Определение № 458 от 11.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2510/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“, дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Република Турция, чрез адв. С. С., и М. Муху Михиелдин с постоянен адрес в [населено място], чрез адв. З. Симонович, срещу решение № 300/05.05.2022 г., постановено по т.д.№ 1145/2021 г. от Софийски апелативен съд, с което частично е отменено решение № 261256/19.08.2021 г. по т.д. № 1314/ 2019 г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът с правно основание чл. 26, ал.3, т. 4 ЗМГО /отм./, предявен от „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“ срещу М. Муху Мухиелдин да бъде признато за установено, че М. Муху Мухиелдин като заявител, е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация в Патентно ведомство на Република България на марка рег. № 99912, както и е потвърдено решението в частта по иска с правно основание чл.26, ал.3, т.4, вр. с чл. 77 ЗМГО /отм./, предявен от „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“ срещу М. Муху Мухиелдин за признаване за установено, че Исмаил Изадин Исмаил като заявител е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация в Патентно ведомство на Република България на марка рег. № 91489 Black Bruin. Касаторът „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“ обжалва решението в частта за отхвърляне на иска по отношение недобросъвестността на заявителя на марка рег. № 99912, като поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 ГПК и по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Претендира разноски за касационното производство. По тази жалба не е подаден отговор от насрещната страна. Касаторът М. Муху Мухиелдин обжалва решението в частта за уважаване на иска по отношение недобросъвестността на заявителя на марка рег. № 91489, като поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Претендира заплащането на разноските по делото за всички съдебни инстанции. По тази жалба е постъпил отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че според издадените от Турския патентен институт сертификати ищецът „Огуз гъда санайи вe тиджарет аноним ширкети“ е притежател на марките: 1) „Black Bruin“, словна, № 2012 94616, регистрирана на 19.11.2013 г. за срок от 10 години, считано от 14.11.2012г., за стоки и услуги от клас 32 по Класификацията на Н.; 2) „Black Bruin“, комбинирана, № 2015 02262, регистрирана на 13.01.2016 г. за срок от 10 години, считано от 13.01.2015 г., за стоки и услуги от класове 29, 30 и 32 по Класификацията на Н.. В Патентното ведомство на Република България на 16.07.2015 г. е регистрирана марка „Black Bruin“, комбинирана, рег. № 91489, със срок на действие до 30.07.2024 г., за стоки и услуги от класове 30, 32 и 35 по Класификацията на Н.. Марката е заявена на 30.07.2014 г. от Исмаил Изадин Исмаил, а на 17.10.2017 г. е вписано прехвърляне на правото върху марката на М. Муху Мухиелдин – ответникът по исковете; на 24.11.2017 г. е регистрирана фигуративна марка, рег. № 99912, със защитен цвят: черен, сив, светлосив, жълт, със срок на действие до 30.09.2026 г., за стоки и услуги от класове 30, 32 и 35, заявена на 30.09.2016 г. от М. Муху Мухиелдин. Ищецът е притежател на регистрирана в Република България марка „Black Bruin“, комбинирана, регистрирана на 16.03.2018 г., със срок на действие до 03.07.2027 г. След анализ на събраните по делото доказателства решаващият състав е направил категоричен извод, че е доказано твърдението на ищеца, че към датите на заявките за регистрация на оспорените марки той фактически е ползвал в търговската си дейност за обозначаване на произвежданата от него енергийна напитка знака „Black Bruin“. Апелативният съд се е основал на издадените в периода от 13.07.2013 г. до 02.09.2016 г. фактури за продажба на енергийната напитка Black Bruin на територията на Република Турция, на контрахенти от Южноафриканската република, Палестина, С., Афганистан, Кипър, Г., С., Г. и Обединеното кралство; както и на територията на Република България. По спорния въпрос за идентичността или сходството на знаците, ползвани от ищеца и заявената с peг. № 91489 комбинирана марка, въззивният съд е приел, че е налице висока степен на сходство, тъй като по-ранната марка се включва изцяло в регистрираната и сходството е до степен, която може да създаде вероятност за объркване на потребителите, след като стоките и услугите, за които са предназначени марките, са идентични или с висока степен на сходство. Решаващият състав е обсъдил констатациите в заключенията на марковите експертизи относно знака на регистрираната марка и знака, поставян на етикетите на произвежданата от ищеца енергийна напитка „Black Bruin“ върху изработваните към 03.06.2013 г. по поръчка на ищеца и предлагани на пазара напитки в алуминиеви кенове, по отношение както на словната част „Black Bruin“, така и на изображението на мечка. Посочено е и сходството с комбинираната марка в общия изобразителен елемент - с малки нюанси в цветовете, общите словни елементи „Black Bruin“, общия фон - черен (или тъмен), общите цветови решения и визуалното въздействие. По отношение на фигуративната марка с рег. № 99912 съдът е кредитирал заключението на вещото лице Б. за средна степен за сходство предвид общия изобразителен елемент - с малки нюанси в цветовете и семантична идентичност на израза „Black Bruin“ - „черна мецана“. Съставът на апелативния съд се е произнесъл и по спора между страните за това дали е проявена недобросъвестност при подаването на двете заявки за регистрация на марките. За комбинирана марка с рег. № 91489, заявена на 30.07.2014 г., въззивният съд е приел, че Исмаил Изадин Исмаил е действал недобросъвестно. Изводът е основан на следните обстоятелства: вносът на българския пазар на произвежданата от ищеца енергийна напитка е бил осъществяван от „Гарант 2014“ ЕООД от [населено място], първоначално с наименование „П. 2“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Махиеддин Исмаил, който на 27.12.2013 г. е прехвърлил собствените си 350 дяла на съдружника Ш. Исмаил; Махиеддин Исмаил е син на М. Исмаил, който е брат на Ш. Исмаил и на Исмаил Исмаил; към датата на подаване на заявката - за периода от 3.04.2014 г. до 23.07.2014 г. е бил осъществен внос на 7 доставки от общо 23 300 броя от енергийната напитка. Изложени са съображения, че близката родствена връзка на Исмаил Исмаил със споменатите лица, съответно собственик и съдружник в търговски дружества, които са внасяли в страната и разпространявали на вътрешния пазар произвежданата от ищеца енергийна напитка, подаването на заявката след като в продължение на четири месеца едно от тези дружества е осъществило вноса й в страната, обуславят извод, че заявителят е знаел за използването от ищеца на знака, поставян на етикетите на алуминиевите кенове, който знак е идентичен със знака, заявен за регистрация. Прието е, че от значение е и обстоятелството, че заявителят е проявявал траен интерес към фамилния бизнес, свързан с търговията с безалкохолни напитки, плодови сокове, сиропи и други с оглед на факта, че той е притежател на други марки (описани в решението), както и че словният елемент „сам по себе си е специфичен, оригинален и необичаен знак за означаване на енергийни напитки, доколкото това словосъчетание не може да се приеме за описателно, банално или често срещано в практиката“. За да приеме, че към деня на подаване на заявката - 30.09.2016 г. от М. Муху Мухиелдин за регистриране на фигуративната марка рег. № 99912, заявителят не е действал недобросъветно, съдът е счел за недоказани твърденията на ищеца за наличието на родствена връзка на заявителя (племенник) с мажоритарния съдружник в „П. 94“ ООД - Ш. Исмаил Азеддин Л. и за това, че ответникът е бил служител на същото дружество. Решаващият състав е посочил, че майка на М. Мухиелдин е Фатема Муху, родена на 5.01.1970 г., а Ф. Исмаил, родена на 15.05.1963 г., е сестра на Ш. Исмаил Азеддин Л.. При липсата на издадено по надлежния ред удостоверение за идентичност на имена, различните дати на раждане в официалните свидетелстващи документи изключвали възможността да става дума за едно и също лице от женски пол с лично име Фатема/ Ф.. Според въззивния съд не са представени доказателства, от които да се установи, че ответникът е бил служител в предприятието на „П. 94“ ООД, като дори и да има вероятност той да е узнал за съществуването на знак, на който е изобразена фигурата на мечка преди 17.10.2017 г. (деня на прехвърляне на правото върху комбинираната марка, рег. № 91489), то е логично да се мисли, че такава вероятност би могла да произтича единствено от знанието, че към деня на подаването на заявката - 30.09.2016 г. Исмаил Исмаил - бъдещият му праводател, е притежател на комбинираната търговска марка, на която е изобразен въпросния знак. Върховният касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По касационната жалба на „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя два въпроса за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 ГПК относно приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК: „При постановяване на въззивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, пълнота и взаимна връзка, като изложи конкретни съображения защо кредитира едни, а други приема за недостоверни?“ и „Длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди всички своевременно въведени защитни доводи и възражения на страните, както и тяхната връзка със събраните по делото доказателства, като изложи мотиви защо възприема или не възприема конкретни защитни доводи?“, както и на същите основания - въпрос относно пълно доказване чрез косвени доказателства: „Допустимо ли е пълното доказване на релевантни за спора обстоятелства да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“. Тези въпроси следва да бъдат разгледани общо и да се обобщят като въпрос за правомощията на въззивната инстация при разглеждане и решаване на спора. Отговорът на въпроса е даден в Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в цитираната от касатора практика на ВКС. По смисъла на дадените разяснения въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани във въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.2 ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В производството по чл.288 ГПК, при поставен процесуален въпрос, основан на допуснати от въззивния съд нарушения на правилата за разглеждане и решаване на спора и съществуваща практика на ВКС, в която е дадено принципно разрешение на този въпрос, съдебният състав на касационната инстанция преценява въведените конкретни доводи на касатора. В изложението или в касационната жалба касаторът следва да посочи точно порочното действие, извършено от въззивната инстация в отклонение от практиката на ВКС. В случай, че се релевира необсъждане от въззивния съд на събрани по делото доказателства и/или доводи и възражения на страните, същите следва да се опишат от касатора и да се обясни връзката им с крайните изводи на решаващия спора съдебен състав. Преценката на ВКС за значението на поставения въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК и за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване се извършва чрез съпоставяне на касационните основания с мотивите на въззивното решение, но без ВКС да се произнася по правилността на фактическите и правни изводи в обжалвания съдебен акт. В случая касационната жалба отговаря на така посочените изисквания. Въведеният въпрос е свързан с твърдения на касатора, че въззивният съд погрешно се е фокусирал единствено върху твърдението за наличие на родствени връзки между заявителя и лицата, собственици и управители на дружествата „Гарант 2014“ ЕООД и „П. 94“ ООД, без да обсъди останалите установени факти и доводи на ищеца, които биха обосновали извод за свързаност на ответника с посочените в исковата молба лица и дружества, а като резултат и - извод за недобросъвестност при заявяването на процесната марка. Посочените конкретни твърдения на касатора не съответстват на мотивите на въззивния съд. Гражданството (сирийско) и местожителството (гр.Плевен) на ответника М. Мухиелдин, подобно на съдружниците в дружествата „Гарант 2014“ ЕООД и „П. 94“ ООД, включително адресът на регистрация са коментирани в мотивите на въззивния съд. Апелативният съд е посочил, че ответникът е регистриран на адреса в [населено място] на 23.06.2014 г., т.е. три години след регистрацията на същия адрес на Я. Исмаил - брат на Ш. Исмаил и съдружник в „П. 94“ ООД, като не е установено до коя дата Я. Исмаил е живял на този адрес и дали същите са живели заедно по едно и също време. Това твърдение в отговора на въззивната жалба и липсата на доказателства, че ответникът е бил служител в предприятието на „П. 94“ ООД, както и недоказаността на родствената връзка със съдружници, чрез които ищецът е целял да обоснове недобросъвестността на заявителя, са формирали част от изводите на съда. В този смисъл коментираната родствена връзка не е единственият мотив на съда. По същество решаващият извод на въззивната инстанция, за да отхвърли вероятността за узнаване съществуването на ползван от ищеца знак, изобразяващ мечка преди 17.10.2017 г. (деня на прехвърляне на правото на комбинирана марка рег. № 91489), е основан на знанието, че към момента на подаване на заявката – 30.09.2016 г., притежател на марката с рег. № 91489 е бъдещия му праводател – Исмаил Исмаил. Следователно общото гражданско и местожителство, от една страна, са обсъдени от въззивния съд, а от друга – те са преценени само като вероятност с оглед на евентуалното им значение при преценка на недобросъвестността на заявителя, но са счетени за несъществени предвид доказания факт на прехвърляне на другата марка от заявителя Исмаил на ответника. Въззивният съд е описал в решението притежаваните други марки от Исмаил Исмаил, за да мотивира извода си, че това лице проявява траен интерес към фамилния бизнес, свързан с търговията с безалкохолни напитки, плодови сокове, сиропи и други. Игнорирането на този факт по отношение на М. Муху Мухиелдин, според довода на касатора, е основано именно на обстоятелството, че ответникът е приобретател на марката от Исмаил, а не е притежател на други търговски марки, както неточно се твърди в касационната жалба. Съставът на ВКС не констатира липса на обсъждане на довода за пълното съвпадение между образния елемент на мечка в марката на ищеца и марка per. № 99912 като индикация за недобросъвестност. Съвпадението в образния елемент на марката (изображението на мечка) е обсъдено и с оглед на него е прието, че знанието за съществуване на знака следва да се отнесе към знание за другата марка (рег. № 91489) на праводателя на ответника. Обстоятелствата по отношение недобросъвестността на двамата заявители са обсъждани поотделно именно с оглед доказването на субективния елемент от фактическия състав на всяко едно от упражнените права по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО /отм./. Доводът на касатора, че липсата на твърдения или доказателства от страна на ответника за използване на марката в търговската дейност е индиция за недобросъвестност при заявяването й, не е обсъден от въззивния съд, но както излага касаторът това е „допълнителна индикация, че зад заявяването й не стои някаква търговска логика и легитимен имуществен интерес“. В решението на СЕС по дело С-371/ 2018 г., на което се позовава касаторът, е прието, че според Първа директива 89/104/ЕИД за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките недобросъвестността в контекста на търговския оборот се прилага, когато от релевантни и непротиворечиви улики следва, че притежателят на марка е подал заявката за регистрация на тази марка не с цел почтено да участва в пазарната конкуренция, а с намерението да накърни интересите на трети лица по начин, който е в противоречие с почтената търговска практика, или с намерението да получи - без дори да има предвид конкретно трето лице - изключително право за цели, различни от свързаните с функциите на дадена марка. Съответно в решението на СЕС по дело C-529/07 са дадени разяснения, че за да прецени наличието на недобросъвестност на заявителя по смисъла на чл. 51, § 1, б. „б“ от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, националната юрисдикция е длъжна да вземе предвид всички относими фактори, които са свързани със случая и съществуват към момента на подаване на заявката за регистрация на знак като марка, като са изброени редица обстоятелства, възпроизведени в решението на въззивния съд. В този смисъл недобросъвестността се преценява с оглед на комплекс от обстоятелства, които подлежат на доказване, а не само при липса на твърдения от ответника за използване на марката в търговската дейност. Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса: „Допустимо ли е пълното доказване на релевантни за спора обстоятелства да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“, мотивиран с довод, че съдът необосновано се е фокусирал единствено върху твърденията и доказателствата за наличие на родствени връзки, без да прецени съвкупността от косвени доказателства, установяващи изброени подробно факти. Посочените от касатора факти преповтарят тези, които според него не са обсъдени в тяхната съвкупност от въззивния съд и които бяха коментирани при разглеждането на първия обобщен от състава на ВКС въпрос. Отново се акцентира на разпространяваните енергийни напитки от ищеца в [населено място], на еднаквото гражданство и местожителство на заявителя и съдружници в дружеството „П. 94“ ООД, образния елемент на марката, липсата на твърдения за използване на марката, обсъжданата родствена връзка, и твърдението за заявени други марки. В цитираната от касатора практика е даден отговор на поставения правен въпрос в смисъл, че доказването може да се осъществи и с косвени доказателства, но в случая твърдението на касатора, че решението е основано само на доказателствата относно родствените връзки е неточно. Мотивите на въззивния съд бяха подробно разгледани от настоящия съдебен състав. Следва да се отбележи, че част от посочените от касатора твърдения, въведени като част от множеството други факти, косвено доказващи недобросъвестността на заявителя, не са приети за доказани от въззивния съд. Въпросът: „Допустимо ли е съдебното решение да се основава на факти, твърдения и възражения, които не са въведени в процеса или съдът да приеме за установени обстоятелства, различни от тези, за които между страните не съществува спор?“, заявен като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е аргументиран с липсата на оспорване на твърдението в исковата молба, че ответникът М. Муху Мухиелдин споделя един и същ адрес в [населено място] с Я. Исмаил - един от съдружниците в „П. 94" ООД към 2016 г. Според касатора ответникът е направил косвено признание на този факт в отговора на исковата молба, докато съдът е обсъждал кога всяко от тези лица е било регистрирано на адреса. Не са налице предпоставките за преценка допустимостта на въззивното решение с оглед на поставения правен въпрос. Обсъждането на твърденията и евентуалните признания на страните за факти не е въпрос за допустимостта на въззивното решение, уредена в чл.270 ГПК. При проверка на изявленията на ответника в отговора на исковата молба, настоящият състав не констатира изрично признание на посочения факт и това обстоятелство не е обявено за ненуждаещо се от доказване по чл.146, ал.1, т.4 ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение е изведено от оплакването за допуснати процесуални нарушения, всички свързани с поставените правни въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът цели да изведе като порок на решението явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството, възприети като попадащи в хипотезата по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК от практиката на ВКС. Посоченото основание не е налице, след като настоящият състав не възприе изложението на касатора, аргументирано с допуснати нарушения на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и доводите на страните. По касационната жалба на М. Муху Мухиелдин: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросите: 1.„Правно легитимиран да предяви иска по чл.26, ал.З, т.4 ЗМГО /отм./ е собственикът на стоката или нейният действителен притежател, който осъществява разпространението на стоките, етикирани с посочената марка на определена територия?“; 2. „В чл.19, ал.З ЗМГО /отм./ е уредена фикция или презумпция за ползвателя на марката?; „За прилагането на презумпцията на чл.19, ал.З ЗМГО /отм./ необходимо ли е да се установи безспорно съгласието на действителния собственик?“; „За прилагането на презумпцията необходимо ли е установяването на това съгласие или е достатъчно да се предполага?“; 3. „Налице ли е икономическо свързване на две юридически лица, ако има съвпадение между физическите лица, притежатели на капитала и на двете дружества и това води ли до презумпция, че икономическите действия на едното обвързват и другото или пък, че едното дружество действа със съгласието на другото?“; 4. „Следва ли да се приеме за надлежен първичен счетоводен документ по смисъла на чл.185 ГПК ксероксно или индигирано копие, съставено на чужд език, което да бъде валидирано като такъв с превода му на български език?“; 5. „Представените „четливи" ксероксни копия от фактури достатъчно доказателство ли е за установяване разпространението на енергийни напитка клас 32, маркирани с търговската марка „Черна мечка" на българския пазар, за да се приеме, че стоката е станала обществено известна или следва да бъдат придружени и с други документи, доказващи наличността й на територията на Република България?“ и 6. „Достатъчно ли е за установяване на недобросъвестността обстоятелството, че заявителя е в роднинска връзка по съребрена линия с един от съдружниците на дружеството вносител или е необходимо да се установи по безспорен начин наличието на знание, което да не се предполага и умисъл, който обхваща освен знание на заявителя за определени обстоятелства и цел, несъвместима с добрите нрави и намерението да увреди друго лице при недобросъвестното заявяване на вече ползваща се търговска марка?". Първите три въпроса и петият въпрос са относими към материалноправната легитимация на ищеца и нейното доказване в процеса. Въззивният съд се е позовал на Решение № 195/31.01.2018 г. по т.д. № 370/2017 г. на ВКС, I т.о., според което понятието „действителен притежател на марката“ не е идентично със „собственик на марката“, а това е „правен субект, който реално (фактически) ползва в търговската си дейност за обозначаване на негови стоки или услуги знак, идентичен или сходен на заявения такъв за регистрация като търговска марка от лицето по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО /отм./“. В този смисъл са и другите цитирани от касатора решения на ВКС. При постановяване на решението съставът на апелативния съд е обсъдил събраните по делото доказателства за използване на знака в търговската дейност за период преди подаване на заявката от Исмаил Исмаил, като е формирал извод, че такова използване е било осъществено. Въззивната инстанция е приела, че в разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗМГО /отм./ е установена фикция, съгласно която използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него, като в случая било доказано и че съгласие за ползването е било дадено. Съставът на І т.о. намира, че по поставените правни въпроси обжалваното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС, като конкретното разрешение е основано на преценката на събраните по делото доказателства. Независимо дали се приеме, че в разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗМГО /отм./ е установена фикция или презумпция, то този правен въпрос е без значение за спора, предвид установените факти за използването на знака от лица, които имат съгласието на притежателя на марка, регистрирана за друга територия. На четвъртия въпрос е даден отговор във въззивното решение. Решаващият състав е посочил, че направеното оспорване на документите не се основава на твърдение за неистинност, както и е констатирал, че изписаният в тези документи текст е четлив до степен, която е достатъчна за да бъде възпроизведено съдържанието им и да бъде извършен превод от турски език на български език, като направеният превод не е оспорен. Изрично апелативният съд е отчел, че за нуждите на спора не е необходимо да бъде изследвано пълното съдържание на текста в документите, тъй като са релевантни само реквизитите, които са ясно посочени във всеки един от документите - дата на съставянето, издател, адресат и упоменаването на стоки, означени със знака „Black Bruin“. В този смисъл поставените въпроси не са от значение за спора Шестият въпрос е относим към извършената от въззивния съд преценка за недобросъвестност на заявителя. Практиката на ВКС по отношение доказването на недобросъвестността на заявителя на търговска марка бе посочена при обсъждане на поставените въпроси в жалбата на насрещната страна. Изведеният от касатора Мухиелдин довод е, че недобросъвестността е обоснована единствено със съществуваща роднинска връзка между заявителя и един от съдружниците в дружеството – вносител на напитките. Действително въззивният съд е установил съществуването на такава връзка, но това не е единственият му решаващ аргумент, за да приеме за доказана недобросъвестността на заявителя Исмаил. Съставът на апелативния съд е съобразил и проявявания траен интерес на заявителя към фамилния бизнес с оглед на факта, че той е притежател на други марки и спецификата, оригиналността и необичайността на знака. В този смисъл обжалваното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. По разноските: На основание чл.81 ГПК се дължат разноски само за подадения отговор на касационна жалба, а именно на „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“ в размер на 10591,43 лв., посочени в молба от 08.01.2025 г., към която са приложени платежни документи. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд