Определение № 1040 от 01.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1424/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Колчев С. срещу определение №361/29.04.2024г. по ч.гр.д.№218/2024г. на Добрички окръжен съд, ГО. С него е потвърдено определение №68/26.02.2024г. по гр.д.№291/2023г. на Районен съд - Генерал Тошево, с което е прекратено производството по предявения от Държавен фонд „Земеделие“ иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца, за които по ч.гр.д. №211/2013г. на ГТРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а именно – сумата 24 446 лева, главница по договор за субсидия №08/112/02990/13.10.2009г., законната лихва, считано от 24.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 606,17 лева, наказателна лихва за периода 25.01.2013г. до 23.04.2013г. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Частният касационен жалбоподател поддържа, че видно от съдържанието на връчената на 16.01.2014г. покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20107360400021, заповедта за незабавно изпълнение е посочена като приложение към поканата, но няма данни и доказателства за връчването й като отделен документ. Също счита, че всички изпълнителни действия по вече прекратеното поради перемпция на 24.02.2012г. изпълнително производство не са валидни и не предизвикват правни последици, включително връчването на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ В. Рогова. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като поставя следните въпроси в раздел І от изложението: 1/ Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК съставлява ли самостоятелен документ, отделен от поканата за доброволно изпълнение по чл.428 ал.1 от ГПК? 2. Връчването на покана за доброволно изпълнение чрез съдебен изпълнител съставлява ли и връчване на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, ако заповедта е посочена в поканата за доброволно изпълнение като нейно приложение? 3. Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК подлежи ли на самостоятелно връчване чрез съдебния изпълнител, отделно от връчването на поканата за доброволно изпълнение по чл.428 ал.1 от ГПК? В раздел ІІ от изложението поставя въпросите: 1. Разпоредбата на чл.414 ал.2 от ГПК свързва ли началото на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение с валидни действия на съдебния изпълнител по изпълнителното дело? 2. Връчването на покана за доброволно изпълнение чрез съдебен изпълнител, извършено след прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция, съставлява ли надлежно връчване по чл.428 ал.1 от ГПК? 3. Връчването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК чрез съдебен изпълнител, извършено след прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция, съставлява ли надлежно връчване по чл.428 ал.1 от ГПК? По първите три въпроса поддържа наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на определението с практиката на ВКС, формирана с определение №356 от 22.06.2015г. по ч.т.д.№274/2015г. на ВКС, І т. о. По втория въпрос сочи, че съдът се е отклонил от разрешенията в ТР№2 от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Евентуално въвежда и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение. Ответникът по касация Държавен фонд „Земеделие“ поддържа, че частната касационна жалба е недопустима, евентуално неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от Държавен фонд „Земеделие“ срещу С. Колчев С. иск по чл.422 ал.1 от ГПК, въззивният съд е установил, че по заявление на кредитора Държавен фонд „Земеделие“ и въз основа на разпореждане №650/25.04.2013г. по ч.гр.д.№211/2013г. на ГТРС са издадени заповед №144/25.04.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. С вх.№260080/29.06.2023г. по ч.гр.д.№211/2013г. на ГТРС е постъпило възражение от длъжника С. Колчев С. по чл.414 от ГПК, в което е посочено, че същият няма задълженията, за които е издадена заповедта за изпълнение, защото те произтичат от недействителен договор и са погасени по давност. С възражението е представена покана за доброволно изпълнение на задълженията, връчена на длъжника на 29.06.2023г. В срока по чл.415 ал.2 от ГПК с вх.№2105/23.08.2023г. Държавен фонд „Земеделие“ е предявил иска по чл.422 ал.1 от ГПК. В хода на образуваното исково производство са представени доказателства, че на 15.01.2010г. е било образувано предходно изпълнително дело №20107360400021 на ЧСИ с рег.№736 и район на действие ДОС за събиране на вземанията на друг взискател от длъжника С. Колчев С., като по реда на чл.456 ал.2 от ГПК по това изпълнително дело били присъединени за събиране вземанията на „Държавен фонд „Земеделие“ от длъжника С. Колчев С., за които по ч.гр.д.№211/2013г. на ГТРС са издадени заповед №144/25.04.2013г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 25.04.2013г. Подлежащите на изпълнение актове са били връчени на длъжника С. Колчев С. с поканата за доброволно изпълнение на задълженията на 16.01.2014г. На 08.02.2022г. съдебният изпълнител издал постановление за прекратяване на изпълнително дело №20107360400021 на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Обсъждайки възраженията за настъпила по изпълнително дело №20107360400021 перемпция, въззивният съд е посочил, че в производството пред него не подлежи на изследване и обсъждане кога за вземанията на присъединен взискател по едно изпълнително дело е настъпила перемпция, както и какъв е ефектът на перемпцията за извършените преди и след нейното настъпване изпълнителни действия, тъй като тези въпроси са относими към изпълнителното производство. Решаващият състав на Добрички окръжен съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл.414 ал.2 от ГПК не свързва началото на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение с действия на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, а го свързва с връчването на заповедта за изпълнение на длъжника, независимо дали то се осъществява от заповедния съд по чл.411 ал.3 от ГПК или от съдебния изпълнител по чл.418 ал.5 от ГПК. Съдът е приел, че доколкото в конкретната хипотеза връчването е осъществено на 16.01.2014г., то независимо дали вземанията на Държавен фонд „Земеделие“ са били законосъобразно присъединени и принудително събирани по изпълнително дело №20107360400021, срокът по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът С. Колчев С. да възрази срещу заповедта е изтекъл на 30.01.2014г. /двуседмичен съгласно тогава действащата редакция на разпоредбата/. Позовавайки се на т.10.а. на ТР №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че когато от длъжника не е подадено възражение срещу заповедта или е подадено след изтичане на установения за това срок по чл.414 ал.2 от ГПК, кредиторът няма правен интерес от предявяването на иска по чл.422 ал.1 от ГПК, защото с изтичането на срока за възражение заповедта се стабилизира и вземането, за което тя е издадена, може да бъде оспорвано от длъжника само чрез иск по чл.424 от ГПК, основан на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства или чрез иск по чл.439 от ГПК, основан на новонастъпили обстоятелства /напр. погасителна давност/. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Първите три въпроса, поставени от частния касационен жалбоподател в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, са включени в предмета на спора, но по отношение на тях не е установена допълнителната предпоставка за достъп до касация. Въззивният съд се е съобразил изцяло с константната практика на ВКС /вкл. цитираното от касатора определение №356 от 22.06.2015г. по ч. т. д. №274/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., а така също и решение № 235 от 24.10.2019 г. по гр. д. №770/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №60243 от 14.12.2021г. по гр. д. №3863/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др. /, според която в закона е направено разграничение между поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, копие от която е задължително приложение към поканата. Според образците по чл.3, т.1 и приложение №21 на Наредба №7/22.03.2008г. в поканата за доброволно изпълнение се посочва, че се връчва и заповедта за изпълнение /т. 11 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, респективно при връчване на поканата за доброволно изпълнение на основание чл.428, ал. 1 от ГПК, следва в нея изрично да е отбелязана издадената заповед за изпълнение и същата да е приложена / определение № 112 от 16.02.2012 г. по ч. т. д. № 64/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение № 942 от 30.12.2013г. по ч. т. д. № 3585/2013г. на ВКС, ТК, І т.о./. Съобщението представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който е съставен от длъжностно лице - връчител, в кръга на службата му и при упражняване на възложената му удостоверителна компетентност. Когато е съставено по установените в закона форма и ред, като официален свидетелстващ документ, съставлява доказателство за изявленията пред връчителя и за извършените от него и пред него действия. Следователно за съда удостоверените факти, в т. ч. и посоченото, че към съобщението е бил приложен и връчен съответен препис, имат задължителна сила / определение №318 от 20.07.2022г. по ч. т. д. №1115/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./. Цитираното от касатора определение №356 от 22.06.2015г. по ч.т.д.№274/2015г. на ВКС, І т. о. е постановено при различна фактическа обстановка, тъй като видно от мотивите на определението съставът на ВКС не е констатирал заповедта за изпълнение да е приложена към връчената от ЧСИ покана за доброволно изпълнение, докато в настоящата хипотеза въззивният съд е установил, че подлежащите на изпълнение актове са връчени на длъжника С. Колчев С. заедно с поканата за доброволно изпълнение на задълженията на 16.01.2014г., тоест съдържанието на заповедта за изпълнение не е само възпроизведено в поканата за доброволно изпълнение, но самата заповед е връчена на длъжника като отделен документ. Свързани с предмета на спора са и въпросите по раздел 2 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, доколкото въззивният съд е изразил становище, че разпоредбата на чл.414 ал.2 от ГПК свързва началото на срока за подаване на възражение с връчването на заповедта за изпълнение на длъжника, независимо дали то се осъществява от заповедния съд по чл.411 ал.3 от ГПК или от съдебния изпълнител по чл.418 ал.5 от ГПК и не обуславя редовността на връчването от действията на съдебния изпълнител по изпълнителното дело. Въпросите не съответстват изцяло на мотивите на въззивния съд, а изразяват тезата на касатора, че при прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция, всички действия на ЧСИ не пораждат валидни правни последици, както извършените преди, така и тези извършени след настъпването на перемпцията. Това становище на касатора е в противоречие със задължителните указания, дадени с т.3 от ТР №2/2023 от 04.07.2024г. на ОСГТК на ВКС и подробните разяснения в мотивите към нея, че перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл.6, ал.2 от ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. Съответните процесуални действия, израз на служебното начало в гражданския процес, са дължими, тъй като съдебният изпълнител е подчинен на изпълнителния лист, а взискателят продължава да има правото, което може да реализира само по този начин. Даденото от въззивния съд разрешение, че действията на ЧСИ по връчване на заповедта за незабавно изпълнение, приложена към поканата за доброволно изпълнение, дори и да са извършени след настъпването на перемпцията, пораждат правни последици, е в съответствие с разясненията в т.3 от ТР №2/2023 от 04.07.2024г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на задължителна практика на ВКС, с която въззивното определение е съобразено, изключва и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Не е налице и поддържаното основание очевидна неправилност, което касаторът обвързва с доводите си, че приемайки, че заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК може да бъде връчена на длъжника чрез връчване на поканата за доброволно изпълнение, въззивният съд е приложил закона в неговия противоположен смисъл. Тези доводи не съответстват на мотивите на въззивния съд, който е приел, че заповедта за изпълнение е била приложена към поканата за доброволно изпълнение и е била връчена на длъжника. С обжалваното определение не е осъществено нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява твърдяната очевидна неправилност на обжалваното решение и на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. На ответника по частната жалба Държавен фонд „Земеделие“,следва бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева – чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд