Определение № 50453 от 03.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1733/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. Р. С. и Ш. Ш. С. против решение № 21 от 03.02.2022 г. по гр.д.№ 324/2021 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение №260097 от 15.06.2021г. по гр.д.№1094/2018г. на РС-Нови пазар в обжалваната част, с която са разпределени обособените два дяла между съделителите по чл. 353 ГПК, като на касаторите е разпределен ДЯЛ ПЪРВИ, представляващ имот с идентификатор ....., находящ се в [населено място], общ. К., площ 504 кв.м., с адрес на имота [улица], ведно с жилищна сграда с идентификатор ....., с площ от 66 кв.м., стопанска сграда с идентификатор с ....., с площ от 22 кв.м. и селскостопанска сграда и идентификатор .....със застроена площ 38 кв.м. при описани граници. На ответниците по касация К. И. С., Е. К. Р. и Т. К. Р. е разпределен общо ДЯЛ ВТОРИ състоящ се от имот с идентификатор ....., находящ се в [населено място], общ. К., площ 504 кв.м., с адрес на имота [улица], ведно находящата се в този имот жилищна сграда с идентификатор ...., с площ от 78 кв.м. при описани граници и е постановено получилите дял първи да платят на получилите дял втори парично уравнение. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с чл. 203 ЗУТ, тъй като според жалбоподателите, сградата е неподеляема, а сумите, необходими за преустройството, за да се обособят двата дяла са значителни и самото преустройство ще създаде неудобство, по-голямо от обикновеното. В молба-уточнение към касационната жалба, представена като изложение по чл.284, ал.3 т.1 ГПК, е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но не е формулиран правен въпрос. Тезата на касаторите е, че незаконосъобразно е обособено второ жилище, респективно изискванията за такова по чл. 40, ал.1 ЗУТ не са съобразени. Според тях, съдът и служебно може да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК и не са развити доводи за приложимостта на това основание, а се свързват с вече изложените за неправилност на решението Ответникът по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като няма формулиран въпрос, а решението е съобразено със съдебната практика и със закона. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено: Допуснат е до делба поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в [населено място], общ. К., площ 1008 кв.м., ведно с едноетажна жилищна сграда с идентификатор ....., със застроена площ от 144 кв.м., стопанска сграда с идентификатор ...., с площ от 22 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор ....., със застроена площ 38 кв.м. при квоти – за касаторите Ф. Р. С. и Ш. Ш. С. – 1/2 ид.ч. при условията на СИО, за К. И. С. – 4/12 ид.ч. и за Е. К. Р., и Т. К. Р. – по 1/12 ид.ч. В хода на втората фаза от дворното место е разделено на два поземлени имота съответно с идентификатори .....и ....., като е изменен и ПУП, и са обособени два УПИ – УПИ ..... и УПИ ...... Разделителната граница минава по разделителната стена между двете части на жилищната сграда, която е с дебелина около 40 см. Всяка от частите на жилищната сграда е с отделен вход. За разделянето на жилищната сграда е изготвен и одобрен инвестиционен проект, с който се обособяват две жилища. Ответниците по касация са се съгласили да получат в общ дял южната част, която и фактически ползват. Касаторите фактически ползват северната част. В южната част не е прекарана вода, няма и канализация, но има помещение, което след прекарване на вода и канализация от двора, може да се обзаведе като баня с тоалетна. Сега тоалетна и чешма има на двора. Има стая, която може да се обзаведе като кухня и две отделни стаи. В северната част има баня с тоалетна, кухня и още две стаи. Под всяка от двете части има частично избени помещения. Има подпокривно пространство, което не е разделено на две части и за него има само един отвор. За да се изпълни инвестиционния проект и да се обособят две отделни жилища са необходими следните преустройства в северния дял първи: преместване на кухненското обзавеждане от коридора в стая към двора и обособяване на помещението като дневна-кухня с оглед спазване на чл.40, ал.1 от ЗУТ. Изместване на каналната сградна инсталация в принадлежащите към обекта северни избени помещения, изграждане на самостоятелна черпателна септична яма в северна част на двора в съответствие с чл.47,ал.2 и чл.87,ал.1 ЗУТ. Създаване на люк за достъп до подпокривното пространство. Тези преустройства са на обща стойност от 3600 лв. Пзарната стойност на този дял е 36700 лв. За обособяване на южния дял втори са необходими следните преустройства по проекта: обособяване на санитарен възел-баня и тоалетна в съществуващият килер, изграждане на самостоятелна канална и водопроводна сградна инсталация и самостоателно водопроводно отклонение от уличен водопровод съгласно чл.84 ал.4 от ЗУТ, оборудване кухненски кът в стая към двора и обособяването й като дневна-кухня, изграждане на канално дворно отклонение към нова черпателна септична яма в южната част от двора, в съответствие с чл.47 ал.2 от ЗТУ и чл.87 ал.1 от ЗУТ, изграждане на преграден зид в подпокривното пространство от газобетонови блокчета. Общата стойност на тези подобрения е 4 883лв. Стойността на този дял е 30300 лв. Въззивната инстанция е приела, че архитектурният проект отговаря на изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 за ПНУОВТСУ. Възприела е приложеният от РС способ за извършване на делбата по чл. 353 ГПК, тъй като всяка от страните ще получи реален дял от допуснатият до делба имот, съобразил е установеният начин на ползване и извършените от касаторите сега подобрения в деля, който им е разпределен. Тегленето на жребий е преценено като невъзможно предвид разликата в квотите на отделните съделители, а и е неудобно, предвид установения начин на ползване и извършените подобрения. Съдът е приел, че разделянето на жилищната сграда, при спазване на строителните правила и норми, отговаря на изискванията на чл. 203 ЗУТ, тъй като преустройствата не са значителни, защото не надвишават 10-15 % от стойността на обекта и не създават неудобства по–големи от обикновените, защото невъзможността сградата да се ползва по предназначение докато се извършва преустройството е каквото е при всеки ремонт на сграда /основен или текущ/. Наведено е основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касация, но не е формулиран правен въпрос. Това основание е налице когато за разрешаване на правен спор е необходимо да се разреши правен въпрос, чиято правна уредба е непълна, неясна и се налага да се разкрие точният й смисъл чрез тълкуване, или когато по този въпрос има противоречива или остаряла съдебна практика - същата да се актуализира и/или обобщи. В случая не е формулиран правен въпрос, което е достатъчно, за да не се допуска касационно обжалване на това основание. Въпреки това съдът посочва следното: Доколкото тезата на касаторите е, че незаконосъобразно е обособено второ жилище, защото не са спазени изискванията за такова по чл. 40, ал.1 ЗУТ /не е прекарана вода в южното жилище и не е обзаведена със санитарни уреди банята –тоалетна в него/, следва да се отбележи, че при разделяне на допуснат до делба обект с изготвяне и одобряване на инвестиционен проект по чл. 203 ГПК е необходимо и достатъчно проекта да предвижда обособяване на всички необходими нормативни изисквания, а не те вече да са реализирани. Достатъчно е да съществува правна възможност за обособяване /виж ТР № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС/. Относно изискването на чл. 203 ЗУТ преустройството, което инвестиционният проект предвижда да не е значително и да не създава неудобства по-големи от обикновеното, е налице съдебна практика. В Решение № 102 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 490/2012 г., I г. о. е прието, че „предвидените по архитектурния проект за разделяне на сграда преустройства са значителни по смисъла на чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203 ЗУТ, когато за разделянето съделителите следва да вложат значителни средства, надхвърлящи 10 - 15 % от стойността на преустройвания обект“. В този смисъл са Решение № 599 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2008 г., I г. о. и Решение № 187 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1300/2014 г., I г. о. В последното се уточнява, че този процент е ориентировъчен. Той е изведен от практиката, тъй като законът не определя количествен критерий на значимостта на преустройствата по стойност. Въззивният съд се е съобразил с тази съдебна практика относно това как се прилагат въведените от закона критерии. Наличието на такава съдебна практика и липсата на формулиран правен въпрос изключват допускането до касационно обжалване на наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Според касаторите, съдът и служебно може да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК – при очевидна неправилност. Той не е развил доводи във връзка с това наведено основание за допускане до касационен контрол. Съдът приема, че поради същите твърдения за неправилност, касаторите счита, че следва да се допусне касационно обжалване на това основание. Очевидна неправилност е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато не са спазени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор или когато грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Видно от мотивите към обжалваното решение, в случая нито един от тези квалифицирани състави не е налице. По приложението на императивната правна норма на чл. 203 и чл. 40 ЗУТ съдът вече изложи съображения. Въззивният съд се е съобразил с начина, по който се прилагат тези правни норми в съдебната практика. Мотиви са постановени при спазване правилата на логиката и в съответствие със събраните доказателства. Спазено е и изискването на чл. 69, ал.2 ЗН всеки от съделителите да получи реален дял предвид установената поделяемост на дворното место /по което страните не спорят/ и на жилищната сграда, като границата между двата новообразувани имота минава пред разделителната стена между двата новообразувани дяла. Недопустимо е при установена поделяемост да се прилага изключението за извършване на делбата, предвидено в чл. 348 ГПК – имота да се изнася на публична продан. /Друг способ за извършване на делбата в случая е невъзможен и неудобен/ Поради тези съображения, съдът счита, че не е налице и това наведено основание за допускане до касация. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по жалбата следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настояща инстанция в доказания с договора за правна помощ размер 1 500 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение