Определение № 142 от 16.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1057/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания /ЗК/ „Уника“ АД със седалище в [населено място] срещу решение № 51 от 04.02.2021 г., постановено по в. т. д. № 2401/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е отменено решение № 985 от 13.07.2020 г. по т. д. № 1707/2020 г. на Софийски градски и ЗК „Уника“ АД е осъдена да заплати на основание чл.405 КЗ на Р. М. Хаджихюсеинов, действащ като ЕТ „ЕР 4-81 - Р. Х. - Р. М. Хаджихюсеинов“, сумата 131 224.95 лв. - обезщетение по договор за застраховка, сключен с полица № 18074530003/25.06.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 27.08.2019 г. до окончателното плащане, и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 8 242.62 лв. за двете съдебни инстанции. Решенията са постановени при участие на ДФ „Земеделие“ като подпомагаща страна на ищеца - едноличен търговец. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици - отхвърляне на иска по чл.405 КЗ и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че уговореното в процентно съотношение между ищеца и ДФ „Земеделие“ плащане на застрахователната премия по застрахователната полица представлява разсрочване на премията по смисъла на чл.368, ал.1 КЗ. Излага доводи, че при липса на уговорка в застрахователната полица за разсрочено плащане на застрахователната премия същата е дължима еднократно и предвид безспорния факт, че към момента на настъпване на застрахователното събитие дължимата от ДФ „Земеделие“ част от премията не е била платена, договорът за застраховка не е породил действие съгласно чл.351 КЗ и не е осъществен фактическия състав, пораждащ в негова тежест задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът по касация Р. М. Хаджихюсеинов, действащ като ЕТ „ЕР 4-81 - Р. Х. - Р. М. Хаджихюсеинов“ - [населено място], обл. Кърджали, оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол. Претендира разноски, отразени в молба - списък по чл.80 ГПК от 27.07.2021 г. Подпомагащата страна ДФ „Земеделие“ - [населено място], не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от Р. М. Хаджихюсеинов, действащ като ЕТ „ЕР 4-81 - Р. Х. - Р. М. Хаджихюсеинов“, против ЗК „Уника“ АД осъдителен иск за сумата 131 224.95 лв., Апелативен съд - София е достигнал до извод, че са доказани предпоставките на чл.405 КЗ за осъждане на застрахователното дружество - ответник да заплати на ищеца - едноличен търговец претендираната с иска сума, дължима по силата на договор за имуществено застраховане от 25.06.2018 г. за вреди от настъпило в периода 26 - 29.06.2018 г. застрахователно събитие. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че със сключения във формата на застрахователна полица № 18074530003/25.06.2018 г. договор ответникът е застраховал четири парцела с тютюн с обща площ 664.9 дка при застрахователна сума 332 450 лв. срещу заплащане на застрахователна премия от 19 947 лв. В съответствие с уговореното в договора, на 26.06.2018 г. ищецът заплатил на ответника дължимата от него застрахователна премия в размер на 7 338.39 лв., съобразно споразумение от 10.04.2018 г. между ЗК „Уника“ АД и ДФ „Земеделие“, с което Фондът поел задължение за превежда на застрахователното дружество до 65 % от застрахователната премия в срок до 10 дни след подписване на договор със застрахован земеделски стопанин, участващ в схемата за държавна помощ „Помощ съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“. Съфинансирането е предвидено за случаите на застраховане на изброени в споразумението категории земеделски производители срещу загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия - слана, заледяване, градушка, силен или проливен дъжд, тежка суша, буря и други неблагоприятни събития. Във връзка със споразумението ищецът сключил на 30.07.2018 г. договор № 09/524113/01712 с ДФ „Земеделие“ за предоставяне на държавна помощ по посочената схема, като с този договор Фондът поел задължение да подпомогне ищеца в качеството му на земеделски стопанин с предоставяне на държавна помощ в размер на 12 965.55 лв. за застраховането на 66.49 ха тютюн. Сключването на договора от 30.07.2018 г. е отчетено предварително при подписване на застрахователната полица от 26.06.2018 г., в която като застраховани лица са посочени ищецът и ДФ „Земеделие“. В общите и в специалните условия към договора за застраховка е отразено, че застрахователната полица е издадена в полза на ДФ „Земеделие“ по схемата за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция и е уговорен начин на плащане на застрахователната премия чрез разпределянето й в процентно съотношение между ищеца и Фонда. С платежно нареждане от 14.08.2018 г., в съответствие със споразумението от 10.04.2018 г. и уговорките в застрахователния договор, ДФ „Земеделие“ превел на ЗК „Уника“ АД сумата 12 965.55 лв., представляваща 65 % от дължимата по договора застрахователна премия /при участие с останалите 35 % от едноличния търговец/, изчислена съобразно приложимите към застрахователния договор Общия условия на ЗК „Уника“ АД за застраховка на земеделски култури от 04.11.2010 г., клауза „Тютюн“. По делото не е имало спор, че преди сключване на договора между ищеца и ДФ „Земеделие“, в периода 26 - 29.06.2018 г., в района на обработваните от ищеца земеделски площи са паднали повсеместни валежи от дъжд със значителни количества, които са увредили застрахованите посеви от тютюн. Ответникът не е оспорвал факта, че валежите съставляват покрит от застраховката риск, и след оглед на щетите е определил размера им на 59.58 % на стойност 131 224.95 лв. Определеният в резултат на огледа размер на щетите и стойността на дължимото за тях застрахователно обезщетение са потвърдени като коректни от назначената по делото агрономическа експертиза с вещо лице Г. Л.. Ищецът е отправил искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение за вредите от събитието в размер на сумата 131 224.95 лв., но с писмо от 13.09.2018 г. ответникът е отказал плащането с аргумент, че застрахователното събитие е настъпило преди 14.08.2018 г. - датата, на която е платена дължимата от ДФ „Земеделие“ вноска от застрахователната премия и от която застрахователният договор е породил действие. След преценка на релевантните за разрешаването на спора факти въззивният съд е приел, че отказът на ответника - застраховател да изплати уговореното в застрахователния договор обезщетение е неоснователен, тъй като са осъществени всички предвидени в разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ предпоставки за ангажиране на застрахователната му отговорност към ищеца. Като съществено за спора въззивният съд е преценил възражението на ответника, че не дължи застрахователно обезщетение по причина, че застрахователното събитие е настъпило преди пораждане действието на застрахователния договор. За да се произнесе по възражението, въззивният съд е изходил от разпоредбата на чл.351, ал.3 КЗ, обвързваща началния момент на застрахователното покритие със заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска от разсрочената премия /при липса на други уговорки в договора/, и от съдържанието на застрахователната полица, предвиждаща застраховащият земеделски производител да заплати 35 % от застрахователната премия на стойност 19 947 лв. в деня на сключване на договора, а останалите 65 % от премията да се платят от ДФ „Земеделие“ в срок от 10 дни след подписване на договор със земеделския производител за предоставяне на държавна помощ под формата на съфинансиране при застраховането на тютюна. Тълкувайки уговорката в застрахователната полица относно задължението за плащане на застрахователната премия във връзка с разпоредбата на чл.351 КЗ, въззивният съд е направил категоричен извод, че действителната воля на страните е била плащането на премията да се извърши на две вноски на две различни дати, т. е. да се разсрочи плащането на премията при условията на чл.368, ал.1 КЗ, като падежът на първата вноска е определен точно - в деня на сключване на договора, а падежът на втората вноска е уговорен на една бъдеща спрямо подписването на полицата дата с оглед сбъдването на конкретно посочено условие /сключване на договор за съфинансиране/. Предвид така направения извод въззивният съд не е възприел тезата на ответника, че договорът е влязъл в сила и е породил действие на 14.08.2018 г. след плащане на дължимата от ДФ „Земеделие“ част от застрахователната премия. В подкрепа на извода, че договорът е породил действие с плащане на първата част от премията на 26.06.2018 г., въззивният съд е акцентирал и върху отсъствието на изрична уговорка в застрахователната полица за обвързване на началото на периода на застрахователно покритие с плащането на цялата премия по смисъла на чл.397, ал.1 КЗ. Отсъствието на подобна уговорка и клаузата на т.3 от специалните условия към застрахователния договор, според която премията се заплаща на две разсрочени във времето вноски, всяка от които дължима при изрично посочени условия, е изтъкнато от съда като допълнителен аргумент за разрешението, че началото на застрахователното покритие съвпада с момента на плащане на първата вноска от застрахователната премия - в случая 24.00 ч. на 26.06.2018 г. Предвид уговорения между страните начин за заплащане на застрахователната премия въззивният съд е преценил като ирелевантно за отговорността на ответника - застраховател обстоятелството, че втората част от премията е платена от ДФ „Земеделие“ след настъпване на застрахователното събитие - на 14.08.2018 г. За неоснователно е счетено възражението на ответника, че плащането е извършено със забава от четири дни, като е прието, че от една страна забавата е незначителна, а от друга ответникът е приел и осчетоводил плащането и с тези си действия е потвърдил надлежното му извършване съгласно чл.63 ЗЗД. В хода на процеса ответникът е поддържал и възражение, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да получи застрахователното обезщетение с оглед клаузата на т.1 от специалните условия към договора, в която е посочено, че полицата е издадена в полза на ДФ „Земеделие“ по схемата за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция. Въззивният съд е преценил възражението като неоснователно по съображения, че писмените доказателства по делото разкриват несъмнена воля на ДФ „Земеделие“ за нежелание да се ползва от застрахователното обезщетение и за предоставяне на правото да го получи на застраховащия ищец, потвърдена с депозираното пред първоинстанционния съд становище за основателност на исковата претенция, а също и че посочването в полицата на ДФ „Земеделие“ като застраховано лице произтича от особеностите на поетите със споразумението от 10.04.2018 г. задължения, без в сключения с ищеца договор от 30.07.2018 г. Фондът да е изразил изрично воля да се ползва от правата по застрахователната полица. В съответствие с така направените изводи и след като е взел предвид заключенията на назначените по делото експертизи относно действителния размер на претърпените вреди и дължимото за тях застрахователно обезщетение, въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е уважил иска по чл.405 КЗ като е осъдил ответника - застраховател да заплати на ищеца - едноличен търговец претендираното с иска обезщетение от 131 224.95 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните в изложението основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка със следния въпрос: „Обстоятелството, че застрахователната премия е дължима в поделено процентно съотношение от застрахования и ползващото се по застрахователната полица лице, в конкретния случай ДФ „Земеделие“, обосновава ли условието, че същата е дължима еднократно; Това, че застрахователната премия е платима от две лица, превръща ли задължението за нейното плащане в разсрочено“. Първата част от въпроса не отразява коректно мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд се е произнесъл, че ДФ „Земеделие“ няма качеството на ползващо се от застраховката лице. С оглед мотивите към решението въпросът не може да се счете за обуславящ изхода на делото в смисъла, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и да послужи като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Същевременно отговорът на въпроса /в двете му части/ е предпоставен от тълкуване на конкретни уговорки в застрахователния договор между страните с приложимите към него общи и специални условия и в последващия договор между застрахователното дружество - касатор и ДФ „Земеделие“, въз основа на които въззивният съд е формирал изводите си за дължимост на претендираното с иска по чл.405 КЗ застрахователно обезщетение. Обвързаността на въпроса с фактите по делото и в частност - със спецификата на уговорките относно начина на плащане на застрахователната премия и условията за пораждане действието на застрахователния договор, означава, че въпросът предполага проверка на правилността на решаващите изводи на въззивния съд, което /предвид разясненията в цитираното тълкувателно решение/ е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по повод на него. По отношение на формулирания в изложението въпрос не е обоснована надлежно допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдението на касатора, че „въпросът е от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането му би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, както и за актуализиране на същата с оглед измененията на законодателството и обществените условия“, не кореспондира със съдържанието на уреденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, изяснено в т.4 от тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Препращането към практиката в решение по друго дело на Апелативен съд - София, за което няма данни да е влязло в сила, е неуместно и не подкрепя поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложеното, решението по в. т. д. № 2401/2020 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В случая касаторът е аргументирал очевидната неправилност с цитати от определения на ВКС, в които е обсъждано основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, и с доводи, че при постановяване на решението „въззивният съд очевидно не е отчел събраните по делото доказателства и е направил изводите си без задълбочено изследване на делото и представените доказателства“. Аргументацията не насочва към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, изведени в практиката на ВКС, включително като се има предвид, че съобразяването на решението с фактите и доказателствата по делото може да бъде предмет на касационна проверка само по реда на чл.290 ГПК, не и по повод допускане на касационното обжалване. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на сумата 3 100 лв. - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.07.2021 г., заплатено в брой за изготвяне на отговор на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,