Определение № 1308 от 21.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4764/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. С. Д. срещу решение № 150 от 10.05.2013 г. по гр. дело № 104/2013 г. на Габровски окръжен съд. Ответникът [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ не е взел становище. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /г.к./, трето отделение /ІІІ о./, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното въззивно решение състав на Габровски окръжен съд е обезсилил решение № 685 от 21.01.2013 г. по гр. дело № 419/2012 г. на Габровски районен съд и е прекратил производството по гр. дело № 419/2012 г. на Габровски районен съд и по гр. дело № 104/2013 г. на Габровски окръжен съд. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че районният съд е разгледал иск по чл. 124, ал.1 ГПК и е постановил решение, с което е приел за установено по отношение на ответника, че ищецът за периода от 25.05.1983 г. до 31.07.1989 г. има общ трудов стаж 3 години, 10 месеца и 21 дни, а в останалата част / претенцията е била за установяване на трудов стаж в предприятието 6 години, 2 месеца и 6 дни за посочения период и за нанасяне на поправка в трудовата книжка/ е отхвърлил иска. Приети са и следните съображения: искът е недопустим; производството за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред се провежда при наличието на условия по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗУТОССР, като в производството ответник е работодателя и съответното териториално поделение на НОИ; ищецът не твърди, че са налице условията на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗУТОССР; като ответник в производството не е посочено от ищеца и конституирано от съда съответното териториално поделение на НОИ; времето, през което ищецът е отбивал военната си служба се удостоверява при пенсиониране. По чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос в противоречие с практиката на ВКС, решение по гр. дело № 1591/2010 г. на състав на ІV г.о., като въпросът е формулиран както следва: „длъжен ли е съдът да укаже на ищеца да конституира надлежните страни по спора”. Касационно обжалване се допуска при вероятна недопустимост на възззивното решение. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В случая въззивният съд е приел процесуална недопустимост на иска по нередовна искова молба. Преценката за недопустимост на иска може да се направи от съда само по редовна искова молба. Констатациите за липсата на предпоставки по чл. 5, ал.1 и ал.2 ЗУТОССР е направена без да бъде проведено производство по чл. 4, ал.3 от цитирания закон, както и без да е проведено производство по чл.129 ГПК, за да се отстранят нередовностите на исковата молба относно причината, поради която за претендирания трудов стаж липсват данни в издадените от ответника документи. Изводите на въззивния съд, че никой не е отказал да зачете претендирания трудов стаж са направени, без да са изяснят преди това твърденията в обстоятелствената част на исковата молба. Съображенията с оглед, на които решаващият състав на въззивната инстанция е направил извод за недопустимост на производството по чл. 3 от ЗУТОССР са, че като ответник в производството не е посочено от ищеца и конституирано от съда съответното териториално поделение на НОИ. Този извод не е съобразен с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР, която изисква задължителна съвместна процесуална легитимация на посочените в нея правни субекти /искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник – само срещу съответното териториално поделение на НОИ/ и съгласно чл.101, ал.1 ГПК, съдът е задължен да укаже на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежни страни, като само при неизпълнение на указанията в срок производството по делото следва да се прекрати. Като не е провел такова производство въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери по реда на касационния контрол, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид изложените данни. По материалноправните въпроси, съдържащи се в приложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, първият и втория по реда на изложението не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като не е въведено точно и мотивирано изложение на касационно основание по тази норма – посочване на разрешенията във въззивното решение и отклоненията от съдебната практика, поради което по тях не следва да се допусне касационен контрол. С оглед проверката за вероятна недопустимост на възззивното решение следва да се допусне касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение