Определение № 166 от 13.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 482/2020 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Земеделска производителна кооперация „Успех“ срещу определение №9/07.01.2020г. по ч.т.д. №359/2019г. на Бургаски апелативен съд. С него е потвърдено определение №1341/05.11.2019г. по т.д.№566/2019г. на Бургаски окръжен съд, с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д.№547/2019г. на Бургаски окръжен съд. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос: Дали при наличие на определение за спиране на регистърното производство по дадено заявление за вписване, това спиране се разпростира и върху всички последващи заявления за вписване на същото обстоятелство и следва ли съдът да спре производството по жалбата срещу откази по последващи заявления до отпадане на пречките за движение на производството по първото заявление? Позовава се на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като поддържа, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че практиката на ВКС по приложението на чл.536 от ГПК, е постановена по коренно различен казус, а именно по иск за нищожност на извършено вписване на нов председател на кооперацията. Сочи,че в този случай дори и новият председател да бъде заличен като такъв, на негово място ще бъде отново вписан предишният председател. Твърди, че отличителното в настоящата хипотеза е, че предишният председател на ЗПК "Успех" Н. З. е бил заличен въз основа на влязъл в сила съдебен акт - решение №208/14.10.2019г. по гр.д.№1047/2018г. на Карнобатски районен съд и понастоящем кооперацията е без вписан председател. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.4 от ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС на РБ определенията по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ производството по обжалване на отказа на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията за вписванията е уредено като двуинстанционно, което се развива само пред окръжен и апелативен съд. В чл.25 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че на обжалване пред съответния окръжен съд подлежи отказът на Агенцията по вписвания да извърши заявено по надлежния ред вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър, а в ал.4 на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ е регламентирана процесуалната възможност за обжалване на решението на окръжния съд пред съответния апелативен съд. Регистърното производство има охранителен характер и постановените в него актове не подлежат на касационен контрол. С оглед обстоятелството, че решението по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е изключено от касационен контрол, съгласно чл.274 ал.4 от ГПК такъв е недопустим и за всички определения, постановени в производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, както и в цялото регистърно производство. По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че подадената частна касационна жалба срещу определение №9/07.01.2020г. по ч.т.д. №359/2019г. на Бургаски апелативен съд е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд