Определение № 1481 от 26.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4656/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. И. Ш. чрез адв. Г. срещу решение № 140/09.07.2024 г. по гр. д. № 173/2024 г. на Окръжен съд – Смолян. Ответникът Р. Ш. М. чрез адв. К. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което след частична отмяна на решение № 24/04.02.2024 г. по гр. д. № 243/2023 г. на Районен съд – Мадан, постановено в производство по чл. 127, ал. 2 СК, като краен резултат е предоставено упражняването на родителските права върху детето С. З. Ш., родено на 17.08.2007 г., на майката Р. Ш. М., ведно с обусловените от това мерки за определяне на местоживеене на детето, лични отношения с другия родител и дължима от него месечна издръжка. Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че страните са живеели заедно до 2019 г. като от съжителството си имат дете С., родено на 17.08.2007 г. След окончателната си раздяла майката заживяла при родителите си в [населено място], а бащата се установил в дома на своите родители в [населено място], [община]. Майката заживяла с друг мъж, забременяла и в последните три месеца към датата на изслушването й пред втората съдебна инстанция детето С. бил при нея в [населено място], [община]. То учело в професионална гимназия в [населено място], било 10 клас, но занятията му били провеждани в самостоятелна форма на обучение. Детето пушело, употребявало алкохол и играело хазартни игри под давлението на своя баща, който правел същото и му влияел зле. Съобразени са обясненията на бащата, дадени при неговото изслушване, че работи в [населено място], в строителството и реализира месечен доход от около 2 500 – 3 000 лв. От тях заплаща 500 лв. месечен наем, тъй като живее в общежитие и ползва една стая с баня и тоалетна. Синът му С. идвал при него в столицата, през което време не е учил, а работели заедно в строителството. Същият знаел, че синът започнал да пие, да пуши и да не се прибира у дома след като го преместили в [населено място], където учел. Установено е желанието на този родител детето да живее при него в [населено място], където за подрастващият било по – добре, тъй като бащата ще упражнява контрол. Съдът е взел предвид и данните, изнесени от изслушване на детето, според които то обича и родителите си и се чувства добре и при двамата, но предпочита да живее при майка си, защото там му е по – спокойно. Желае по – скоро да започне да намери работа, да изкарва парите сам, за да бъде самостоятелен, затова иска да завърши 12 клас в техникума в [населено място]. То играело онлайн хазартни игри чрез регистрация на пълнолетни приятели, но напоследък преустановило. Детето изразява желание да живее при майка си и тези негови предпочитания се основават на факта, че бащата не упражнява достатъчен контрол върху него, а и не му харесва да живее в [населено място], защото там няма приятели. В добри отношения е с последващия мъж на неговата майка - К.. Не отрича, че е откраднал сумата от 4 200 лв. от своя дядо по майчина линия и майка му върнала парите, а образуваното за това деяние дело било прекратено. Желанието му е да не противопоставя своите родители при избора си при кого от тях да живее. Инстанцията по същество е отчела и изготвените социални доклади, че детето употребява тютюневи изделия и опитва алкохол, учи в гимназия в [населено място], 10 клас, в самостоятелна форма на обучение и живее в дома на майка и настоящия й партньор – К. като обитават втори етаж от двуетажна къща, състояща се от две стаи, кухня, баня и тоалетна при много добре поддържана хигиена. Установено и отразено в доклада е, че майката е трудово заета в [населено място], но понастоящем е в болнични, заради рискова бременност. Детето не е особено мотивирано да продължи образованието като иска да живее при майка си, но само до навършване на 18 - годишна възраст. Посочено е, че срещи и разговори с бащата не са водени от страна на социалните служби, тъй като той живее в друго населено място. Съобразена е и изградената психо – емоционална връзка между детето и неговите родители и е прието, че няма риск за него в условията, в които се отглежда. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели (че детето живее при майка си и нейния партньор в [населено място], но не посещава често училище; че семейството на мъжа, с когото живее майката понастоящем, много добре приело детето; че докато било в [населено място] за него се грижели баба му и дядо му по бащина линия; че срещу него имало образувано производство за държане на наркотици) и е приел, при съвкупната преценка на доказателствения материал, че упражняването на родителските права следва да предостави на майката, отчитайки обстоятелството, че съществено значение за формиране на този извод има и заявеното изрично желание на детето да бъде при този родител. Обосновано е виждане, най – добрия интерес на детето изисква да бъде предоставено за отглеждане и възпитание на майката. Прието е, че тя е по – подходящия родител, защото тя има установено местоживеене, при нея ще бъде осъществяван по – голям контрол върху детето от обкръжаващата го среда, тъй като то се разбира с партньора на майката и неговото семейство, ще му се осигури възможност да завърши средното си образование в [населено място], а в същото време детето не харесва да живее в столицата при бащата и там няма приятели. В столицата, където бащата преимущество живее и работи в строителството, детето няма среда и условия, доколкото и бащата живее в общежитие като ползва една стая. Изложени са съображения, че в големия град пороците, които не са чужди на детето (пушене на тютюневи изделия, употреба на алкохол и участие в хазартни игри) ще се засилят предвид на занижения или липсващ контрол от страна на бащата. Отчетени са и данните, че бащата чрез думи и действия способства за отчуждението на детето от майката, което безспорно влияе негативно върху правилното му възпитание. С предоставяне упражняване на родителската права на майката, е определено местоживеенето на детето при нея в [населено място], [община], а също и режим на лични контакти с бащата и е присъдена месечна издръжка, дължима от последния на детето. От пространното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на бащата съдът (в съответствие с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) счита, че поставеният правен въпрос (уточнен, обобщен и конкретизиран) се свежда до критериите, които са релевантни и обуславят преценката за това на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права върху детето при спор между тях. Питането се отнася за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се обосновава с твърдение за отклонение с решение № 159/19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г. на ВКС, III г.о. Всички останали доводи в изложението са такива по правилността на въззивното решение – поради нарушения на закона (материален и процесуален), както и необоснованост в изводите, които обаче са извън предмета на производството по селектиране на жалбата при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. По поставения въпрос няма основание за допускане на обжалването. То е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд – т.е. удовлетворява общо основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК), но не и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, каквото се поддържа от страната. По въпроса е установена трайна и еднопосочна съдебна практика, вкл. и задължителна такава, опредметена с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието обвързващо тълкуване е възприето и доразвито в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС (напр. решение № 334/06.01.2016г. по гр. д. № 2202/2015 г. на IV г. о.; решение № 162/27.07.2015 г. по гр. д. № 7228/2014 г. на III г. о.; решение № 294/11.11.2015г. по гр. д. № 1454/2015 г. на IV г.о. и др., вкл. соченото от касатора, относимо към производствата по чл. 127, ал. 2 СК, каквото е настоящото). С тази практика е разяснено, че упражняването на родителските права и мерките следва да бъдат определяни конкретно, при преценка не на отделни обстоятелства, а на съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена съпоставка на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС, които не са изчерпателни и търпят развитие, като същевременно всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Там е възприето и разбирането за степенуването на правнозначимите критерии по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите, морален облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита, включително съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на живот и възпитание, обучение. Посочено е също, че следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, които е необходимо да бъдат анализирани в светлината единствено на интереса на децата, за съблюдаването на който съдът следи служебно. Съобразявайки всички упоменати по – горе правнозначими обстоятелства, изцяло в съответствие със задължителните разрешения на ППВС 1/1974 г. на Пленума на ВС, въззивният съд е преценил, че в интерес на детето е предоставянето на упражняването на родителските права на майката. Този извод е изграден на базата на всички установени с приетите по делото доказателства (писмени и гласни) и правнозначими критерии по смисъла на цитираната задължителна съдебна практика, оценени комплексно и взаимосвързано, включително обясненията на страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК и данните от изслушването на детето, с оглед на преценката на съда за необходимост от такова, по смисъла на чл. 123, ал. 2 СК. В обобщение, не са обосновани предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по повдигнатия въпрос, последицата от което е недопускане на касационен контрол. Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.,