Определение № 23 от 06.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 597/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на Д. Т. Б. срещу определение №3240от 14.03.2009 по ч. гр. д №1652/2008г на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на касатора срещу разпореждане на на СРС 42 състав от 17.07.2008г за връщане на постъпилата срещу постановено по гр.д. № 13354/2007г решение въззивна жалба ,поради неизпълнение на указанието по нея да бъде внесена дължавна такса В изложение се поставят въпросите дали районният съд се е произнесъл по същество по подадената молба или се е произнесъл само по допустимостта и ако се приеме ,че първостепенният съд се е произнесъл само по допустимостта ,дължи ли се държавна такса и как следва да се определи нейния размер .Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,съображения в обосновка на основанието не са изтъкнати ,защитата счита въпросите за материалноправни и « от значение за точното прилагане на закона» Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице, срещу въззивно определение. Съгласно чл. чл.274 ал.3 от ГПК същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като в изложението са поставени общи и неконкретизирани въпроси без връзка с решаващите съображения на съда и обстоятелствата по делото, които са ги обусловили.При постановено от първа инстанция съдебно решение,което не е било в полза на ищеца – жалбоподател ,същият е подал въззивна жалба и е оспорвал изисканата от него държавна такса ,която въпреки даваната многократно възможност не е внесъл,поради това жалбата е върната. При инстанционната проверка Софийски градски съд е направил извод за прилагане последиците на действащия процесуален закон, чл. 200 ал.1 б. „б” вр чл. 199 ал.3 вр ал.1 б. „в” но ГПК (отм) ГПК. Поставените в изложението въпроси нямат връзка с разрешения процесуален спор относно законсъобразността на обжалвано разпореждане и решаващите съображения на съда да остави без уважение частната жалба. При формулирането им, освен че се игнорира необходимостта от връзка с предмета на обжалвания акт и кръга въпроси, разрешени с него, се предпоставя несъстоятелния довод, че ако страната не счита постановеното на първа инстанция решение за произнесено по същество на спора, може да не изпълнява указанието за внасяне на държавна такса при въззивно обжалване в размера, определен от съда съгласно действащата тарифа за обжалване на решение с определен материален интерес. По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.