Определение № 428 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2021 г.

Обжалвано е решение от 10.11.2020г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 04.01.2021г. по гр.д.№264/2020г. ОС Ловеч, с което е уважен иск с правно основание чл.59, ал.9 СК,вр.чл.127 СК. Жалбоподателят – К. М. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и с актове на КС и СЕС. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът- М. К. П., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е изменил мерките за упражняване на родителските права, постановени по гр.д.№869/2016г. на РС Троян и е предоставил упражняването на родителските права, по отношение на детето М. К., [дата на раждане], на бащата М. П.. Определено е местоживеенето на детето да бъде при бащата, а на майката е определен режим на лични отношения и е осъдена да заплаща месечна издръжка. Установено е от писмените доказателствата по делото и заключение на тройната комплексна експертиза и обясненията на страните, че са родители на детето М. К. и с влязло в сила решение № 96/ 31.03.2017 година по гр.д. № 869/ 2016 година по описа на РС-Троян, упражняването на родителските права върху малолетното дете са предоставени на майката, определено е същото да живее при майката, а на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да изплаща 120 лева месечна издръжка. Констатирано е, че определеният с цитираното решение режим на лични отношения на бащата с детето е изменен с решение № 329/ 25.10.2018 година, постановено по гр.д. № 414/ 2018 година на РС Троян, поради промяна в обстоятелствата относно здравословното състояние на детето и претърпяна операция, което налагало спазването на определен режим за възстановяване. Констатирано е, че с решение № 228/ 20.06.2019 година са наложени мерки за защита по отношение на малолетната М. срещу майката К. М., която е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето и е издадена съответна заповед за защита, като временното местоживеене на детето до приключване на производството за родителски права по гр.д.№ 504/2019 г. по описа на ТРС е определено при бащата. По повод молба на детето М. е издадена Заповед за незабавна защита № 12/20.08.2019 г. по гр.дело № 330/2019 г. по описа на РС Троян, с която е задължена К. М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетната си дъщеря и е забранено на майката да приближава детето, жилището, в което живее, находящо се в [населено място], училището, в което учив [населено място] и местата за социални контакти и отдих, на разстояние не по-малко от 30 метра, за срок до приключване на производството по делото. Установено е, че със Заповед № ЗД/Д-ОВ-ТР-027/17.09.2019 г. на Директора на ДСП-Троян, детето е настанено спешно в семейството на бабата по бащина линия, до приключване на делото за родителските права. Съдът е взел предвид заключителния доклад на Центъра за обществена подкрепа – Троян, от който се установява, че М. е умно дете и разбира случващото се в нейния живот, доволна е от това, че живее в семейството на баща си и след настаняване в неговия дом се чувствала по-спокойна и щастлива. В доклада е посочено, че майката не желае да сътрудничи и с поведението си измества и затруднява постигането на поставената цел – детето да не бъде въвеждано в конфликта между двамата родители, обсъжда съдебните дела, води се от негативните си емоции, проявява фрустрация във фаза на агресия. Съдът е взел предвид обстоятелството, че според екипа, работещ по случая М. има нужда от внимание и семейна топлота, като по време на срещите им в ЦОП разказва, че я получава от всички членове в семейството на баща си, като говори с радост за преживяванията им, откакто живеят заедно, посочва се, че при срещата със сестрата София, тя говорела с любов за М., а детето е изградило и връзка със съпругата на баща си. Съдът е отчел и факта, че майката производство правила опит за самоубийство от нея опит за самоубийство чрез поглъщане на сода каустик, като според свидетели причината за това е изборът на бащата да остане със съпругата си, както и че страните са в много изострени конфликтни отношения, като има множество преписки, досъдебни производство и съдебни дела. Взето е предвид и възприемането на детето за отношенията с майка му, което изслушано в т.нар. „синя стая“, споделя, че не й се говори с майка й, тъй като тя „ще говори обидни работи … за мен, за тати и всички други. … Мами ми е посягала когато се върна от тати, тя тогава изпада в истерия“, споделя още, че желае да остане при баща си, тъй като се чувства спокойно и щастлива в неговото семейство. Във въззивното производство е изготвен нов социален доклад, съгласно който на детето при бащата се задоволяват напълно и адекватно потребностите му – физически, здравословни, емоционални, образователни, осигурена е сигурна и стабилна семейна и социална среда за благоприятното развитие на М., тя се развива добре, спокойна, с много нови приятели, преживява положителни емоции. Посочва се, че детето е привързано емоционално и към двамата си родители, както и към техните семейства. В приложените заключителни доклади от Центъра за обществена подкрепа [населено място] е изразено становище, че има положителна промяна в поведението и отношението на М. към хората, заобикалящото я обкръжение от деца и възрастни. Има собствено мнение по конкретните въпроси, които я засягат лично, ценностната й система е добре изградена и стабилна. Има изградена добра връзка между баща и дъщеря. Бащата полага необходимите родителски грижи, здравословното й състояние е значително подобрено. При така установените обстоятелства по делото съдът е приел, че са се изменили обстоятелствата при които първоначално са определение мерките относно упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения, поради което е уважил предявения иск с правно основание чл.59, ал.9, вр.чл.127 СК и ги е изменил. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на въпроси от значение за спора: следва ли изменението на упражняването на родителските права да се извърши след съвкупен анализ на всички обстоятелства от значение за интереса на детето, при определяне мерките за лични контакти на родителя с детето следва ли съдът да се ръководи от интереса на детето за преодоляване на началото на родителско отчуждение и кога е налице промяна в обстоятелствата при които следва да се променят мерките относно упражняване на родителските права. Поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. Съгласно установената практика, изградена на базата на цитираното от жалбоподателяа ППВС № 1 от 12.11.1974г., което не е загубило своето значение, се приема, че от значение за извода на съда кой родител да упражнява родителските права са не отделни обстоятелства /например пол и възраст/, а съвкупността от всички релевантни за разглеждания случай обстоятелства, които могат да са от най-разнообразно естество: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага,. Повечето от тези критерии за преценка са посочени вече и изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК; такива критерии за преценка интереса на детето са установени и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с т. V, във вр. с т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 г. Съгласно дадените там задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под „изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. В практиката се приема, че за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или биха се подобрило положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител. Във всеки подобен случай въпросът от значение за спора е дали новите обстоятелства, въведени от родителя, поискал промяната, действително са се осъществили и как се отразяват на положението на детето и на ефикасността на вече взетите мерки. По него съдът е длъжен да се произнесе с решението по чл. 59, ал. 9 СК, а първостепенно значение имат висшите интереси на детето, чиято закрила държавата провежда при вземането и на тази мярка, възложена от вътрешното право в правомощие на гражданския съд (чл. 14 КРБ, чл. 2 и 3 от Конвенцията за правата на детето и чл. 24, § 2 от Хартата на основните права Европейския съюз, и чл. 59, ал. 9 СК). В конкретния случай при съобразяване именно с трайно установаната практика и при анализ на всички установени обстоятелства по делото съдът е приел, че са налице предпоставките за изменение на вече определените мерки относно упражняване на родителските права, режима на лични отношения и местоживеенето на детето. Не е налице и соченото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като жалбоподателката не посочва на кои актове на Конституционния съд и на Съда на Европейския съюз противоречи въззивното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лева за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът