Определение № 2468 от 25.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1618/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на М. Й. А. срещу определение №1682 от 19.06.2024 г. по т.д. 1148/2024 на Първо т.о. на ВКС за оставяне без разглеждане на КЖ на същата, срещу решение № 38 от 22.01.2024 г. по в.гр.д. № 969/2023 г. на Великотърновски окръжен съд.. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на на обжалваното определение на друг състав на ТК на ВКС. От страна на ответника по ЧЖ не е постъпил отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС се е позовал на следното: Предявен е бил установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 537 вр. чл. 538, ал. 1 вр. чл. 481, ал. 2 ТЗ за установяване дължимостта на вземане в размер на 6000 лева, произтичащо от запис на заповед от 24.11.2022 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /ДВ бр. 86/2017 г./ касационното производство следва да бъде прекратено. С посочената норма са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв. с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Записът на заповед е търговска сделка от рода на абсолютните, като без значение е дали страните по нея са физически или юридически лица /чл.286, ал.2, във вр.с чл. 1, ал.1, т.8 ТЗ/. Търговският характер на сделката определя делото като търговско. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на обективно съединени искове по-малка от 20 000 лв. по всеки иск. Съобразно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. Обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Изложените от състава на ВКС,Първо т.о. съображения в обжалваното определение напълно се споделят и от настоящия съдебен състав. Не могат да бъдат споделени доводите в настоящата ЧЖ, че тъй като става въпрос за правоотношения между физически лица-нетърговци, то и спорът, съотв. делото, се явява гражданско по своя характер, за което се прилага по-ниския праг за касационна обжалваемост-5 000 лева. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка и следователно е без значение е дали страните по нея са търговци или не, за да се квалифицира спорът, респ. делото, като търговско, за което се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /ДВ бр. 86/2017 г./, и прагът за касационна обжалваемост е 20 000 лева, а не 5 000 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение