Определение № 50134 от 27.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 655/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Й., Р. П. Й., М. И. Р. и А. П. Й. срещу решение № 616 от 9. 06. 2020 г. по в. гр. д. № 3198/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение № 2976 от 14. 05. 2020 г. по гр. д. № 10374/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумите от по 100 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на брат им П. П. Й. при ПТП на 9. 08. 2013 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационните жалбоподатели твърдят, че въззивният съд неправилно е приел, че не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат. Сочат, че този извод на въззивния съд е направен, без да бъдат съобразени събраните по делото доказателства. Молят обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване касаторите основават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за достъп до касация поставят следните въпроси: „ 1. относно критерия на справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за причинените на пострадалия при ПТП неимуществени вреди; 2. Може ли двете съдебни инстанции да имат различна преценка при прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД?; 3. Може ли при едни и същи доказателства да се разминават толкова драстично изводите на двете съдебни инстанции относно основателността и доказаността на исковата претенция?; 4. Трябва ли решаващият съдия да получи травми, за да осъзнае житейската и правна истина за страдание по фрактури?; 5. Ако решаващият съдия не може да страда следва ли да решава такива дела?; 6. Следва ли такъв /нестрадащ съдия/ изобщо да бъде съдия и да ощетява пострадалите?; 7. Има ли право такъв /нестрадащ/ съдия изобщо да твърди, че е справедлив човек?“. По първия въпрос се прави позоваване на разрешаването му в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС № 4/1968 г., определение № № 137 от 1. 03. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 36 от 8. 03. 2016 г. по т. д. № 507/2015 г. на ВКС, I т. о. Касаторите поддържат, че въззивното решение е очевидно неправилно. Ответникът „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Третото лице помагач на страната на ответника М. М. не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда по НОХД № 165/2014 г. на Ловешки окръжен съд М. М., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, е признат за виновен за това, че на 9. 08. 2013 г. е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, довели до ПТП, и по непредпазливост е причинил смъртта на П. П. Й., брат на ищците, като деянието е извършено в пияно състояние. Решаващият състав е направил извод, че ищците не са активно материалноправно легитимирани по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. Й., тъй като по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване съществуването на трайна и дълбока връзка между тях и претърпени от ищците толкова сериозни по продължителност и интензитет морални болки и страдания, които да попадат в изключението по цитирания тълкувателен акт. Посочил е, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че между ищците, които към датата на ПТП са били съответно на 8, 7, 4 и 2 г., и починалия на година и половина техен брат е имало нормални отношения между деца на тази възраст. Изтъкнал е, че те са си играли с починалия, хранили са го и са му се радвали, като смъртта му е довела до силен шок и тъга у тях. Наред с това е отбелязал, че липсват данни за влошаване на здравето на ищците или неблагоприятна промени в бита и начина им на живот вследствие внезапната смърт на брат им. С оглед тези фактически констатации, въззивният съд е заключил, че не се касае до изключителен случай по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е значим за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от касаторите въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не са включени в предмета на споровете по предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на брата на ищците при ПТП и нямат обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. Първият въведен въпрос не е съобразен с обстоятелството, че въззивният съд въобще не е извършвал преценка по отношение на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, доколкото е отрекъл материалноправната им легитимация да получат обезщетения за такива вреди от смъртта на брат им при ПТП. Въпросите по т. 2 и т. 3 не държат сметка, че въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, като е споделил изводите в него за недоказани особено близка връзка между ищците и починалия им брат и претърпени болки и страдания от ищците по повод на смъртта му, надхвърлящи нормално присъщите за родствената им връзка. Останалите четири въпроса също нямат обуславящ правната воля на съда характер и не са въведени във връзка с изискванията на закона за формиране на надлежен съдебен състав, което ги определя като несъответстващи на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде обсъждан соченият допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като трябва да се изтъкне, че касаторът се позовава на практика на ВС и ВКС, на която въззивният акт противоречи, само по първия въпрос. Настоящият състав намира, че не се е осъществило и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване -очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. Освен това, касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, без да го аргументират отделно от доводите си за несъответствие на изводите на въззивния съд на доказателствения материал по делото. Очевидната неправилност е основание за достъп до касация, което е независимо от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. При този резултат по делото, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение