Определение № 82 от 03.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 918/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Р. П. П. от [населено място] срещу определение №234/18.10.2011 г. по гр.д. 697/2011 на ВКС, 1-во т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно решение от 118/ 19.04.2011 г. на ОС-гр.В.Т. по гр.д. №285/2011 г.. Ответникът по частната не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че касационната жалба е подадена при действието на чл.280 ал.2 от ГПК в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решения по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева. Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения: Цената на иска, посочена в самата искова молба от страна на ищеца е: 6000 лева –частично предявена претенция за заплащане равностойността на дружествен дял на основание чл.125 ал.3 от ТЗ. Ето защо с оглед цитираната процесуална разпоредба и предвид тези на чл. 365 т.3 от ГПК, предметът на спора е търговски: касае правоотношение породено от участие в търговско дружество. От изложеното следва, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение