Определение № 22 от 12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4548/2014 г.

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от „А. ” чрез адв.Т. Н. срещу определение № 1046 от 13.05.14г. по ч.гр.дело № 1630/14г.на Софийския апелативен съд,с което е потвърдено определение от 17.03.14г.по гр.дело № 617/13г.на Софийски градски съд,І – 19 състав в частта за прекратяване на производството на основание чл.238 ал.2 ГПК. В приложеното към жалбата изложение се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: когато в изпълнение на чл.140 ал.3 ГПК връчва определението си по чл.140 ал.1 ГПК трябва ли съдът да призове страните за насроченото съгласно същата разпоредба на чл.140 ал.3 ГПК открито съдебно заседание и ако не стори това,редовно ли е извършеното преди това призоваване. Ответниците в производството Г. К. В. чрез адв.И.-А. Ч. Н. и М. Б. Ш. чрез адв.Е. М. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение.Претендират за разноски. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото,намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт. С обжалваното определение въззивният съд е приел,че ищецът е бил редовно призован чрез неговия пълномощник адв.Т. на 9.09.13г.за провеждане на първото открито съдебно заседание на 17.03.14г., независимо от това,че впоследствие договорното правоотношение по правно обслужване между [фирма] и „А. ”е прекратено,поради което на 5.11.13г.е направен отказ от пълномощника на основание чл.41 ЗЗД,който има действие занапред.Изложени са и съображения,че след 5.11.13г.новият процесуален представител на банката – адв.Е.Д. е депозирала различни документи по делото,при което същата е могла да узнае за насроченото на 17.03.14г.съдебно заседание.Прието е,че определение № 20788/7.11.13г.,с което СГС се е произнесъл по допускане на доказателствата, няма отношение към насрочването на делото,което вече е било извършено с връченото по-рано на адв.Т. определение от 26.08.13г.и тъй като в случая няма пренасрочване не се налага и повторно призоваване.По тези съображения въззивният съд е приел,че са били налице условията на чл.238 ал.2 ГПК и първоинстанционният съд е в правомощието си да уважи искането на ответника и да прекрати делото. Настоящият състав, като разгледа изложението към частната касационна жалба счита,че в него не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно определение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Разпоредбата на чл.140 ал.3 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване.Призовката до ищеца е връчена редовно на неговия пълномощник по реда на чл.51 ал.1 ГПК и няма основание съдът да извърши ново призоваване с определението по чл.140 ал.1 ГПК,което също е редовно връчено на банката по реда на чл.50 ал.3 ГПК. По поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е налице установена съдебна практика,съобразно която Софийският апелативен съд е обосновал правните си изводи. С оглед изхода на производството жалбоподателят следва да заплати на Г. К. В. направените за тази инстанция разноски в размер на 3600 лв,а на М. Б. Ш. – в размер на 3000 лв. Воден от горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о