Определение № 2787 от 09.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1857/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “ВАРНА СТОРИДЖ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 133/16.06.2026 г. по в.ч.т.д. № 98/2026 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което са потвърдени разпореждане № 260070/21.04.2026 г. по т.д. № 115/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч за връщане на подадената от дружеството въззивна жалба с вх. № 260112/05.03.2026 г. против решение № 260000/13.02.2026 г. поради неотстраняване на нередовностите, и определение № 260052/22.04.2026 г. по същото дело за оставяне без разглеждане на депозираната от дружеството молба за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса за жалбата в размер на 363 172,17 евро. С частната касационна жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Изразява се несъгласие с извода на апелативния съд, че искането за освобождаване от държавна такса не било своевременно направено с въззивната жалба, а след изтичане на срока за внасяне на същата, поради което правилно е оставено без разглеждане от първата инстанция. В тази връзка се поддържа тезата, че липсва разпоредба, предвиждаща заявяването на искането да се прави във въззивната жалба, поради което такова може да бъде отправено до съда и в по-късен момент. Застъпва се виждането, че компетентен да се произнесе по същото е съдът, до който е адресирана жалбата, а не администриращият съд. Развиват се доводи, че в случая от “ВАРНА СТОРИДЖ” ЕООД не се дължи предварително внасяне на държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение, с оглед принципа за равенство на страните в процеса, след като съгласно чл. 57, ал.6 ЗБН такава не се внася предварително за събиране вземания на банката ищец – “КТБ” АД. Като самостоятелен аргумент се изтъква необосновано високият размер държавната такса, който ограничава достъпа до правосъдие по смисъла на чл. 47 ХОПЕС, както и несигурността за връщане на внесената такса от несъстоятелната банка при положителен резултат на делото за ответника. Иска се допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2 и т. 3 ГПК. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като обсъди изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. В обжалваното определение апелативният съд е приел, че молбата на “ВАРНА СТОРИДЖ” ЕООД за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивното обжалване не е подадена своевременно. Във въззивната жалба на дружеството с вх. № 260112/05.03.2026 г. не е обективирано искане в този смисъл. Същата е оставена без движение и са дадени указания за внасяне на дължимата държавна такса. В определения едноседмичен срок такава не е внесена, а е подадена молба за присъединяване на основание чл. 265 ГПК към въззивната жалба на “Елит петрол” АД /н/. Едва по повод указанията на администриращия съд жалбоподателят да заяви дали поддържа въззивната си жалба, дадени с разпореждане от 03.04.2026 г., е отправено такова искане с молба с вх. № 260209/14.04.2026 г. По тези съображения апелативният съд е споделил извода на първата инстанция, че молбата за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса следва да бъде оставена без разглеждане. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК за връщане на подадената от дружеството въззивна жалба. Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационен контрол. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор претендира допускане на факултативна касационна проверка, за която в частното касационно производство са приложими изискванията по чл. 280, ал. 1 ГПК, предвиждащ аргументиране от страната на разрешен от въззивната инстанция материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значим за изхода на спора и покрива някой от допълнителните критерии по т. 1-т. 3 на цитираната разпоредба. Второто питане, поставено от частния касатор в изложението по чл. 284, ал. 3, т 1 ГПК, акцентира върху размера на държавната такса за въззивно обжалване като пречка за достъпа до правосъдие. Същото е общотеоретично, тъй като не кореспондира с решаващата воля на апелативния съд, който в обжалваното определение не е обсъждал такъв въпрос, а е преценявал дали подлежи на разглеждане по същество от първата инстанция заявеното от жалбоподателя искане за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса. Ето защо така формулираното питане не може да покрие общото селективно изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване, което лишава от смисъл обсъждането на поддържания от страната допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК. Поставеният от частния касатор първи въпрос, уточнен и конкретизиран от касационната инстанция, се свежда до правно питане относно задълженията на съда при отправено от жалбоподателя искане за освобождаване от държавна такса с подадената въззивна жалба или със заявление в хода на нейното администриране. Същият покрива общата селективна предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и допълнителната такава по т. 1 на цитираната разпоредба. В мотивите на т. 12 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения, че компетентен да се произнесе по молба за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски е съдът, пред когото е направено искането. Когато искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е направено след подаване на жалба срещу акт на съда, преди изпращане на делото в по-горна инстанция, произнася се администриращият жалбата съд, но ако молбата се разгледа от по-горната инстанция, актът й няма да е недопустим. Следователно искането за освобождаване от внасянето на държавна такса за въззивното обжалване може да бъде обективирано във въззивната жалба или отправено с последващо заявление в хода на нейното администриране. В разглеждания случай искането на “ВАРНА СТОРИДЖ” ЕООД за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса за въззивното обжалване е заявено в отговор на указанията, дадени от първата инстанция с разпореждане от 03.04.2026 г. Администриращият съд дължи произнасяне по така отправеното искане по същество. Едва след стабилизиране на съдебния акт в това производство, респ. при констатиране липса на внесена държавна такса, се решава съдбата на подадената от страната въззивна жалба. Като е приел, че с разпореждане № 260070/21.04.2026 г. на окръжния съд правилно е върната въззивната жалба и след това с определение № 260052/22.04.2026 г. е оставено без разглеждане заявеното от жалбоподателя искане за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса, апелативният съд е постановил неправилен съдебен акт. След отмяната му делото следва да бъде изпратено на първата инстанция за произнасяне по заявеното от жалбоподателя “ВАРНА СТОРИДЖ” ЕООД искане за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса и съответно администриране на подадената от него въззивна жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,