Определение № 1628 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1475/2023 г.

Производство по чл._274,_ал._3.ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. и К. К. М. чрез тяхната майка и законен представител П. Л. П. - М., приподписана от адв. С. против определение № 126 от 16.01.2023 г. по ч. гр. д. № 2/2023 г. на Апелативен съд - София (АС - София), 15-ти търговски състав. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 1373 от 28.11.2022 г. по гр. д. № 213/2022 г. на Окръжен съд - София за връщане на частната жалба на настоящите жалбоподатели срещу разпореждане № 1127 от 18.10.2022 г. по същото това дело.

Жалбоподателите правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и искат същото да бъде отменено.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, намира следното:

Въззивният съд е постановил обжалваното определение като е приел, че съгласно чл.

262, ал. 2, т. 2 ГПК подадената жалба се връща от администриращия я съд при неотстраняване в срок нередовностите й след като са дадени указания до подателя за констатирания недостатък и е определен срок за изправянето му. Установил е, че частната жалба на М. е страдала от недостатък - по нея не е била внесена държавна такса по сметка на въззивния съд за разглеждането й; че са били дадени нарочни указания за отстраняване на този недостатък, както и че до момента на произнасяне таксата не е била внесена. Посочил е, че е спорно дали жалбоподателите са били уведомени надлежно за дадените им указания за да се приеме, че са били налице предпоставките по чл. 262, ал. 2, т.

2 ГПК за връщане на жалбата. Развити са съображения, че целта на връчването на съдебния акт е страната по делото да се запознае с неговото съдържание, за да има възможност да упражни правата си в съответния срок (законоустановен или определен от съда). Съобразена е установената практика на ВКС (определение № 518 от 31.10.2011 г. по ч. гр. д. № 357/2011г. на ВКС, I г.о., определение № 150 от 24.02.2011 г. по ч. т. д. № 108/2011 г. на ВКС, I т. о., определение № 372 от 19.06.2009 г. по т. д. № 311/2009 г. на ВКС, I т. о., определение № 271 от 20.05.2009 г. по ч. гр. д. № 303/2009 г. на ВКС, I г. о.), че срокът в процеса започва да тече от момента, в който надлежно е документиран фактът на уведомяване на страната или нейния пълномощник, както и че след като връчването на съобщението е постигнало целта си - уведомяване на страната, да се вменява задължение на съда да изпрати съобщение на съдебния адресат или пълномощника, би представлявало нарушение на принципа за добросъвестност, закрепен в чл. 3 ГПК. Установено е също, че както в исковата молба, по която е било образувано гр. д. № 213/2022 г. по описа на Окръжен съд - София, така и в подадените в производството по него частни жалби ищците са сочели адрес за призоваване този в [населено място], [улица], вх. С, партер. Изтъкнато е, че съобщението за оставяне без движение на частната жалба и препис от разпореждането на съда за това (№ 1199/03.11.2022 г.) е връчено на сродник на жалбоподателите - ищци, в [населено място], [улица] на 09.11.2022г.; че на 14.11.2022 г. те са подали молба по делото, от съдържанието на която е видно, че са запознати с горното разпореждане, тъй като с молбата са предприели действия за изпълнение на там дадените указания. При горните факти съставът на апелативния съд е направил извод, че в случая е била изпълнена законовата цел на връчването - узнаване на съдържанието на съдебния акт. Прието е, че с оглед на това дори и да не са били надлежно уведомени за разпореждането на съда с връчването на съобщението на 09.11.2022 г. ищците несъмнено са били запознати за дадените указания най - късно на 14.11.2022 г. (датата на подаване на молбата) и до 21.11.2022 г. са били длъжни да ги изпълнят. С последната молба е извършено индивидуализиране на обжалвания съдебен акт, с което недостатъците в сезирането са били частично отстранени, но не е приложен документ за внесена по сметка на АС - София държавна такса по частната жалба, съобразно изричното указание на администриращия я съд. Такъв документ не е бил представен и до датата на постановяване на атакуваното разпореждане - 28.11.2022 г. Направен е извод, че в законоустановения срок частните жалбоподатели не са изпълнили дадените им указания и това е основание за връщане, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК на жалбата им.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават на селективните основания по чл. 280, ал. 1, т.

3 и ал. 2 ГПК (без да сочат конкретна хипотеза от там разписаните) и поставят следните правни въпроси, „по които въззивният съд се е произнесъл неправилно":

1. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради фактически и правни изводи като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения?";

2. „Провежда ли разграничение законодателят при искова молба по ЗОДОВ, подадена от няколко лица на ищци и не ищци, по отделни казуси по нея, когато претенциите им към ответниците са заявени солидарно? Т.е. когато даден ищец не възразява, не оспорва или не обжалва даден съдебен акт, а това е сторено от други ищци, той губи ли качеството си на ищец по конкретната претенция или не?";

3. От коя дата почват да текат преклузивните срокове - от датата на узнаване или от датата на удостоверяване от призовкар или друго служебно лице връчването на съдебни книжа?"

Първите две питания не са отнесени към конкретни основания за достъп до касация, а последното се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Питането за правомощията на инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с въззивна жалба не обуславя изхода по делото, доколкото в случая се касае за съдебен акт, обжалван с частна жалба. Ето защо то не осъществява обща предпоставка за селектиране на частната касационна жалба. Не е обоснована и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което достъп до касация не може да се осъществи. За пълнота на изложението, следва да се изтъкне следното. По отношение правомощията инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба въззивният съд в обжалваното определение е съобразил постановките на ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Според там даденото обвързващо тълкуване, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, винаги е разполагала с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. В този смисъл и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Както се изтъкна по - горе обжалваното определение е постановено в съответствие с тези правни разрешения. Съставът на АС - София е обсъдил релевантните за процесуалния спор, предмет на делото обстоятелства и е мотивирано е заключил, че са били налице предпоставките по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК за връщане от администриращия (окръжен) съд на частната жалба на настоящите касатори. Изводът му е обоснован и почива напълно на данните по делото.

Второто питане не може да обоснове допустимост на обжалването, тъй като то не е било предмет на решаващата дейност на въззивния съд по възникналия процесуален спор и по него няма изложени мотиви в обжалваното определение.

Третото питане също не може да послужи като основание за допускане на касационен контрол. По въпроса има създадена съдебна практика на ВКС, която е възприета и в обжалваното определение и според която връчването на съобщението следва да постигна целта си - уведомяване на страната, и то по несъмнен с оглед правната сигурност начин относно момента (датата) на това уведомяване, от когато текат решителните срокове за упражняване на процесуални права. В случая апелативният съд се позовал на безспорните данни, че ищците са подали молба до съда, с която са взели отношение по недостатъците на сезирането си и несъмнено са показали, че са запознати с указанията на съда за тях. Отнасяйки този факт към датата на депозиране на въпросната молба - като най - ранен момент, от който тече срокът за тях, съдът е изчислил законоустановения срок, до изтичането на който нередовността на частната жалба, свързана с внасяне на дължимата за производството по нея държавна такса, е следвало да бъде отстранена като е констатирал, че това не е сторено и след релевантния срок.

Приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК (каквото се сочи формално от касаторите) се свързва с три хипотези, които имат своите специфики и са свързани с определени, различни по тежест пороци на обжалвания въззивен съдебен акт. Обосновка за наличието ми в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва, а при служебната проверка от ВКС не се установява вероятността атакуваното определение да е нищожно или недопустимо.

В заключение, не са обосновани предпоставки за допустимост на обжалването, поради което достъп до касация на въззивното определение не може да бъде проведен.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, III г. о.