Определение № 60228 от 14.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 768/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Икрис“ООД, [населено място] срещу решение № 260020 от 21.01.2021г. по в.гр.д.№ 450/2020г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 462/2018г. на РС Елин Пелин. С първоинстанционното решение е обявен за относително недействителен по отношение на държавата, на основание чл.216,ал.1,т.4 ДОПК договор за продажба, предмет на нотариален акт от 29.06.2015г. № 125, том 3, рег.№ 4115 по нот.дело 422/2015г., по силата на който „Дяков констракшън“ЕООД, [населено място] продава на „Икрис“ООД недвижими имоти: нива с площ 46.664 дка в землището на [населено място], съставляваща имот № 001020 по плана за земеразделяне на селото, с данъчна оценка в размер на 4 573. 10 лв.; нива с площ 13.862 дка, находящ се в землището на [населено място] съставляваща имот № 101002 по плана за земеразделяне на селото с данъчна оценка в размер на 1 494. 30 лв. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по иск, предявен от НАП чрез изпълнителния директор, вместо от публичен взискател или от публичен изпълнител при съответната териториална дирекция на НАП /в случая ТД на НАП- София/. Изложени са и твърдения за очевидна неправилност и неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Постъпил е писмен отговор от НАП, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Отговор от ответника „Дяков констракшън“ЕООД в срока по чл.287 ГПК не е постъпил. Съставът на ВКС констатира, че касационната жалба е насочена срещу неподлежащ на последващ инстанционен контрол акт на въззивния съд. Предявен е иск по чл.216,ал.1,т.4 ДОПК, чиято цена - 1 517лв. е окончателно определена по реда на чл.70 ГПК, на основание чл.69,ал.1,т.4 ГПК, въз основа на данъчна оценка за двата имота съответно 4 573лв. и 1 494лв. Цената на иска е под минимално установения в чл.280,ал.3 ГПК размер за достъп до касационен контрол и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.280,ал.3 ГПК императивно изключва от обхвата на контрола, осъществяван от ВКС, решенията по въззивни дела, чиято цена на иска е под 5 000лв. и за които не е налице изключението / решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост"/. В случая е предявен иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на сделка, по отношение на която се твърди, че съставлява разпоредителен акт на длъжника по установено негово публично задължение, осъществен след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия и ревизионния акт, с намерение да увреди публичния взискател. Н еправилното посочване в диспозитива на решението на ОС на неговата обжалваемост, не създава такава правна възможност. Подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима като касаторът следва да заплати поисканите в отговора на въззивната жалба на НАП разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.