Определение № 3236 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2142/2025 г.

Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Г. Б. Г., чрез адв. В. М. от АК - Стара Загора, срещу определение № 122/25.03.2025 г. по ч.гр.д.№ 151/2025 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава определение № 59/15.01.2025 г. по гр.д.№ 739/2023 г. на Окръжен съд Стара Загора и е оставена без разглеждане исковата молба на Г. Б. Г. против „Мелхран“ ЕООД за отмяна на неприсъствено решение по гр.д.№ 4847/2022 г. на РС Стара Загора, на основание чл.240, ал.2 ГПК. Частната касационна жалба съдържа доводи, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. „Липсата на документ, конкретно в случая липсата на издадено от доверителя ми пълномощно за сключване на предварителен договор /отрицателен факт/, за което впоследствие от разследващите органи /ОДМВР/ е узнал, че има съставено и използвано неистинско такова и в следствие на това е образувано наказателно производство, това новооткрито обстоятелство ли се явява или е нововъзникнало такова?“; 2. „Ако съставянето и ползването на процесното неистинско и неавтентично пълномощно се явява новооткрито обстоятелство, би ли могло същото да служи като основание за възникване на правото на иск по чл.240, ал.2 ГПК?“; 3. „При наличие на влязло в сила съдебно решение, с което се отменя ликвидността и изискуемостта на част от парично вземане, послужило за прихващане и приспадане от продажната цена по сключен окончателен договор, и след постановяване на това съдебно решение ищецът е оттеглил предявения осъдителен иск, тези обстоятелства и факти нови писмени доказателства ли се явяват, защото изключват съществуването на потестативното право на ищеца за обявяване на процесния договор, или признава само, че не съществуват предпоставките на чл.238 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение?“. Според касатора, даденото разрешение от въззивния съд по въпросите разкриват и признаци на очевидна неправилност, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. От „Мелхран“ЕООД, чрез адвокат Е. М. от АК - Стара Загора, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата по съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. За да постанови определението, въззивният съд приема, че искът по чл.240, ал.2 ГПК може да се основе само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са били известни на страната към датата на съдебното заседание, на което тя не е присъствала и е постановено неприсъствено решение. По смисъла на тази разпоредба, новооткритите обстоятелства или новите писмени доказателства трябва да са съществували към този момент, а не нововъзникнали или новосъздадени и да са от съществено значение за делото, т.е. да са релевантни за възникване на спорното материално право или изключват съществуването му. Според мотивите на съда, не са налице предпоставките за разглеждане на спора по същество, в което ищецът твърди, че не е подписал пълномощно на бившата си съпруга за сключване на предварителен договор /предмет на гр.д.№ 4847/2022 г. на РС Стара Загора, приключило с неприсъствено решение и уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД/. Това обстоятелство не е новооткрито и не възниква право на иск по отношение на ищеца съгласно чл.240, ал.2 ГПК, а образуваното срещу бившата съпруга наказателно производство няма самостоятелно значение при липсата на влязла в сила присъда за неистинността на пълномощното, въз основа на което е сключен предварителния договор /арг. от чл.303, ал.1, т.2 ГПК/. Съдът приема също, че не представляват нови писмени доказателства и постановените решения по в.т.д.№ 187/2024 г. и в.т.д.№ 230/2024 г. на АС-Пловдив, с които се отменят неприсъствени решения по т.д.№ 22/2022 г. и т.д.№ 387/2022 г. на ОС Стара Загора, тъй като те не се отнасят за обстоятелства, изключващи потестативното право на „Мелхран“ ЕООД да обяви за окончателен сключения на 20.09.2022 г. предварителен договор, а до предпоставките по чл.238 и чл.239 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение в тези производства. При тези мотиви на въззивния съд, въпросите не обуславят допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отмяната на неприсъствено решение по чл.240, ал.2 ГПК се припокрива с общото основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което не се налага тълкуване, различно от разясненията в ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г., ОСГТК /определение № 597/17.10.2011 г. по ч.гр.д. № 538/2011 г. на ВКС, IV г.о./. Следователно, отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, при твърдения за новооткрити доказателства, може да се иска, ако те не са били известни на страната и тя не е могла да се снабди своевременно с тях, въпреки положените усилия. В случая, обаче, се иска отмяна на влязло в сила решение, въз основа на доказателства относно факти, които са били известни на страната, но не са били наведени в хода на приключилото дело /ненадлежно упълномощаване, липсата на представителна власт за сключване на предварителен договор и несъществуването на облигационни отношения с ищеца по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД/, т.е. обстоятелства, които са били известни на молителя и които той е могъл да оспорва в същото производство, но е пропуснал да го направи/. Пропускът на страната да направи възражение, поради неявяването в съдебно заседание или неподаването на отговор на исковата молба в срок, препятства възможността това да се направи в по-късен момент /така определение № 1543/27.03.2025г. по ч.гр.д.№ 896/2025 г., III г.о. и определение № 91/07.03.2022 г. по ч.т.д.№ 372/2022 г., II т.о./. Предвид изложените съображения, мотивите на въззивната инстанция са изцяло в съответствие с установената съдебна практика на ВКС, поради което не може да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагана на закона и развитието на правото и е налице очевидна неправилност, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение