Определение № 838 от 23.09.2010 г. на ВКС

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. В. М. В. е подал касационна жалба срещу решение № 269 от 30.10.2009 г. по гр.д. № 338 от 2009 г. на Л. окръжен съд, с което е отменено решение № 89 от 16.04.2009 г. по гр.д. № 762 от 2008 г. на Т. районен съд и е отхвърлен предявеният иск за ревандикация от касатора срещу С. С. С. за 1/3 идеална част от двуетажна жилищна сграда- северозападен близнак с кадастрален № 73198.512.245 както и гараж с кад. № 73198.512.245.3, построени в недвижим имот с кадастрален № 73198.512.245 с площ от 577 кв.м., находящи се в[населено място]. В касационната жалба се инвокира оплакване за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон- чл.79, ал.1 ЗС в хипотезата на придобиването на идеална част от имота от съсобственик и сънаследник. Освен това се подържа, че при постановяването на съдебния акт за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Към жалбата е представено изложение, в което са поставени въпросите, които касатора счита за релевантни към спорното правоотношение както следва: може ли без да бъде отблъснато владението на единия съсобственик и другият съсобственик да придобие цялата собственост само упражнявайки фактическата власт върху имота; снабдяването с констативен нотариален акт основание ли е да се счита, че е променено намерението, с което се свои имота по отношение на другия съсобственик и представлява ли отблъскване на владението. По поставените въпроси касатора счита, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, която е формулирана в решенията, които представя, поради което е следва да се допусне касационно разглеждане в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответника С. С. С. е представил становище, че аргументите, представени в изложението не обуславят касационното обжалване на решението тъй като с него няма да се осъществят целите на чл.280, ал.1 ГПК и освен това излага аргументи за правилността на съдебния акт. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на В. М. В. не следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като не са налице обстоятелства в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Л. окръжен съд е отхвърлил предявеният от В. М. В. против С. С. С. ревандикационен иск за 1/3 идеална част от двуетажна жилищна сграда- северозападен близнак с кадастрален № 73198.512.245 както и гараж с кад. № 73198.512.245.3, построени в недвижим имот с кадастрален № 73198.512.245 с площ от 577 кв.м., находящи се в[населено място] защото е намерил, че ищеца не е съсобственик и че ответника е придобил обекта по завещание, а неговата праводателка на оригинерно основание – чл.79, ал.1 ЗС. Извода е изграден след обсъждането на представените писмени доказателства и при съобразяване и анализ на показанията на разпитаните свидетели. По делото е установено, че бащата на касатора М. М. е учредил суперфиция в полза на брат си Х. М. върху парцел Х, кв.62 по плана на[населено място]. По силата на отстъпеното право на строеж Х. М. е изградил жилищна сграда, представляваща северозападен близнак, стопански постройки и гараж. Тези строежи са извършени преди да сключи брак със С. С. В.. Х. В. М. е починал през 1973 г. и негови наследници са майка му Ц. Х. В. с квота 1/3 идеална част и съпругата му С. С. В. с 2/3 идеални части от наследственото имущество. Ц. В. починала през 1977 г. е завещала имота си на своя внук В. М. В.. Между страните няма спор че С. В. е живяла в имота до смъртта си на 31.08.2006 г. Изготвила е завещание за имота в полза на своя племенник ответник по делото С. С. С., който се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 91, т.10, н.д. № 2265 от 29.08.2007 г. Било е установено, че от 1977 г. до 2006 г. фактическата власт върху имота се е осъществявала от С. В., която се е снабдила с н.а. № 61, т.02, н.д. № 437 от 1990 г. за собственост по обстоятелствена проверка. Позовавайки се на придобито право на собственост с този нотариален акт С. В. в съответствие с чл.120 ЗЗД е манифестирала анимуса си за своене на цялата вещ само за себе си. Верно е, че Л. окръжен съд неправилно е заключил, че чл.29, ал.1 ЗСГ е забранявала придобиването на имот по давност, поради което този нотариален акт не установява правото на собственост. Нормата на чл.29, ал.1, т.4 ЗСГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 ЗСГ не се е прилагала между съсобственици, поради което още през 1990 г. с този констативен нотариален акт В. е установила това вещно право. Това неправилно позоваване на закона обаче не се е отразило на крайния резултат по спора, които е бил произнесен в съответствие с трайната съдебна практика установена по чл.79, ал.1 ЗС, включително и между съсобственици. Л. окръжен съд е дал отговор на поставените в изложението въпроси, който е в съответствие с практиката на съдилищата. Постановеното решение кореспондира с трайната съдебна практика, включително и в решенията, които касатора представя макар те да третират различни фактически случаи. Допускането на решението до касационна проверка няма да допринесе за усъвършенстване на правоприлагането по въпроса за делбите, тъй като практика е установена и не налага промяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,