274 ал.3 ГПК / първата / и чл.274 ал.2 ГПК / втората / - съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване по първата частна жалба, настоящият състав съобрази следното: Няма спор, че „Виго Груп „ ООД / н. / не е кредитор с прието вземане – включено в обявен, одобрен от съда списък на приети вземания в производството по несъстоятелност на „Контракт Инвест „ ООД / н./, като при условията на чл. 694 ал. 2 ТЗ е предявил иск за установяване на вземането си, производството по който е висящо. Въззивният съд е потвърдил прекратяването на производството по предявените от дружеството против „ Контракт инвест „ ООД „ / н./ и „ЕС 111”ЕООД искове, с правно основание чл. 647 ТЗ, като е счел, че под „ кредитор на несъстоятелността „ в нормата на чл. 649 ал.1 ТЗ законодателят е имал предвид кредитор с „прието вземане”, по смисъла на чл. 693 ТЗ – включено в одобрен от съда списък на приети вземания, каквито вземания не установяват ищецът „ Виго Груп „ ООД / н./, както и ищецът „ Царско [населено място]”ЕООД, на което основание съдът по несъстоятелността е прекратил и производството по исковете на последното дружество. За да остави без разглеждане частната жалба на „ Виго Груп „ООД / н. / срещу определението за прекратяване производството по исковете на „ Царско [населено място] „ ЕООД, въззивният съд се е обосновал с недопустимост, без конкретни съображения за същата. Частната жалба на „ Виго Груп „ООД / н./ против определението на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същото дружество срещу определението на Бургаски окръжен съд, за прекратяване производството по предявените от съищеца „ Царско [населено място]„ ЕООД искове, с правно основание чл.647 ТЗ, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Аналогично, като производно от правото на иск, правото на жалба също принадлежи на страната, от чието име е предявено пред съда искането за защита и съдействие, с което е свързан интереса й от обжалването. Съгласно чл. 26 ал.2 ГПК, освен в предвидените от закон случаи, на какъвто не се позовава страната и не се съзира от настоящия състав, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Субективните предели на евентуално бъдещо решение по чл. 647 ТЗ, съгласно чл. 649 ал.5 ТЗ, не съставляват „ предвиден в закон случай „ по смисъла на чл.26 ал.2 ГПК. В изложението по чл. 284 ал. 2 ГПК към частната касационна жалба на „ Виго Груп „ООД / н./ са формулирани въпросите: 1/ Налице ли е правен интерес, респ. активна процесуална легитимация за кредитор, който е завел в срока по чл. 694 ал.6 ТЗ установителен иск за установяване размера на вземанията си срещу несъстоятелния длъжник, да участва в производство по отменителни искове, с правно основание чл. 645,чл.646 и чл. 647 ТЗ ? и 2/ Какъв е процесуалният ред за защита на кредитор, който е завел в срока по чл. 694 ал.6 ТЗ установителен иск за установяване размера на вземанията си срещу несъстоятелния длъжник, ако същият няма право да участва в производство по отменителни искове, с правно основание чл. 645, чл.646 и чл. 647 ТЗ, поради липса на активна процесуална легитимация / при бездействие на синдика / и решението по установителния иск за признаване правата на този кредитор влезе в законна сила, след изтичане на преклузивния срок по чл. 649 ал.1 ТЗ за предявяване на отменителните искове ? – въпросите са обосновавани с формално позоваване на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност, на основание чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, но без самостоятелно обосноваване, освен с позоваване на фактите по спора и декларативно неприемане съображенията на въззивния съд. Не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване. Въпросите са формулирани несъответно на фактологията на спора и решаващите мотиви на въззивното определение, тъй като недопустимостта на исковете на „ Виго Груп „ ООД / н./ по чл.647 ТЗ не е основана на отречен правен интерес, а на липсваща активна процесуална легитимация, като спорен е не единствено размера на вземанията на дружеството към „Контракт Инвест” ООД / н./, а изобщо съществуването на каквито и да било вземания на „Виго Груп „ ООД / н./ от същото дружество. Но дори да биха били съответно коригирани, въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване,предвид следното: Вторият въпрос дири отговор, предпоставен от потвърждаване правилността на въззивното определение и като такъв излиза извън предмета на спора, с който въззивният съд е бил сезиран и съответно извън решаващите му мотиви. Вероятно е предпоставен от довода на страната, за допустима процесуална легитимация за предявяване на исковете по чл. 647 ТЗ и от кредитор, с предявено за установяване по реда на чл. 694 ТЗ вземане, доколкото би било налице - според страната - основание за спиране на производството по отменителните искове, до разрешаването на спора по реда на чл. 694 ТЗ, с влязло в сила решение. Дори да би бил надлежно формулиран, в съответствие с така заявения изричен довод в частната касационна жалба, въпросът отново не би обосновал допускане на касационното обжалване. Страната очевидно не отчита разликата между разрешаването на материалния спор по същество, за правилността на което основанието за спиране в чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК отчита значимостта на друг, висящ спор, от преценката за допустимостта на иск, с оглед наличието на всички процесуални предпоставки за това, каквато се явява и активната процесуална легитимация. Няма спор в съдебната практика, че установяването на такава в хода на висящо исково производство по иск, за допустимостта на който има значение, е обстоятелство, съобразимо на основание чл. 235 ал.3 ГПК, но липсва връзка на преюдициалност между образуваното, макар при липсата й и друго, висящо съдебно производство, решението по което би потвърдило активната процесуална легитимация на ищеца по първото. Преюдициалността е преценима с оглед разрешаването на спора по същество. Предвид изложеното, допълнителен селективен критерий в сочената хипотеза на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, дори при надлежно формулиран - като съответен на касационен довод по правилността на обжалваното решение - въпрос, не би могъл да бъде обоснован. Първият от въпросите, сведен до процесуалната предпоставка „активна процесуална легитимация„ изхожда от идентични съображения, за релевантността на висящо производство по чл. 694 ТЗ, в аспект на съобразяването му като основание за спиране на производството по чл. 647 ТЗ, на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, несъстоятелността на който довод е коментиран в предходния параграф. Дори да се приеме, че независимо от обосноваването му, въпросът дири отговор за тълкуване понятието „кредитор на несъстоятелността „, по смисъла на чл. 649 ал. 1 ТЗ и приложима ли е за същото нормата на чл. 693 ТЗ, то не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена противоречива съдебна практика по приложението на чл. 649 ал. 1 вр. с чл. 693 ТЗ - досежно понятието „ кредитор на несъстоятелността„, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика, съответно посочена, но неправилна, поради междувременно изменение на законодателството или промяна в обществените условия. Чл. 649 ал. 1 ТЗ попада в раздел І „ Попълване масата на несъстоятелността „ от Глава 41-ва на част VІ на ТЗ. Чл.616 ТЗ, титулуван „кредитори на несъстоятелността„ еднозначно посочва като такива лицата с право на удовлетворяване от масата на несъстоятелността, чието попълване целят и уредените в раздел І на глава 41- ва на ТЗ искове / чл.616 ал.1 ТЗ /. Постановимите съдебни решения по същите имат обвързващо установително действие за кредиторите. Очевидно е, че макар посочвайки ги като „кредитори” в чл. 649 ал. 5 ТЗ, а не като „кредитори на несъстоятелността„, законодателят визира именно лицата с право на удовлетворяване от масата на несъстоятелността, спрямо които се разпростират субективните предели на силата на пресъдено нещо. Не съществува логично обяснение да се отрече необходимостта от синхрон между легитимацията на лицата - „ кредитори на несъстоятелността„ по смисъла на чл. 649 ал. 1 ТЗ и лицата „ кредитори„ в чл. 649 ал.5 от ТЗ, още повече - в разрив с понятието „ кредитори на несъстоятелността „ по смисъла на чл.616 ал.1 ТЗ, изрично използвано в чл.649 ал.1 ТЗ - да се допусне първите да включат и кредитори със спорни вземания, т.е. с неустановено право на удовлетворение в производството по несъстоятелност. Принципно, законодателят в Глава VІ на ТЗ, след откриване на производство по несъстоятелност на търговец, урежда права за кредитори на несъстоятелността с „ приети вземания”, по смисъла на чл.693 ТЗ и само по изключение, с изрична уредба урежда права и за такива с все още непредявени / напр. чл.669 ал.2 ТЗ / или спорни вземания / така чл. 673 ал. 3 вр. с ал. 1 ТЗ /, вкл. изрично урежда изключения в процесуалната легитимация за предявяване на иск / напр. чл. 694 ал.4 ТЗ /. Разбирането, че активно процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 647 ТЗ е само кредитор с прието, по смисъла на чл. 693 ТЗ, вземане, е в унисон с така заложения принцип, обслужващ крайната цел на производството по несъстоятелност. Противното следва да е изводимо от изключение, каквото законодателят не е въвел. От друга страна, обосноваването на активната процесуална легитимация със спорно вземане следва да е безусловна - независимо дали в хода на производството по отменителния иск или последващо ще бъде постановено позитивно за кредитора – ищец по отменителния иск решение по чл. 694 ТЗ. Оттук и нелогичността на тезата на касатора, която би позволила / доколкото постановяването изобщо, при това на позитивно решение, за установяване вземането на кредитора, предмет на паралелно висящо производство по чл. 694 ТЗ, е бъдещо несигурно събитие / да се постанови решение с участие на лице, спрямо което не биха се разпрострели субективните предели на пресъдено нещо, в разрив с общото правило на чл. 298 ал. 1 ГПК, че такова лице е винаги страната, конституирана в процесуално допустимо производство, изключение от което са уредените в чл. 649 ал. 5 ТЗ субективни предели на силата на пресъдено нещо, но само в полза на кредитори с приети вземания. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение