Определение № 301 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 276/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. А. Ю. срещу определение № 104 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 146 от 2012 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о., с което е върната като недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК касационна жалба вх.№ 7870 от 21.12.2011 г. и е прекратено образуваното по тази жалба касационно производство. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен. Ответниците по частната жалба А. М. Ю., Ф. М. Р., Р. А. Р. и Р. И. Р. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена на 21.12.2011 г. Тоест, касационното производство е образувано след влизане в сила на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. Поради това и по аргумент за противното от пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 2010 г., за тази касационна жалба важат правилата за касационно обжалване, предвидени в редакцията на ГПК след изменението на закона с ДВ бр.100 от 2010 г. А съгласно чл.280, ал.2 от ГПК в горепосочената редакция не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. По дела с предмет недвижим имот, цената на иска съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е равна на данъчната оценка на процесния имот, а ако няма такава- на пазарната цена на вещното право. Видно от удостоверение изх.№ М.-01-499 от 04.06.2010 г. на [община], цената на предявения иск за собственост върху УПИ VII-349 в кв.55 по ПУП на [населено място], Л. област от 1982 г. е 1010,10 лв., тоест много под 5000 лв. Поради това определението на ВКС, Второ г.о. за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение, касаещо този имот, поради недопустимост на касационното обжалване, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че по вещни дела касационното обжалване винаги е допустимо, тъй като произнасянето по въпроса за собствеността винаги било от значение за развитието на правото: Правилата за касационно обжалване са определени изрично в процесуалния закон, който както бе посочено по-горе в чл.280, ал.2 от ГПК приема за абсолютно недопустими касационни жалби срещу въззивни решения с цена на иска по граждански дела до 5000 лв., независимо от това дали разрешения в тези съдебни решения правен въпрос е съществен и от значение за развитието на правото. Посоченото в тази връзка определение № 85 от 23.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 77 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. е напълно неотносимо към настоящото дело, тъй като касае касационна жалба, подадена при друга редакция на чл.280, ал.2 от ГПК /преди изменението с ДВ бр.100 от 2010 г./, която ограничаваше касационното обжалване на решения с обжалваем интерес до 1000 лв. и при която редакция се поставяше въпроса какъв е обжалваемият интерес по вещни дела /дали този обжалваем интерес се съизмерява с цената на иска на вещното право или е свързан с един по-голям интерес с оглед конституционно гарантираната защита на собствеността/, докато настоящия случай касае касационна жалба, подадена след изменението на чл.280, ал.2 от ГПК с ДВ бр.100 от 2010 г., която редакция на закона ограничава касационното обжалване на решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и при която без съмнение съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване и решенията по вещни искове с цена на иска под 5000 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия