Определение № 3876 от 04.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2300/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от АС- Велико Търново решение № 35/13.03.2023 г.по гр.д. № 211/22 г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като КПКОНПИ е въвела като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси: 1/. „Длъжен ли е гражданският съд пълно и обективно да изследва фактите по делото, за да установи наличието на значително несъответствие в имуществото на ответниците в производството по реда на ЗПКОНПИ? Следва ли в производството по реда на ЗПКОНПИ при определяне на „значително несъответствие“ по смисъла на т.3, §1 от ДР на ЗПКОНПИ да се включи изплатено застрахователно обезщетение за липсващо имущество за придобиването, на което ответниците не са разполагали със средства от законен източник“?“, 2 /. „Следва ли в производството по ЗПКОНПИ съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи на дарителя към момента на дарението, съобразявайки разходите на дарителя преди и към момента на дарението?“ и 3/. „Изключват ли се разходите за лични вноски по банкови сметки, на средства с неустановен произход, от несъответствието по §1, т. 3 ЗПКОНПИ?“ ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, АС- Велико Търново е приел, че през проверявания период ответниците са придобили имущество на обща стойност 115 263лв., в което се включват 3 леки автомобила, с пазарна стойност към датата на придобиването съответно в размер на 7289 лв., 42 677лв. и 38 547 лв. и сумата от 26 700 лв.- намерена и иззета при проведените по досъделбното производство обиски, претърсвания и изземвания. В рамките на проверяваният период проверяваното лице и съпругата му не са придобивали, респ. отчуждавали недвижимо имущество, като ответниците са били титуляри на банкови сметки, по които в края на проверявания период не са налични суми, поради което и сумите по тези сметки не следва да бъдат включвани в имуществото. Счел е, че в имуществото не следва да се включва сумата от 78 794.29 лв., която ищецът твърди, че ответникът А. М. е получил като облага от престъпната си дейност, позовавайки се на внесени в съда обвинителен акт, тъй като по делото няма никакви доказателства за това, че ответникът М. е получил тази сума. Относно доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците, е приел, че към определеният от вещото лице техен размер от общо 62 198,59лв., следва да се прибави сумата от 35 098лв.- заплатено на проверяваното лице застрахователно обезщетение за незаконно отнетия му лек автомобил, както и сумата от 69 619.16 лв., представляваща равностойността на 35 000 евро, дарени на ответника А. М. от неговия баща- 25 000 евро през месец юли 2008г. и 10 000 евро- през месец юли 2012 г., с прибавянето на които две суми към на доходи, приходи, или източници на финансиране общият размер по този раздел за целия проверяван период възлиза на сумата от 166 915.72 лв. В тази връзка решаващият съд е приел, че преценката за законност се извършва при констатирано значително несъответствие, като по отношение на дарението следва да кредитира и показанията на разпитаният като свидетел баща на проверяваното лице, като безпротиворечиво дадени и кореспондиращи с представените по делото писмени доказателства за изтеглени суми на каса от сметката му. Позовал се е на заключението на икономическата експертиза, съгласно която обичайните и извънредни разходи за проверявания период са общо в размер на 68 109,44 лв., към която сума е счел, че следва да се прибавят и следните суми: вноски по кредитна карта - 5 414,61лв. и вноски по овърдрафт -15 750,88 лв. или общо в размер на 21 165.49 лв., които суми представляват погашения на кредитни задължения, поради което и не съставляват имущество, а разходи. Към извънредните разходи на ответниците е прибавена и сумата от 3 415,00 лв.- изходящи преводи на Л. М. към нейната сестра, която вещото лице по икономическата експертиза неправилно е отнесло към имуществото на ответниците, с прибавянето и на която сума общия размер на обичайните и извънредни разходи за целия проверяван период възлиза на 92 689, 93 лв. При тези данни, съдът е приел, че при съпоставката на доходи, приходи, или източници на финансиране за целия проверяван период в размер на сумата от 166 915,72 лв. и сумата на направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период от 92 689,93 лв., се получава нетен доход от 74 225.79 лв. Съпоставяйки придобитото имущество през проверявания период на стойност 115 263 лв. с нетен доход от 74 225.79 лв. се получава несъответствие от 41 037.21 лв., което води до извода, че в случая не е налице „значително несъответствие“ по смисъла на § 1 т.3 от ДР на ПКОНПИ в размер на 150 000 лв. За пълнота, съдът е и изложил и че дори и да се приемат за основателни оплакванията по въззивната жалба на ищеца за неправилност на решението на първостепенния съд относно приетите към доходи, приходи, или източници на финансиране суми от 69 619.16 лв./дарени от бащата на ответника/ и 35 098 лв., представляваща изплатено на проверяваното лице застрахователно обезщетение за незаконно отнетия от ответниците лек автомобил “Мазда ЦХ 5”, то несъответствието отново не е значително по смисъла на § 1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. В случай, че посочените две суми не се прибавят към доходи, приходи, или източници на финансиране, то по този раздел сумата е 62198.56 лв. При обичайни и извънредни разходи в размер на 92 689.93 лв., се получава нетен доход: -30 491.37 лв./отрицателна величина/, а при съпоставка на имуществото /115 263 лв./ с нетния доход - 30 491.37 лв. несъответствието е: -145 754.37 лв., т.е. под 150 000 лв. В заключение, АС- В.Търново е приел, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. По основанията за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения първия и втория въпроси. Така формулираните въпроси обуславят изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не са разрешен в противоречие, а в съответствие с задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС. В мотивите към т.1 на тълкувателния акт е разяснено, че предмет на отнемане е незаконно имущество, което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на § 1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Посочено е, че стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лева стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Въззивното решение не е постановено в отклонение на задължителната практика на ВКС, поради което отново не е налице основание за достъп до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения трети въпрос. Така формулирания въпрос обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не са разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т.2 от тълкувателния акт ОСГК на ВКС се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В мотивите е разяснено изрично и че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т.ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетото в тълкувателния акт, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 35/13.03.2023 г.на АС- Велико Търново, постановено по гр.д. № 211/22 г. С оглед изхода на делото, съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, КПКОНПИ следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт по сметката на ВКС дължимата държавна такса за всички инстанции в размер на общо 10 882,40 лв. В настоящото производство липсва направено от ответниците искане за присъждане на разноски. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,