Определение № 60247 от 04.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2935/2020 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. Ц. като пълномощник на Е. Ю. К., срещу въззивно решение № 168 от 22.06.2020 г. по в. гр. д. № 220/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, поправено с решение № 260017/27.01.2021 г., в частта, с която е отменено първоинстанционното решение по предявения иск с правно основание за осъждане на ответника Е. И. Я. да предаде на Е. Ю. К. владението върху 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 207 кв. м., като вместо него е постановено ново по същество, с което искът е отхвърлен в осъдителната му част. Решението е потвърдено в частта, с която е установено правото на собственост на ищеца върху 1/4 ид. ч. от описания имот. Решението за поправка на явна фактическа грешка е било постановено след като с определение № 29/21.01.2021 г. делото е върнато на Пазарджишкия окръжен съд за поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваното решение съгласно дадените указания. Въззивното решение е влязло в сила в частта по иска с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и към нея има приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с поддържано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което е допустима. Ответникът по касация Е. И. Я. не е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното: Предмет на предявения от касатора иск с правно основание чл.108 ЗС е установяване правото на собственост на ищеца върху 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 207 кв. м., индивидуализирана с влязло в сила съдебно решение, както и за осъждане на ответника да му предаде владението върху нея. В исковата молба са изложени твърдения, че с влязло в сила на 18.04.2018 г. решение по гр. д. № 193/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд е прието за установено спрямо ответника Е. Я., че и ищецът Е. К. притежава право на собственост, на основание договор за дарение, върху 2/8 ид. ч. от 207 кв. м., между б. А, Б, В и Г на скица № * към допълнителната експертиза, съставляващи част от УПИ * в кв.178 по плана на [населено място]. С решението е установено, че трето лице – М. В. притежава 6/8 ид. ч. от гореописания имот. Ответникът е посочил, че въз основа на съдебното решение е била издадена заповед от 06.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която в кадастралната карта е заснет поземлен имот с идентификатор ***, с площ 207 кв. м., със съсобственици ищецът /с дял от 2/8 ид. ч./ и М. В. /дял от 6/8 ид. ч./. Не оспорва правото на собственост на ищеца в посочения обем върху описания имот. Този имот обаче попада изцяло върху собствения му имот с идентификатор ***, идентичен с УПИ *, с площ 844 кв. м. Не осъществява фактическа власт върху процесния имот. В допълнение към отговора, депозирано в срока по чл.131 ГПК, е заявил, че ищецът не притежава право на преминаване, както и че за него е налице невъзможност за достъп, поради което не може да постигне защита с предявения ревандикационен иск. В становище на отговора на исковата молба ищецът е посочил, че предявява инцидентен установителен иск за установяване правото му на собственост върху 1/4 ид. ч. от частта от имот с идентификатор ***, заключена между имоти *** и ***. С определение от 20.06.2019 г. този иск не е приет за съвместно разглеждане, като е постановено докладването му за образуване на самостоятелно производство. Ответникът се легитимира като собственик на УПИ * в кв.178 /договор за продажба на общински недвижим имот № * от 05.02.2016 г., на основание чл.35, ал.3 ЗОбС/. Според заключението на съдебно-техническата експертиза отразяването на имот с идентификатор *** в кадастралната карта е въз основа на съдебното решение, като предвид местоположението му /заграден е от всички страни от имот с идентификатор ***/ до него няма достъп. Процесният имот представлява част от парцел * в кв.178 по плана на населеното място от 1957 г. В кадастралния план от 1983 г. бившият парцел е заснет като имот пл. сн. №*, като западната част от него, застроена с жилищна сграда, е включена в парцел *. С изменение на плана от 1985 г. са образувани парцели *.-ОбНС, * и *.-ОбНС, в които участват средната и източната част от имота. По плана от 2004 г. границите на имот пл. сн. № * са променени, като частта от имота /която е и част от бившия парцел */, попадаща в бившите парцели *. и *., е включена в нов имот с пл. сн. № *. Имот пл. сн. № * е заснет в приблизителните граници на бившия парцел * по плана от 1983 г. и 1985 г., но източната му граница е преместена навътре в настоящия имот пл. сн. № *. Регулацията предвижда парцели, отредени за двата имота: парцел * и парцел * по границите на имотите. Обозначената с жълт цвят площ на скица № * към експертизата, по б. АБВГДА, представлява част от бившия парцел * по плана от 1983 г., респективно от парцел * по плана от 1957 г. Тази част, намираща се между имоти ***-от запад и ***-от изток, се включва в имот с идентификатор ***. С решението по гр. д. № 375/2019 г. на Велинградския районен съд искът за ревандикация е уважен. С обжалваното въззивно решение, с което първоинстанционното решение е отменено в осъдителната му част, е прието, че правото на собственост на ищеца върху процесния имот е установено с влязло в сила съдебно решение. Площта от 41 кв. м., обозначена с жълт цвят на скица към заключението на експертизата, по б. АБВГДА, не се включва в този имот. Направен е извод, че не се установява упражняването на фактическа власт от ответника върху имот с идентификатор ***. Невъзможността ищецът да ползва същия произтича от неговото местоположение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. включват ли се в предмета на спора допълненията и уточненията, направени по реда на чл.143, ал.2 ГПК и длъжен ли е съдът да ги обсъди, както и да мотивира решението си във връзка с тях; сочи се противоречие с решение № 266/28.12.2017 г. по гр. д. № 635/2017 г. на четвърто г. о.; 2. дължи ли съдът произнасяне в мотивите на решението по преюдициалното правоотношение, независимо от това, че инцидентният установителен иск за това правоотношение не е приет за разглеждане; поддържа се противоречие с тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 3. как следва да процедира въззивният съд, ако констатира, че исковата молба е нередовна; сочи се противоречие с цитираното по-горе тълкувателно решение, както и с решение № 97/12.05.2014 г. по гр. д. № 4814/2013 г. на трето г. о. и решение № 126/18.11.2014 г. по т. д. № 69/2013 г. на второ т. о.; 4. записванията и отразяванията в кадастралната карта доказателство за принадлежността на правото на собственост ли са; сочи се противоречие с тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК. За допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на първата специална предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Първи и втори въпрос в изложението са свързани с произнасянето на съда по претенцията в установителната й част, която след поправката на допуснатата явна фактическа грешка, е уважена. Независимо от ненадлежното предявяване на инцидентен установителен иск, молбата на касатора е отделена за образуването на самостоятелно производство. Не се разкрива противоречие с цитирания съдебен акт, в който е посочено, че във връзка с направените оспорвания от ответника, при условията на чл.143, ал.2 ГПК, до приключване на първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да поясни и допълни исковата молба без това да съставлява изменение на иска. Със становището на ищеца не е направено такова пояснение на исковата молба. Решаващите изводи на въззивния съд, довели до отхвърляне на искането за предаване на владението върху процесния имот, всъщност са обусловени от факта, че ответникът не упражнява фактическа власт върху него. Третият въпрос е обоснован с доводи, че съдът е следвало да остави исковата молба без движение и да му даде указания за отстраняване на нейните нередовности. Такава нередовност /констатирана в мотивите/ е съществувала в частта, с която е бил предявен иск по чл.59 ЗЗД, но в тази част решението е влязло в сила. Четвъртият въпрос е свързан с действието на кадастралната карта – същото е само удостоверително /декларативно/, а не конститутивно. Тя не създава, не изменя, нито прекратява права и задължения. Според мотивите на тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., ОГТК на ВКС, графичното отразяване на границите на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото, а данните в кадастралния регистър имат само това доказателствено значение, което имат актовете за собственост. Затова, собственикът на незаснет в нея поземлен имот не губи правото си на собственост, нито имотът му ще бъде придобит от собственика на заснетия имот, в чиито граници попада незаснетият имот. Този въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като поземлен имот с идентификатор *** е заснет в кадастралната карта въз основа на влязлото в сила съдебно решение. В обобщение, не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.