Определение № 273 от 13.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 192/2010 г.

Образувано е по частна жалба на “Ц” ООД срещу разпореждане от 03.11.2009 г. по ч.гр.д. № 1141/2009 г. на Софийски апелативен съд. С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното разпореждане е върната подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба срещу постановеното от същия съд определение № 669 от 25.05.2009 г., с което се оставя в сила прекратителното определение на Софийски градски съд по т.д. № 302/2009 г. поради недопустимост на предявения от настоящия жалбоподател иск с правно основание чл.694 ТЗ. В съобразителната част на разпореждането е прието, че настоящият жалбоподател не е изпълнил указанията на съда, дадени му с разпореждане от 08.10.2009 г. и поради неотстраняване на нередовността й, частната касационната жалба следва да се върне. Разпореждането е правилно. Обжалваното от настоящия жалбоподател определение е от категорията на визираните в чл.274, ал.3 ГПК съдебни актове, които подлежат на факултативно касационно обжалване, доколкото са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В законоустановения срок същият не е изпълнил указанията на съда, съдържащи се в разпореждането му от 08.10.2009 г. да посочи същественият за делото процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение и съответно дали това произнасяне е в отклонение от практиката на ВКС, съответно противоречиво разрешаван от съдилищата или от ВКС или в какво се изразява непълнотата, неяснотата или противоречивостта на приложимия закон, както и да аргументира становището си по допустимостта на обжалването, поради което законосъобразно въззивният съд е приел, че частната касационна жалба не отговаря на изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК и като нередовна подлежи на връщане съобразно нормата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Поддържаният в частната жалба довод за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане е неоснователен. Изискванията на чл.284 ГПК при факултативното обжалване не се изчерпват с общите условия за процесуална допустимост на жалбата – подаването й в срок, обжалваемост на съдебния акт, наличието на интерес и легитимация, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя, но следва да съдържа и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В контекста на изложеното следва да се приеме, че последният не е отстранил указаните му нередовности и поради несъответствието на частната касационна жалба с изискванията на чл.284 ГПК, законосъобразно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане е постановено при спазване на закона и следва се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия