Определение № 4828 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 845/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу Решение № 215 от 14.11.2023 г. по в.гр. д. № 121/2023 г. на АС – Велико Търново в частта му, с която е уважен иск по чл. 153 ЗПКОНПИ срещу Г. Л.. Жалбоподателят Г. Л. Ш., чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. Излага и съображения за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Ответникът – Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество/ КОНПИ/, чрез процесуалния си представител в писмено становище, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил решение № 2 от 03.01.2023 г. по гр.д. № 482/2021 г. на ОС – Плевен, е отнел от Е. Ш. в полза на държавата лек автомобил Мерцедес Е 270 ЦДИ, с рег. [рег.номер на МПС] с пазарна стойност 4 721 лева; лек автомобил Пежо, с рег. [рег.номер на МПС], с пазарна стойност 2 053 лева; и от Г. Ш. сумата в размер на 51 166,08 лева – отворен спестовен влог в лева, с конкретизирана банкова сметка, представляваща вноски на каса и начислени лихви по отворен спестовен влог и разплащателна сметка, конкретизирани, двете в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр Г. Ш., като за разликата до 54 488,29 лева е отхвърлена исковата претенция. С определение от 12.09.2023г. въззивният съд по реда на чл.264 от ГПК е прекратил производството по делото в частта му по въззивната жалба на КПКОНПИ-гр.София, поради оттеглянето ѝ, следователно решението на първостепенния съд е влязло в сила в частта му, с която е предявен иск против Е. Ш. за отнемане на сумата в размер на 7 900 лева, внесена на каса от трети лица по дебитна карта в лева, посочен номер, в Уникредит Булбанк АД, с титуляр Е. Ш.; сумата в размер на 30 031,08 лева, внесена на каса от трети лица по разплащателна сметка в евро, посочен номер, в Първа инвестиционна банка АД, с титуляр Е. Ш.; сумата в размер на 1 089,32 лева, представляваща паричен превод от трети лица чрез системата Уестър Юнион в Експресбанк АД; сумата в размер на 1 834,48 лева, представляваща паричен превод от трети лица чрез системата Уестър Юнион в Юробанк България АД, както и в частта с която е отхвърлен предявеният иск от КПКОНПИ-гр.София против Г. Ш. за сумата от 2 923,80 лева общо, представляваща сумата от 1 098,32 лева, паричен превод от трети лица чрез Уестър Юнион в Експрес банк АД и сумата от 1 834,48 лева, паричен превод от трети лица чрез Уестър Юнион в Юролбанк България АД. Предмет на касационна проверка е въззивното решение в частта, с която са уважени частично исковете на КОНПИ против Г. Л. Ш.. В останалата си осъдителна част по отношение отнемане на имущество от Е. Ш., въззивното решение е влязло в законна сила. За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че проверявания период е от 17.01.2010г. до 17.01.2020г. и производството по ЗПКОНПИ е започнало по повод уведомление от Окръжна прокуратура Велико Търново за привличането на ответника Е. Ш. като обвиняем за извършено престъпление по чл.249 ал.3 от НК по досъдебно производство №ЗМ 161/2016г. на ОДМВР-Велико Търново, което попада в обхвата на чл.108 ал.1 т.17 от специалния закон ЗПКОНПИ. По делото е приета съдебно икономическа експертиза, по която вещото лице е дало два варианта за стойността на доходите на ответниците: По първия вариант вещото лице посочва доходите на ответниците на стойност 70 465,75 лева, а съгласно втория вариант същите възлизат на сумата от 112 392,14 лева и включват: доходи от трудови правоотношения на Г. Ш. в размер на 17 984,29 лева, доходи от трудови правотношения на Е. Ш. в размер на 942,80 лева, изплатени суми от фирми по чл.73 от ЗДДФЛ на Г. Ш. в размер на 1 862,93 лева, изплатени суми от фирми по чл.73 от ЗДДФЛ на Е. Ш. в размер на 47,59 лева; изплатени социални помощи на Г. Ш. в размер на 10 035 лева; изплатени обезщетения от НОИ на Г. Ш. в размер на 8 688,18 лева; приход от продажба на лек автомобил Опел Корса с рег. [рег.номер на МПС] – 1 824 лева; дарения между роднини /В. Ш. – сестра на Е. Ш./ в размер на 977,92 лева; приходи от лихви по банкови сметки в размер на 7 829,35 лева; платени застрахователни обезщетения в размер на 11 655,44 лева; изплатена печалба от Профондо 2 000 ЕООД в размер на 8 488,42 лева; възстановени суми по банкова сметка в ПИБ АД в размер на 129,83 лева; преводи от трети лица чрез системите за бързи разплащания в размер на 4035,28 лева; вноски по банкови сметки от трети лица в размер на 37 891,11 лева. По отношение на обичайните и извънредни разходи през проверявания период вещото лице също посочило два варианта: първият – общо в размер на 210 614,50 лева, по втория – общо 179 285,52 лева, и същите се състоят от следните пера: разходи за издръжка на домакинството – 130 835,31 лева; разходи за пътувания в чужбина – 23 484,48 лева; платени застрахователни премии – 5 718,11 лева; плащане на данъци и здравни осигурителни вноски – 4 357,02 лева; плащане публично правни задължения – 150,51 лева; погасителни вноски по кредит, усвоен преди проверката – 13 752,83 лева. В заключението си вещото лице е констаитрало, че в придобитото имущество се включват активи на стойност 165 212,53 лева. И в двата варианта на вещото лице е констатирано значително несъответствие между имуществото и нетния доход, тъй като размера му надвишава 150 000лева. Въззивният съд е кредитирал втория вариант, който отговаря на съдебната практика, в която е прието, че сумите получени чрез преводи от трети лица са приходи за ответниците, а направените от тях преводи на трети лица са разходи, и не следва да се включват в имуществото, тъй като сумите само са преминали през сметките им, не са налични в края на проверявания период и не са материализирани в конкретно имущество. В заключението си вещото лице е изтъкнало, че в края на проверявания период ответниците притежават следното имущество: сумата от 62 809,23 лева по банкови сметки; лек автомобил Пежо, с рег. [рег.номер на МПС], с пазарна стойност към датата на предявяване на иска 2 053 лева; лек автомобил Мерцедес Е 270, с рег. [рег.номер на МПС], с пазарна цена към датата на завеждане на делото 4 721 лева, снет от регистрация, но в техническа изправност. Въззивният съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, включително писмените, гласните, както и заключението на съдебно икономическата и съдебно автотехническата експертиза е установено, несъответствие над 150 000 лева, както и че не е оборена законовата презумпция за незаконно придобиване на имуществото от ответниците, поради което наличното имущество в края на проверявания период подлежи на отнемане. Въззивният съд е приел, че на отнемане подлежи само наличното към датата на предявяване на иска имущество, което в случая се състои от два автомобила и суми по сметки в общ размер на 62 809,23 лв., както и че не подлежат на отнемане паричните потоци, представляващи внесени, изтеглени и неналични в края на проверявания период суми по банкови сметки, и не подлежи на отнемане имущество, което е било придобито, но не съществува в края на проверявания период. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката Г. Л. поставя за разглеждане въпроса: за правомощието на въззивния съд да събира доказателства по собствен почин съобразно разпоредбите на чл.202 и чл.195 ГПК, както и коя сума следва да се вземе предвид при определяне на стойността на имущество подлежащо на отнемане в полза на държавата. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и за допускане на касационно обжалване, както и основание по чл.280, ал.2 ГПК-очевидна неправилност на решението. Като практика на ВКС се посочват определения на състави, с които не е допуснато касационно обжалване на въззивните решения Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по поставените за разглеждане въпроси. Касационно обжалване не следва да се допусне по поставения въпроса за задължението на въззивния съд да допусне при нужда изслушване на вещо лице и да оцени заключението му в съответствие с разпоредбите на чл.195 и чл.202 ГПК. Въззивният съд е дал разрешение на същия в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г., първо г. о. на ВКС. В същата се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 195 ГПК, аналогична на чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.) вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Посочва се, че по аргумент от чл. 201 ГПК заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано и целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Посочва се, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него - чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В настоящия случай въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие с посочената практика на ВКС като е изложил мотиви защо възприема заключението на вещото лице по назначената СИЕ и защо приема конкретния вариант от същото. Въззивното решение е постановено в съответствие със задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и по въпроса коя сума следва да се вземе предвид при определяне на стойността на имущество подлежащо на отнемане в полза на държавата. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, тоест такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. В т. 2 на посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В настоящия случай, за да бъде уважен искът на КПКОНПИ против Г. Ш. е посочено, че имуществото, чието конфискуване се иска, е с неустановен законен източник, същото е в патримониума на ответницата към момента и същото следва да бъде отнето в полза на държавата, като при това е налице вероятност имуществото, което се отнема от последната да е придобито от престъпна дейност. Когато законът урежда отнемането на имущество той има предвид отделен имуществен актив (обект), който съществува реално в патримониума на проверяваното лице, а когато урежда несъответствието законът има предвид целия патримониум на проверяваното и свързаните с него лица към определен момент (началото и края на изследвания период) като съвкупност от оценими в пари (според придобивната стойност) активи (вещи и права) и пасиви (задължения). Решението не е и очевидно неправилно с оглед твърдението на жалбоподателката, че съдът се е позовал на противоречиво заключение. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата, каквито хипотези в случая не са налице. По изложените съображения, съдът