Определение № 3421 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4130/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 21218 от 09.08.2024 г., подадена от Н. Г. П. чрез адвокат Х. М. от САК срещу въззивно Решение № 718 от 17.06.2024 г. по в.гр.д.№ 3027/2023 г. на Софийски апелативен съд, VІІ гр.състав.

Ответницата по касация С. Б. Н. е депозирала отговор чрез адвокат Н. Ш. от САК, като поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира за присъждането на разноски за защитата пред ВКС.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 3394 от 26.06.2023 г. по гр.д.№ 10657/2022 г. на Софийски градски съд, І-15 състав в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от Н. Г. П. срещу С. Б. Н. иск за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик поради пълна трансформация на лично негово имущество на жилище на три нива, представляващо по кадастралната карта и регистри самостоятелен обект с идентификатор № *****, находящо се в [населено място], район „К.“,[жк], улица „26-та” № *.

По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е бил сключен на 25.05.1997 г. и е прекратен с решение от 02.02.2021 г. по гр.д.№ 55705/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 83 състав. Процесната сграда с идентификатор *** е изградена до степен груб строеж (с изпълнение на всички елементи, които натоварват конструкцията, в т.ч. външни зидове и покрив) преди встъпването им в брак. С констативен нотариален акт от 28.05.2015 г., акт № 112, д.№ 2192/2015 г. по описа на нотариус В. М. ищецът е признат за собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот „жилище на три нива” с идентификатор № ***.

Въззивният съд е обсъдил представените писмени доказателства, както и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които е прието за установено, че всеки от двамата бивши съпрузи е реализирал разноски за строителни материали и обзавеждане на имота. Обсъдени са и събраните гласни доказателства.

От правна страна е прието, че бившите съпрузи са придобили процесния недвижим имот през време на брака на основание давностно владение. Независимо че в констативния нотариален акт от 28.05.2015 г. за собственик на имота е признат единствено ищецът Н. Г. П., то по силата на закона вещта е придобита в режим на съпружеска имуществена общност в резултат на съвместен принос. За да се приеме, че жилищната сграда е дарена от родителите на Н. П. лично на него, трябва да са ангажирани писмени доказателства, доколкото законът изисква нотариална форма за действителност на договора за дарение. От изслушаните свидетелски показания в хода на първоинстанционното производство е прието за установено, че бившите съпрузи са заживели заедно в процесния имот малко след сключването на брака помежду им през 1997 г. до момента на развода, което се явява период повече от десет години, т.е. двамата заедно са упражнявали фактическата власт с намерение да придобият собствеността върху имота. Състоянието на сградата към момента на сключване на брака през 1997 г. е било на етап „груб строеж”, като към момента на изготвяне на заключението по съдебно-техническата експертиза - 28.02.2022 г., жилищната сграда е в завършен вид. В констативната част на експертизата подробно е описано как изглежда имота (на първия етаж има входно антре, блиндирана входна врата и PVC врата; под – теракот, стени и таван- латекс, опушени; дневна с отворен кухненски бокс, камина, баня с тоалетна, като навсякъде подът е с теракот, а стените са с латекс; втори етаж – спалня, детска стая, общ балкон с кръгла форма между двете стаи, парапет, измазана стена, под мозайка, детска стая, баня с тоалетна; подът отново е с теракот, а стените с латекс; тавански етаж в подпокривното пространство, има инсталации за ток и вода, стените и таваните са на груба мазилка; дограмите на прозорците са PVC). Тъй като липсват документи, по които да се проследят етапите на строителство на имота и влагането на строителни материали, то не може да се установи дали и кога са вложени материалите, за които ищецът е представил доказателства да са закупени. Отделно от това, в част от представените касови бележки като купувач е посочен Г. П. – бащата на ищеца. Количествата на закупените материали са съизмерими с количествата материали за изграждане на подобна сграда в груб строеж и част от довършителните работи. Ангажирани са доказателства, от които е установено, че ответницата е сключила два договора за потребителски кредит, един през 2011 г. и един през 2015 г., като кредитополучател, а ищецът като съдлъжник по договорите. Доколкото в заявлението до банката за получаване на кредит е посочена цел на кредита – „ремонт на жилище във В. ул. 26”, то e направен извод, че средствата са послужили именно за вложение в процесното жилище. При липса на документи за етапите на строителство, въззивният съд е приел, че не може да се установи дали закупените строителни материали, дограма, плочки и др. действително са вложени в процесния имот. Правните изводи не може да почиват на предположения, а следва да бъде проведено пълно и главно доказване на факта за изключителен принос на ищеца към придобиване на недвижимия имот. Въззивният съд е приел, че двамата бивши съпрузи съвместно са допринесли за довършването и обзавеждането на триетажното жилище, като не може категорично да се определи принос само на единия, доколкото не е проведено такова доказване. За неоснователни са счетени доводите доводите на ищеца, че имотът бил изцяло построен преди сключване на брака от неговите родителите, тъй като са ангажирани писмени доказателства – Акт обр. 14, че строежът през 1997 г. е бил завършен на етап „груб строеж”, а към настоящия момент, последният е изцяло завършен и годен за живеене. Показанията на всеки един от свидетелите са в унисон с писмения доказателствен материал, поради което няма причина показанията на свид. К. да не бъдат кредитирани относно обстоятелството, че имотът през 1997 г. е бил на етап „груб строеж”.

В случая процесният недвижим имот е придобит на основание десетгодишно давностно владение съвместно от двамата бивши съпрузи, като не само е упражнявана фактическа власт от двамата, но и имотът е пригоден за живеене чрез ремонт и обзавеждане съвместно от тях, така че вложените средства в сградата от родителите на жалбоподателя нямат отношение към личния принос на последния за придобиване на имота. Към момента на изграждане на сградата във вид на „груб строеж” през 1997 г. недвижимият имот е бил собственост на родителите на ищеца на основание чл. 92 ЗС, доколкото земята е била тяхна собственост. Въззивният съд е обобщил, че по делото не е установено да е било вложено лично имущество на ищеца в новопридобитото по време на брака право на собственост върху процесното жилище. Затова не е налице и трансформация на лично имущество. Прието е, че презумпцията за съвместен принос, който е бил налице при придобиване на вещта, не е оборена.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Правилно ли с Решение № 718 от 17.06.2024 г. по в.гр.д.№ 3027/2023 г. Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав не е установил пълна трансформация на процесната триетажна жилищна сграда;

2. Правилно ли с Решение № 718 от 17.06.2024 г. по в.гр.д.№ 3027/2023 г. Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав не е установил частична трансформация на процесната триетажна жилищна сграда, след като не е установил пълна трансформация.

Твърди се, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС: Решение № 242/1989 г. по гр.д.№ 144/89 г. на ВС, ІІ г.о., Решение № 756/1996 г. по гр.д.№ 809/1995 г. на ВС, І г.о., Решение № 727 от 23.11.2010 г. по гр.д.№ 978/2010 г. на ВКС, ІV г.о.

Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по формулираните в изложението въпроси. Същите не поставят за разглеждане принципен материалноправен или процесуалноправен проблем, свързан с тълкуването и прилагането на правна норма, приложима към спора, към която следва да се подведат установените факти, а по начина, по който са зададени, предполагат проверка на обосноваността и законосъобразността на направените от въззивния съд изводи по съществото на спора. Според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното въззивно решение, не са правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Извършването на преценка за правилност на въззивното решение във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Такава проверка би могло да се осъществи само ако съдебният акт бъде допуснат до касационно обжалване - при постановяването на решение по реда на чл. 290 ГПК.

Следва да се подчертае също, че актовете, постановени при действието на отменения ГПК (в случая – Решение № 242/1989 г. по гр.д.№ 144/89 г. на ВС, ІІ г.о. и Решение № 756/1996 г. по гр.д.№ 809/1995 г. на ВС, І г.о.) изобщо не попадат в обхвата на съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с която е допустимо да се извършва съпоставка при селектиране на жалбите, в който смисъл са разясненията по т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК. С Решение № 727 от 23.11.2010 г. по гр.д.№ 978/2010 г. на ВКС, ІV г.о. е направено тълкуване по въпроса дали даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи или за семейството, включително при прехвърляне на права по жилищноспестовен влог, който няма отношение към правилното разрешаване на настоящия гражданско-правен спор.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. То е постановено в съответствие с относимата задължителна съдебна практика – ТР № 2 от 20.01.2025 г. по тълк.д.№ 2/2022 г. на ВКС, ОСГК, което изключва възможността за допускане на касационното обжалване, включително в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК вр.чл. 78 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноските й за защитата пред ВКС в размер на 700 лв. – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (л. 21).

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия