Определение № 762 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3545/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сноу холидей“ ООД, гр.София, чрез пълномощниците му адвокат П. В. и адвокат Е. Б., против решение № 385 от 17.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1515 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 533 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 5255/2016 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от „Рила Комерс“ ООД, гр. София против „Сноу Холиедей“ ООД, гр. София, К. С. В., Е. Г. Д. и П. Д. установителен иск за собственост по отношение на тавански етаж с площ от 99.77 кв.м., заедно с две мазета и 27.88 % ид. ч. от общите части на сградата и 26.26 % ид. ч. от дворното място имот пл. № * с площ от 282 кв.м. от УПИ *** местност „ГГ€-Г-6 II част“, на [улица] (бивш площад „Б. Н.“ № 3) в [населено място], на основание § 3 ЗОЕТДДИ вр. чл. 62 ТК, като е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 52, том І, рег. № 1462, дело № 49/25.05.2009 г. на нотариус рег. № * на НК в частта, в която „Сноу Холидей“ ООД е признато за собственик на таванско помещение, без посочени в документа за собственост номер и площ, описано като принадлежащо към партерен етаж (първи надземен) със застроена площ 124,84 кв.м,, намиращ се в [населено място], СО, район „Т.“, бул. „В. № 102 (с бивш административен адрес площад „Б. Н.” № 3).

П. Д. е подал чрез пълномощника си адвокат Е. К. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който счита, че са налице сочените от „Сноу холидей“ ООД, гр.София основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

„Рила Комерс“ ООД, гр. София, К. С. В. и Е. Г. Д. не са подали отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Апелативният съд е констатирал, че във въззивна жалба на „Сноу Холидей” ООД са наведени доводи, че първоинстанционният съд в мотивите си се е позовал на несвоевременно представена по делото отчуждителна преписка от 1985 г. и направените във връзка с нея нови твърдения на ищеца, като това е повлияло при определянето на относимите към спора законови разпоредби, имащи отношение към отчуждаването и впоследствие към реституцията на процесния имот; че неправилно е приел, че между страните липсва спор относно правопримството на ищеца от други държавни структури, като смята, че по делото не е категорично установено, че ищецът е правоприемник на държавни предприятия и че процесният имот е включен в капитала му, както и не е установен обемът на притежаваните от дружеството права, включително и право на собственост върху процесното таванско помещение; оспорва се изводът на съда, че процесният имот е отчужден по реда на ЗТСУ с процедура, обективирана в преписка от 1985 г., като се сочи, че по делото са налице данни, че имотът е отчужден още през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС; съдът не е съобразил, че предмет на производството е положителен установителен иск, тоест че по делото следва да се установи правото на собственост на ищеца, като в тази връзка съдът неправилно и необосновано е приел, че с акт № 459/1949 г. са отчуждени по 22,4/100 идеални части от първия и от таванския етаж и този фактически извод не е кореспондира с доказателствата по делото; съдът превратно е тълкувал значението на преписката от 1985 г., без да съобрази, че същата е представена извън преклузивните срокове и с нея ищецът въвежда твърдения за ново придобивно основание; не е следвало да се кредитира заключението на СТЕ, което е изготвено въз основа на преписката от 1985 г. и в което са налице множество пропуски, неясноти и противоречия; по делото липсват данни отчуждителната процедура да е приключила, заповедта за отчуждаване да е влязла в сила и да е породила вещно отчуждителен ефект, като оспорва извода на съда, че отчуждителната заповед по чл. 98 ЗТСУ (отм.) и липсата на данни за проведена процедура по чл.4 ЗВСНОИ е основание да се приеме, че таванският етаж е бил отчужден от собственика по реда на ЗТСУ (отм.) и същият е станал държавна собственост; в случая следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 105 ЗТСУ (отм.) и след като по делото не е установено да е извършено обезщетяване на собствениците, то неправилно съдът е приел, че е завършен фактическия състав на отчуждителната процедура през 1985 г.; съдът неправилно е приел, че в случая е приложим ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., като не е съобразил, че отчуждаването е настъпило още през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС;. съдът не е обсъдил доказателства, представени от „Сноу Холидей” ООД във връзка с направеното от дружеството възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.

Констатирал е и че искът е бил предявен за установяване правото на собственост на „Рила Комерс” ООД на втори надпартерен етаж с площ 114 кв.м от триетажна жилищна сграда, заедно с мазе с площ 9,35 кв.м и североизточно от стълбището мазе с площ 3,74 кв.м, заедно с 37,73 % идеални части от общите части на сградата и заедно с 35,54 % идеални части от дворното място, както и на тавански етаж с площ 99,77 кв.м, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, входно антре, черно антре, санитарен възел и три тавански помещения, заедно с мазе с площ 11,78 кв.м и мазе с площ 5,25 кв.м, заедно с 27,88% ид.части от общите части на сградата и 26,26% ид.части от дворното място, цялото с площ 282 кв.м, представляващо имот пл. № * от УПИ * в кв. 383, местността „ГГЦ-Г-6 ІІ част“, в [населено място] на [улица] (бивш пл. „Б. Н.” № 3). В исковата молба се твърди, че през 1986 г. с разпореждане № 6 на Бюрото на МС Стопански комбинат „Рила“ бил преобразуван в Стопанско обединение „Рила“, а с решение № 35/10.03.1989 г. на МС, на основание Указ № 56, била образувана фирма с държавно имущество с наименование „Рила”, на която бил предоставен уставен фонд, получен от прекратени организации, между които и Търговско предприятие „Рила” от Стопанско обединение „Рила”. Сочи се, че държавната фирма „Рила” поела всички активи и пасиви на прекратените организации по баланса им към 28.02.1989 г.; че с решение от 20.031989 г. по ф.д. № 128/1989 г. по описа на СГС, ФО, била вписана държавна фирма „Рила”; че със заповед от 20.06.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите, фирма „Рила” била прекратена, считано от 21.06.1991 г., като активите и пасивите й, както и правата и задълженията й се поели от новообразувани фирми, между които и „Рила Комерс”-София, „Рила Стил”-София и други. Твърди се, че „Рила Комерс”, като учредена с държавно участие станала правоприемник на търговско предприятие „Рила”-София; че със заповед от 05.08.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите, фирма „Рила Комерс” била преобразувана в еднолично дружество с ограничена отговорност, като „Рила Комерс” ООД поело правата и задълженията на държавна фирма „Рила Комерс” София и това обстоятелство било вписано по ф. д. № 14464/1991 г. по описа на СГС, ФО. Ищецът твърди, че е собственик на подробно описани: втори (първи надпартерен) етаж, заедно с две мазета, тавански етаж, заедно с две мазета и гараж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Сочи, че от 14.07.1986 г. - датата на въвеждане в експлоатация на процесните имоти те са собственост на търговско предприятие „Рила“, поделение на държавна фирма „Рила“; че имотите са включени в счетоводния баланс на фирмата, като правото на собственост върху тях е преминало върху „Рила Комерс“ ООД по силата на универсално правоприемство, след преобразуването на ТП „Рила“, поделение на държавна фирма „Рила“ в самостоятелна стопанска единица. Сочи, че през 1992 г. първият етаж от сградата, заедно с прилежащите му две избени помещения и 30% от дворното място бил реституиран на наследодателите на ответниците К. В., Е. Д. и П. Д.., като през 1995 г. В. инициирала делба и с решение на ВКС, с което е отменено по реда на надзора влязлото в сила решение от 07.04.1996 г. по гр. дело № 3588/1996 г. на СГС е допусната делба между ответниците физически лица на партерния етаж от жилищната сграда в [населено място] на пл. „Б. Н.” № 3, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня килер, две тоалетни и остъклена тераса, целият с площ 84 кв.м, заедно с принадлежащите части на сградата и дворното място, съставляващо парцел в кв. 383 по плана на [населено място], като съдът приел, съобразно заключението на СТЕ, приета пред ВКС, че таванско помещение няма, тъй като третият етаж е тавански, поради което го е изключил от делбата. В исковата молба се твърди, че съсобствениците В., Е. Д. и П. Д. отчуждили дяловете си и собственик на целия етаж станала Л. Ц.-Н., която от своя страна през 2005 г. продала на ответника „Сноу Холидей” ООД първи етаж от сградата, заедно с таван, две избени помещения и 30% ид.части от дворното място. Ищцовото дружество сочи, че по силата на АДС № 029990 от 15.05.2001 г. е собственик на целия тавански етаж и това поражда правния му интерес да предяви положителен установителен иск за собственост по отношение на описаните обекти в сградата на [улица] С.. Твърди също, че от 14.07.1986 г. упражнява фактическата власт върху имотите непрекъснато, спокойно и несмущавано, с намерение да го свои, както и е отблъснало владението на всички трети лица. Сочи, че владението продължава повече от 10 години и описаните имоти станали собственост на ищеца и по силата на оригинерно придобивно основание.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Сноу Холидей” ООД сочи, че претендираните от ищеца имоти не съвпадат с имотите, които ответното дружество е придобило по силата на договор за покупко-продажба от 2005 г. Поддържа, че в исковата молба не са изложени твърдения за оспорване правото на собственост на ищеца по отношение на втория (първи надпартерен) етаж и гаража, поради което по отношение на тези два имота за ищеца липсва правен интерес да води положителен установителен иск за собственост и производството в тази част следва да бъде прекратено. Твърди, че по отношение на иска за установяване право на собственост на тавана ищецът не е уточнил дали претендирания имот съвпада и в каква част с прилежащото към партерния етаж таванско помещение, собственост на ответното дружество. Сочи, че в АДС № 02990 от 15.05.2001 г., с който ищецът се легитимира като собственик на тавана, не е посочено конкретно придобивно основание, а отделно от това АДС е констативен акт, без въз основа на него да възникват права. Ответникът сочи също, че праводателите му Л. и Н. Ц. са придобили имотите от наследници по реституция на бивши собственици на имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, като възстановяването на имотите е във вида, в който те са били отчуждени. Оспорва и твърденията на ищеца, че процесният тавански етаж е владян от ищцовото дружество, както и че в този смисъл същото го е придобило по давност.

Ответницата К. С. В. спорва твърдението на ищовото дружество, че е отчуждила право на собственост в повече от колкото притежава (като същото становище поддържа и Е. Г. Д.). Твърди, че към датата на прехвърлителната сделка е представила всички документи, удостоверяващи правото й на собственост върху процесните имоти, включително и върху таванските и зимнични помещения. Оспорва по съдържание АДС № 02989 от 15.05.2001 г., тъй като към датата на издаване на акта е била собственик на общите части на сградата, в това число и на таванското помещение, като не е давала изрично съгласие за смяна на предназначението му от обща част в тавански жилищен етаж.

Ответникът П. Д. (П. Г. Д.) твърди, че целият партерен етаж, заедно с прилежащите тавански и избени помещения е отчужден още през 1948 г., като през 1994 г. имотът е отписан от актовите книги и е предаден на наследниците на Х. и Н. Д.. Сочи, че в проведеното делбено производство не е имало спор относно съсобствените имоти, а единствено по отношение на кръга от наследници. Оспорва твърдението на ищеца, че таванът е самостоятелен обект на правото на собственост, като смята, че същият представлява обща част на сградата. Оспорва и твърдението на ищеца, че е владял процесния таван повече от 10 години, вследствие на което го е придобил по давност. Твърди, че от 05.01.1994 г. - датата на издаване на заповедта на кмета на София до датата на прехвърлителната сделка от 31.05.2005 г. е владял спокойно и необезпокоявано имота, в това число и прилежащия тавански етаж, поради което към 31.05.2005 г. в полза на ищцовото дружество не е изтекъл изискуемият от закона срок за давностно владение. Отделно смята, че участието на ответниците физически лица в делбеното производство е конкретно проявление на осъщественото от тях владение и ползване на имота, като елемент от правото на собственост.

Апелативният съд е констатирал и че в откритото съдебно заседание пред СГС, проведено на 23.03.2018 г. процесуалният представител на ищцовото дружество, в присъствието на управителя на „Рила Комерс” ООД е оттеглил иска в частта по отношение установяването на право на собственост на ищеца върху втория етаж и гаража, с оглед заявеното от процесуалния представител на ответника „Сноу Холидей” ООД, че не се оспорва правото на собственост на ищеца по отношение на тези два обекта. С влязло в сила определение от 23.03.2018 г. съставът на СГС е прекратил производството по отношение на иска за установяване право на собственост на ищеца върху втори етаж с площ 114 кв.м, заедно с мазе с площ, 9,35 кв.м, мазе с площ 3,74 кв.м и идеалните части от дворното място, върху което е построена сградата, както и по отношение на гараж, описан в т. 3 от исковата молба, с площ 11,40 кв.м, заедно с 5,8 % идеални части от дворното място.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че не се спори по делото, че с нот.акт за собственост по Закона за издаване на нот.актове за собственост върху общинско място, дадени или заети за жилище № 64 от 06.10.1943 г. на Първи нотариус при Софийския окръжен съд, Х. Д. и Н. Д. са признати за собственици на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 272 кв.м, намиращо се в [населено място], местността Б., образуващо парцел * в кв. 383 заедно с построената върху него 84 кв.м постройка. С акт № 459 от м.септември 1949 г., по преписка № 1496/1948 г. по реда на ЗОЕГПНС, е отчужден от Х. А. Д. и други лица партерния етаж и съответните тавански и зимнични помещения, както и 3/10 ид.части от общите части на сградата и от мястото на [улица] имотът е предаден на Софжилфонд, съгласно § 51 ППЗОЕГПНС.

Посочил е, че по делото е приета като доказателство отчуждителна преписка № 44/1985 г., като според съдържащото се в нея удостоверение № 1430/ 11.12.1973 г., издадено от отдел „Държавни имоти“ при Благоевски РНС (л. 442 от производство в СГС), на основание отчуждителна преписка № 1424/1948 г. и 3045/1956 г. на името на Х. А. Д. и Н. Д. са освободени от отчуждаване 77,6/100 ид.части от първи етаж и 77,6/100 ид.части от таванския етаж (мансардник) и 1/2 ид.част от малката постройка (гаража), заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, съставляваща парцел *, кв. 383, м. „Ц.“, находящо се на пл. „Б. Н.” № 3 – С.. Посочено е, че в полза на държавата са отчуждени партерния етаж от същата сграда с 34,3/100 ид.части от общите части на сградата и мястото и по 22,4/100 ид.части от първия и таванския етаж и 1/2 ид.част от гаража, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото. Установява се, че Н. Д. е починала през 1966 г., а Х. Д. е починал през 1972 г., като са оставили за свой наследник по закон сина си Г. Х. Д., починал през 1973 г. и оставил за свои наследници съпругата си К. С. Д. и синовете си Е. Г. Д. и П. Г. Д.. С влязло в сила на 15.01.1978 г. решение от 19.09.1978 г., постановено по гр.д. № 3962/1978 г. на СРС, 40 състав, по реда на чл. 288, ал. 2 от ГПК (отм.) на Е. Г. Д.. е поставен в дял таванския етаж от сградата на пл. „Б. Н.” № 3, построена в парцел ** в кв. 383л по плана на [населено място], м. „Б.“, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, входно антре и черно антре, клозет и три тавански килерни помещения, ведно с югоизточното мазе под терасата и североизточното към улицата, заедно с 27,88/100 ид.части от общите части на сградата и 26,26/100 ид.части от мястото. Решението е вписано в книгите по вписванията на 26.02.1979 г. С решение № 589 от 19.12.1983 г. сключеният на 21.07.1972 г. между Е. Г. Д. и Т. А. Д. граждански брак е прекратен.

По реда на ЗТСУ, със заповед № РД-44-43 от 10.06.1985 г. на СОбНС, на основание чл.95 ЗТСУ, е открито производство по отчуждаване на имота на пл. „Б. Н.“ № 3, като със заповед № РД-40-928 от 09.08.1985 г. на СГНС – ИК, по реда на чл. 95 от ЗТСУ (отм.) е отчужден в полза на държавата недвижим имот, намиращ се на пл. „Б. Н.” № 3, съставляващ парцел ** от кв. 383, м. „Б.-НДК“, собственост на държавата, С. Г., Т. А. Д. С. и Е. Д. за предвидено по ЗРП мероприятие-реконструкция и реорганизация на търговски обект. В заповедта е посочено, че оценката на имота е 30 392,37 лева, както и че собствениците следва да се обезщетят с жилища, чийто брой и размери са определени съгласно чл. 253 от ППЗТСУ (отм.). В оценителния протокол по преписката № 44/1985 г. таванският етаж е описан като застроен върху 99,77 кв.м. и 27,88% ид.ч. от общите части на сградата и е оценен, ведно с подобренията в него (л.431). Установява се от данните в отчуждителната преписка, че Е. Д. и Т. А. С. са обжалвали заповедта № РД-40-928/1985г. за отчуждаване на сградата на пл. „Б. Н.” № 3, в частта относно местонахождението на определените им като обезщетения имоти. С решения № V-207 и № V-208 от 18.09.1985 г. на особената комисия по чл. 142 ЗТСУ заповедта от 09.08.1985 г. е била отменена относно местонахождението на определените като обезщетения имоти. В частта относно оценката в размер 13 672,75 лева за тавански етаж, мазета, подобрения и прилежащи части оценителният протокол не е обжалван и е влязъл в сила (л.463 и л.465). На 20.11.1985 г. Благоевски РНС, отдел „Технически“ е изпратил до ДСО „Рила“ писмо, съдържащо сметка за дължимите на отчуждените собственици суми, като съгласно сметка от 20.12.1985 г. собствениците се обезщетяват с жилища.

В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Ц.. Експертът, след като се е запознала с материалите по делото и е извършила собствено проучване, е установила, че с решение № 52/14.03.1985 г. на Бюрото на МС е утвърдена строителна програма, съгласно приложение № 1 към решението, като под № 91 е записано „Дом на модата” на пл. „Б. Н.“, с инвеститор – ДСО „Рила”. Установено е, че е проведена отчуждителна процедура по отчуждителна преписка № 44/1985 г. за отчуждаване на имот пл. № *, ведно с описаните в него обекти, в полза на ДСО „Рила” за осъществяване на мероприятия по ЗТСУ. Посочено е, че с решение № 35/10.03.1989 г. на МС на НРБ е образувана фирма с държавно участие с наименование „Рила”, която поема активите и пасивите на прекратените организации от СО „Рила” по баланса им към 28.02.1989 г., а с решение от 20.03.1989 г. по ф.д. № 128/1989 г. на СГС е била вписана държавна фирма „Рила“. Със заповед № РД-17-35 от 20.06.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите, считано от 21.06.1991 г. вписаната през 1989 г. държавна фирма „Рила“ е прекратена, а активите и пасивите на фирмата по баланса към 31.03.1991 г. и другите права и задължения са поети от новообразуваните фирми „Рила Комерс “ – София и „Рила Стил“ – София, като на „Рила Комерс“ – София е предоставено държавно имущество като правоприемник на ТП „Рила“ – София, поделение на фирма „Рила” София. С решение от 28.06.1991 г. на СГС, ФО, обнародвано в ВД, бр.58/19.07.1991 г., е регистрирана държавна фирма „Рила Комерс”. Със заповед № РД-17-233 от 05.08.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите „Рила Комерс“-София е била преобразувана в „Рила Комерс“ ООД, която поема правата и задълженията на фирма „Рила-Комерс“ – София. С решение от 28.12.1991 г. по ф.д. № 14464/1991 г. по описа на СГС е вписано преобразуване на държавна фирма „Рила Комерс“ в ЕООД с държавно имущество „Рила Комерс“, като със заповед № РД-21-25/14.01.1998 г. на министъра на търговията и туризма (ДВ, бр. 24/27.02.1998 г.) е наредено откриване на процедура по приватизация на „Рила Комерс“ ООД, София. Със заповед № РД-57-196/02.04.2001 г. на кмета на СО е наредено да се отпишат от актовите книги за общинска собственост на Район Триадица недвижими имоти, собственост на „Рила Комерс”ООД, между които и тавански етаж със застроена площ 99,77 кв. м, заедно с мазе с площ 5,25 кв. м, заедно с припадащите му се 27,88 % идеални части от общите части на сградата и 26,26 % от дворното място, съставляващо имот с пл.№ *, парцел *** кв.383, местността ГГЦ-Г-6-II част, [улица].

По делото е представен АДС № 02990/2001 г., издаден на основание чл. 68 ЗДС, във вр. с чл. 148, ал.1 ППЗДС, писмо № 08-00-420 от 23.10.1998 г. на МТТ, писмо № 07-00-165/01.03.2021 г. на МИ и заповед № 57-196/02.04.2001 г. на СО, според който частна държавна собственост е тавански етаж от триетажна жилищна сграда, застроен на 99,77 кв. м, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, входно антре, санитарен възел и три тавански килерни помещения, заедно с мазе с площ 11,78 кв. м и мазе с площ 5,25 кв. м, заедно с 27,88 % идеални части от общите части на сградата и 26,26% идеални части от дворното място, цялото с площ 282 кв.м, представляващ имот пл. № 15. Според отразеното в АДС на „Рила Комерс” ООД са предоставени права върху имота, като същият е включен в капитала на търговското дружество.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че със заповед № РД-57-13 от 05.01.1994 г. на кмета на София, на основание чл.1 ЗВСОНИ и чл. 88, ал.4 от Наредбата за държавните имоти, е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти в ТОА Триадица акт № 459/3970/1949г. и да се предаде на наследниците на Х. А. Д. и Н. А. Д. владението на партерния етаж на сградата, намираща се на [улица] припадащите се тавански и зимнични помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото.

С решение № 1034 от 06.12.1999 г., постановено по гр. д. № 220/1998 г. на I ГО на ВКС, е допусната делба при равни дялове – по 1/3 на всеки от съделителите, между К. С. В., Е. Г. Д. и П. Г. Д. на партерния етаж на жилищна сграда в [населено място] на пл. „Б. Н.“ № 3, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, килер, две тоалетни и остъклена тераса, заедно с прилежащите към апартамента две избени помещения, заедно с 30% от общите части на сградата и дворното място, съставляващо парцел ** в кв.383 по плана на С..

Не се спори по делото, че с нот. акт за дарение на недвижим имот № 108, том І, рег. № 2817, дело № 152/31.05.2005г. на нотариус с рег. № * на НК, П. Д.. е дарил Р. Л. А.. 1/3 ид.част от партерния етаж в сградата на [улица] (бивш пл. „Б. Н.” № 3), заедно с 1/3 ид.част от принадлежащите към етажа таван, две избени помещения и от общите части на сградата, както и 1/3 ид.ч. от 30% ид.части от дворното място.

С нот.акт № 172, том I, рег.№ 2932, дело 155 от 06.06.2005 г. на нотариус с рег. № * на НК, от своя страна Р. А. е дарила на Л. Ц.-Н.. придобитите идеални части от имота. С нот.акт № 178, том I, рег. № 3150, дело № 161 от 13.06.2005г. Е. Г. Д. е дарил на Л. Ц.-Н. притежаваните от него 1/3 ид.части от партерния етаж в сградата на [улица] (бивш пл. „Б. Н.” №3), заедно с 1/3 ид.част от принадлежащите към етажа таван, две избени помещения и от общите части на сградата, както и 1/3 ид.ч. от 30% ид.части от дворното място, а с нот.акт за покупко-продажба № 195, том І, рег. № 3282, дело № 174/17.06.2005г. К. В. е продала на Л. Ц.-Н. своите 1/3 идеални части от партерния етаж в сградата на [улица] (бивш пл. „Б. Н.” № 3), заедно с 1/3 ид.част от принадлежащите към етажа таван, две избени помещения и от общите части на сградата, както и 1/3 ид.ч. от 30% ид.части от дворното място.

На 28.10.2005 г. с нот.акт № 168, том II, рег.№5567, дело № 337/2005 г. на нотарис с рег. № * на НК, Л. Ц.-Н. и съпругът й Н. Н. са продали на „Сноу Холидей“ ООД придобития от тях по време на брака им партерен етаж в сградата на [улица], заедно с принадлежащите към етажа таван, две избени помещения общи части на сградата, както и 30% ид.ч. от дворното място.

На 25.05.2009 г. „Сноу холидей” ООД се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 52, том І, рег. № 1462, дело № 49 на нотариус рег. № * на НК, с който дружеството е признато за собственик на партерен етаж (първи надземен) със застроена площ от 124,84 кв.м, състоящ се от входен вестибюл, две стаи, кухня, килер, коридор и две тоалетни с общ коридор, заедно с принадлежащите към него: таванско помещение, без посочени в документа за собственост номер и площ, и две избени помещения: склад № 4 със застроена площ от 13,32 кв. м и склад № 5 със застроена площ от 9,52 кв. м и с принадлежащите към партерния етаж идеални части от общите части на сградата и с 30 % идеални части от правото на собственост върху поземления имот с пл. № * с площ от 272 кв.м, включен в УПИ, идентичен с парцел № *** в кв. 383 по плана на [населено място], м. „ГГЦ-Г-6 – ІІ част“, целият УПИ с площ от 580 кв.метра.

От приетата в първоинстанционното производство СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Ц., се установява също, че процесната сграда на [улица] масивна, построена е в периода от 1922 г. до 1932 г. с различни конструкции на етажите, а след извършения оглед на място, инж. Ц. е установила, че сградата е триетажна и се състои от партерен първи етаж, втори (първи надпартерен етаж) и трети (втори надпартерен) етаж или тавански етаж. Експертът е установила след като се е запознала с материалите по делото и след като е извършила собствено проучване, че към момента на отчуждаването през 1985 г. процесният тавански етаж (втори надпартерен) в сградата на пл. „Б. Н.“ № 3 е представлявал апартамент със застроена площ 99,77 кв. м и съответните идеални части, подробно описани в оценителния протокол и в решението от 19.09.1978 г. на СРС, 40 състав, с което таванският етаж е възложен в дял на Е. Д.. Вещото лице е установило, че над процесния тавански етаж няма други тавански помещения, има само необитаемо подпокривно пространство, до което се стига само през отвор в тавана с подвижна стълба. Посочило е, че таванският етаж се състои от входно антре, баня с тоалетна, две ремонтирани стаи и една неремонтирана стая, две складови помещения със скосен таван към две от стаите и още едно складово помещение, както и че светлата височина на етажа е 2,54 метра, светлата височина на помещенията до окачения таван е 2,40 метра и в обекта има Ел-инсталация, ВиК и ТЕЦ. Вещото лице е направило извод, че процесният тавански етаж отговаря на нормативните изисквания и притежава всички необходими характеристики и качества на самостоятелен обект, като в този смисъл не може да се приеме, че таванският етаж представлява обща част или прилежаща част към друг самостоятелен обект в сградата.

Въззивният съд е отчел и че в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства. Свидетелката Н. С. В. твърди, че работи в ищцовото дружество от 1976 г. и познава имота на [улица], като сочи, че същият представлява къща на три етажа, без асансьор с вътрешни стълби, като първият и вторият представляват апартаменти с две стаи, сервизни помещения и кухня, а третият етаж е по-малък, състоящ се от три малки стаи с антре, а над третия етаж е покривът. Твърди, че ищцовото дружество обитавало сградата на [улица] периода от 1999 г. до 2000 г., след което се преместило и отдава под наем помещенията в сградата. Спомня си, че в началото наемател била фирма „Колор Дизайн”, която наела и трите етажа. Твърди, че къщата винаги е била давана под наем, като наемодателят „Рила Комерс” винаги е предоставяла достъп до имота на наемателите си. Сочи, че й е известно, че по отношение на третия етаж има спор и твърди, че фирмата, на която имотът бил даван под наем имала претенции за дял от третия етаж. Свидетелката твърди, че често посещава имота, тъй като изготвя фактурите на фирмите, които са под наем и събира наемите. Сочи, че последно е посещавала третия етаж преди около 2-3 години, качила се по вътрешните стълби и вратата била отворена-вътре било мръсотия, като таванският етаж имал три стаи с едно широко помещение, като вдясно от вратата има малко помещение със скосявания.

Свидетелят П. Х. П. твърди, че познава П. К., като смята, че той е купил цялата сграда на [улица] през 2005 г. Спомня си, че през 2006 г. посетил имота, като първият етаж се ползвал за офис, а на третия етаж отляво имало звукозаписно студио, а отдясно - 2 стаи и тоалетна. Твърди, че последно се бил качвал на третия етаж преди месеци, като в момента този етаж представлявал склад за документи и шофьори слагали там гуми. Свидетелят сочи, че лично той бил ползвал помещението в периода от 2008 г. до 2009 г., тъй като строил заведението на първия етаж, бил правил и мазето, фасадите, баните и тоалетните, като извършването на тези дейности му били възложени от „Сноу Холидей”. Твърди, че помещението на третия етаж, което ползвали, се заключвало, като собственикът му бил предоставил ключа. Твърди, че в периода от 2008 г. до 2009 г. направили канализацията и душовете на третия етаж. На свидетеля не е известно „Сноу Холидей” да е напускало имота, както и някой да предявява претенции по отношение на него. Сочи, че от 2007 г. помага да се освежи сградата, че е имал достъп до цялата къща, а през 2008 г. тя била изцяло ремонтирана. Твърди, че П. К. е собственик на имота и не му е известно той да го е ползвал като наемател. Твърди също, че офисът на П. К. е на първия етаж в ляво. Обяснява отново, че на третия етаж ползвал една стая отдясно, като едно момче-работник спяло там, в другата стая имало звукозаписно студио, а след коридора в дясно имало сервизно помещение, отсреща-още една стая и баня и тоалетна. Спомня си, че когато отишъл да прави ресторанта, горе-в помещението в дясно, имало вещи от бивши офиси, каси от ресторанта, чаши, прибори и смята че таванското помещение е около 25-30 кв.метра и в момента също се ползва.

От правна страна Апелативният съд е посочил, че до приемането на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество (ДВ, бр. 55 от 1991 г.) и след това на ЗППДОбП (отм.) на държавните юридически лица е било предоставено само стопанисването и управлението на вещите държавна собственост, включително и недвижимите имоти. С приемането на УСД № 56 (ДВ, бр. 4 от 13.01.1989 г.), който отделя фирмата като имуществено, организационно и социално обособен участник и основна форма за осъществяване на стопанска дейност се запазва този статут на държавната собственост като общонародна и в имуществената сфера на предприятието се включва само оперативното управление върху предоставения имот. Образуваните държавни фирми запазват дейността си по действащите разпоредби и при влизане в сила на ТЗ, ДВ, бр. 48 от 1991 г. Преобразуването им става с акт на Министерския съвет, който упражнява правата на държавна собственост, т. е. МС упражнява правата на принципала - на държавата. С акта за преобразуване в собственост на търговското дружество се предоставя и правото на собственост върху държавния имот, който е заприходен в баланса му, т .е. извършва се трансформация на правото на оперативно управление в право на частна държавна собственост, която е диференцирана от собствеността на държавата. Този ред е преповторен в ЗППДОбП и с него се урежда реда на приватизиране на държавните предприятия. В този смисъл решение № 31 от 21.06.2013г. по гр.дело № 310/2012г., І ГО на ВКС.

Въззивинят съд е приел, че представените писмени доказателства - решението № 52/14.03.1985 г. на Бюрото на МС, с което е утвърдена строителна програма за изграждане на „Дом на модата” на пл.“Б. Н.“, с инвеститор – ДСО „Рила”; проведената отчуждителна процедура по преписка № 44/1985 г. за отчуждаване на имот пл. № *, ведно с описаните в него обекти, в полза на ДСО „Рила” за осъществяване на мероприятия по ЗТСУ; решението № 35/10.03.1989 г. на МС на НРБ за образуването на фирма с държавно участие „Рила”, която поема активите и пасивите на прекратените организации от СО „Рила” по баланса им към 28.02.1989 г.; решението от 20.03.1989 г. по ф.д. № 128/1989 г. на СГС за вписване на държавна фирма „Рила“; заповедта № РД-17-35 от 20.06.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите, според която считано от 21.06.1991 г. вписаната през 1989 г. държавна фирма „Рила“ е прекратена, а активите и пасивите й по баланса към 31.03.1991 г. и другите права и задължения са поети от новообразуваните фирми „Рила Комерс “ – София и „Рила Стил“ – София и на „Рила Комерс“ – София е предоставено държавно имущество като правоприемник на ТП „Рила“ – София, поделение на фирма „Рила” София; решението от 28.06.1991 г. на СГС, ФО, обнародвано в ДВ, бр.58/19.07.1991 г., за регистрация на държавна фирма „Рила Комерс”; заповедта № РД-17-233 от 05.08.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите за преобразуването на „Рила Комерс“-София в „Рила Комерс“ ООД, която поема правата и задълженията на фирма „Рила-Комерс“-София, както и установеното от заключението на СТЕ, обуславят извод, че в конкретния случай предоставянето на таванският етаж на държавното предприятие - праводател на ищцовото дружество е установено от факта на отчуждаването му за нуждите на това предприятие и от факта на използването му през годините след отчуждаването. Процесният тавански етаж е отчужден по реда на ЗТСУ, налице е предоставяне на това имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие, като и е налице последващо преобразуване на това предприятие. Към датата на преобразуването на държавната фирма „Рила” в две търговски дружества, едно от което е ищцовото дружество, процесното недвижимо имущество е включено в баланса на новообразуваното дружество и този имот му е предоставен с акта на Министерския съвет при преобразуването му.

Счел е за неоснователно е оплакването във въззивната жалба на „Сноу Холидей” ООД, че съдът е допуснал процесуално нарушение, приемайки като доказателство по делото отчуждителната преписка от 1985 г. и основавайки изводите си въз основа на нея. Първоинстанционният съд сам е установил, че в доклада по делото не е разпределил доказателствената тежест според изискванията на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото единственият факт, за който са дадени указания, че следва да бъде установен от ищеца, е фактът на придобиване на процесния имот по давност, като по този начин докладът е останал непълен относно останалите твърдени по делото факти, установяването или опровергаването на които е в тежест на ищецаа именно, че е придобил процесния тавански етаж по силата на настъпило правоприемство от държавни фирми. По този начин, на ищеца не е указано, че в негова тежест е да установи факта на правоприемството и включването на имота в капитала на дружеството, поради което не е настъпила преклузията за ангажиране на доказателства за установяване на тези факти.

За неоснователно е прието и оплакването, че започналата през 1985 г. отчуждителна процедура не е приключила и в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 105 ЗТСУ. Като се изхожда от правилата за отчуждаване и обезщетяване в чл. 98 - чл. 104 ЗТСУ, собствениците се считат обезщетени при изпълнение на условията в чл. 104 ЗТСУ съобразно определения в отчуждителната заповед начин на обезщетяване. Така, когато е определено обезщетение с плащане в брой, собственикът е обезщетен със заплащането на цената на отчуждения имот. При обезщетяване с отстъпване на недвижим имот собственикът ще се счита обезщетен с предаването на този имот. В случая с обсъдените заповед № РД-44-43/10.06.1985 г. на СОНС за откриване на производство по отчуждаване на имота на пл. „Б. Н.“ № 3 за нуждите на ДСО „Рила” и заповед № РД-40-928 от 09.08.1985 г. на СГНС – ИК за отчуждаване по реда на чл. 95 от ЗТСУ (отм.) в полза на държавата на недвижим имот, намиращ се на пл. „Б. Н.” № 3 за предвидено по ЗРП мероприятие реконструкция и реорганизация на търговски обект, от Т. А. Д. и Е. Д. е отчужден таванския етаж в сградата. Със заповедта № РД-40-928/1985 г. срещу отчуждаването на обекта в сградата на пл. „Б. Н.” № 3 на бившите собственици се предоставят като обезщетения недвижими имоти, а с решенията № V-207 и № V 208/18.09.1985 г. на особената комисия по чл. 142 ЗТСУ местонахождението на определените като обезщетения имоти е променено, според исканията на собствениците. Следователно налице е индивидуалният административен акт, с който се извършва отчуждаването -заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.), както и допълнителната заповед по чл.100 ЗТСУ (отм.), с която органът по чл. 95 ЗТСУ(отм.) е конкретизирал обектите, които се отстъпват като обезщетение, както и тяхното местоположение. По делото нито се твърди, нито се установява отчуждените собственици да не са получили определените като обезщетения недвижими имоти, поради което нормата на чл. 105 ЗТСУ (отм.) в редакцията към изм. ДВ. бр.45 от 08.06.1984 г. според която недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на държавата се заемат, след като инвеститорът обезщети правоимащите, не следва да намери приложение.

За неоснователни са приети и доводите, изложени във въззивните жалби на „Сноу Холидей” ООД, че по делото било установено, че цялата сграда е била национализирана през 1948-1949 г., след което възстановена по силата на закона и предадена на наследниците Д. със заповедта от 05.01.1994 г. на кмета на София. Въззивният съд е посочил, че анализът на обсъдените писмени доказателства води до категоричния извод, че по преписката № 1496/1948 г. от Х. Д. и Н. Д. са отчуждени в полза на държавата партерния етаж от сградата на пл. „Б. Н.“ № 3 с 34,3 % идеални части от общите части на сградата и мястото и по 22,4 %идеални части от първия и таванския етаж, както и 1/2 от гаража заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, а със заповедта от 05.01.1994 г. на кмета на Столична община, на основание възстановената ex lege собственост, е предаден на наследниците им отчужденият през 1948 г. партерен етаж, съответно 22,4 % идеални части от първия и таванския етаж и 1/2 от гаража.

Посочил е и че не може да бъде споделена тезата на ответниците, че процесният тавански етаж представлява обща част на сградата. Обсъдените доказателства установяват безпротиворечиво самостоятелният характер на процесния тавански етаж – същият се състои от три стаи, вестибюл, кухня, входно и черно антре, клозет и три тавански килера е бил възложен на Е. Д. като самостоятелен обект с влязлото в сила решение по гр.дело № 3962/1978г. на СРС, 40 състав; през 1985 г. Този имот, е бил отчужден за нуждите на ДСО „Рила” от Д. и бившата му съпруга Т. Д., заедно с 27,88 % идеални части от общите части на сградата. Процесният обект е внесен в капитала на „Рила Комерс” ЕООД преди влизането в сила на ЗВСНОИ, поради което не подлежи на възстановяване по реда на този закон. В тази връзка въззивният съд е посочил и че възстановяването на собствеността на отчуждени по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС недвижими имоти не настъпва директно, по силата на закона, а след съответен административен акт за реституция, респективно заместващо го съдебно решение, без които бившият собственик или неговите наследници не могат да се легитимират по предявен иск за собственост. В случая, не се твърди, нито се установява да е проведено производство по отмяна на отчуждаването на процесния тавански етаж. Самостоятелният характер на процесния тавански етаж се установява, както от обсъдените писмени и гласни доказателства, така и от заключението на СТЕ, в което са направени категорични изводи, че трети (втори надпартерен) етаж или таванският етаж с площ 99,77 кв.м отговаря на нормативните изисквания и притежава всички необходими характеристики и качества на самостоятелен обект. Този извод не противоречи на решението № 1034/06.12.1999 г., постановено по гр.д. № 220/1998 г. на І ГО на ВКС, което е имало за предмет делбата между К. В., Е. Д. и П. Д. единствено на партерния етаж, с прилежащите към него две избени помещения и 30/100 ид.части от общите части на сградата и 30/100 ид.части от дворното място, като според приетото в производството пред ВКС заключение на СТЕ таванско помещение липсва, тъй като целият трети етаж е тавански.

По тези съображения Апелативен съд-София е споделил извода на Софийски градски съд, че ответниците К. В., Е. Д. и П. Д. не са били собственици на таванския етаж към 2005 г., тъй като същият не представлява обща част към партерния етаж, а е самостоятелен обект, правото на собственост върху който, ведно с принадлежащите към него две мазета, с площ 11,78 кв. м и 5,25 кв. м, както и с идеалните части от общите части на сградата и от дворното място, в което същата е построена, принадлежи на ищеца „Рила Комерс“ ООД. Предвид това, ответниците физически лица са се разпоредили с право на собственост върху обект, който не притежават, поради което и ответникът „Сноу Холидей“ ООД не е собственик на таванския етаж в сградата на [улица].

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на „Сноу Холидей” ООД, че е придобило процесния имот по давност. Посочил е, че предаването на партерния етаж, ведно с припадащите се тавански и зимнични помещения през 1994 г. със заповедта на кмета на Столична община на наследниците на Х. и Н. Д., както и развилото се след това делбено производство по отношение на партерния етаж не може да обоснове извод, че П. Д. и останалите съделители са получили владението и върху таванския етаж, още по малко тези писмени доказателства могат да установят намерението им за своене на таванския етаж, като субективен елемент от фактическия състав на чл. 79 ЗС. Таванският етаж не е бил предмет на делбата, тъй като таванско помещение, като прилежаща част липсва. По делото няма спор, че на 28.10.2005 г. ответникът „Сноу Холидей”ООД с придобиването на имота чрез покупко-продажба от Л. и Н. Ц. е получил и владението, но на партерния етаж в сградата на [улица]. Тези изводи не се опровергават от обсъдените показания на свидетеля П..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, „Сноу Холидей”ООД, гр. София се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поставя следните въпроси:

1) следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото или само тези, на които основава решението си;

2) допустимо ли е да се навеждат нови основания на иска и да се представят доказателства след първото по делото съдебно заседание и налице ли е нарушение на процесуалните норми когато в рамките на съдебното производство по установителен иск за собственост на деривативно основание след първото по делото заседание ищецът наведе нови твърдения за друго основание за собственост на своя праводател;

3) следва ли съдът да приема правни изводи, направени от вещо лице или е необходимо да формира собствени изводи на база на експертното заключение;

4) как се разрешава конкуренцията между отчуждителни, респ. реституционни закони за възстановяване на собствеността при отчуждаване на даден имот по реда на ЗОЕГПНС, по който имотите подлежат на реституиране по ЗВСОНИ и отчуждаване на същия имот по реда на ЗТСУ, по който реституирането следва правилата на ЗВСНОИ.

Първият въпрос е поставен при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е обоснован с доводите на касатора, че въззивният съд е основал изводите си за наличие на правоприемство (преобразуване на държавни предприятие, включително разделяне и сливане на такива) на документи, които не са представени по делото и които е цитирал в мотивите към решението на стр. 13, абзац последен, постановил е решението при неправилно разпределение на доказателствената тежест по отношение на главния иск; не е изпълнил задължението си при противоречиви доказателства да посочи причините за кредитирането на едните и дискредитирането на другите и така е стигнал до извод, че ищецът е собственик на целия имот въз основа на правоприемство, а ответниците на 22.4 % идеални части; допуснал е множество пропуски, неясноти и противоречия при обсъждане на изслушаната съдебно-техническа експертиза и не е обсъдил оплакванията в тази насока във въззивната жалба, вкл. и посоченото в експертизата, че на ищеца са предоставени права върху имота въз основа на решение № 52/14.03.1985 г. на МС на НРБ, а отчуждаването е извършено със заповедта от 9.08.1985 г., т.е. по същество изводът е че държавата придобива собствеността въз основа на отчуждителната заповед, но преди това е предоставила имота на „Рила Комерс“ ООД, което дружество към този момент не съществува, както и изявлението на вещото лице, че приложената по делото преписка от 1985 г. не влияе на констатациите на експертизата, което не може да е вярно, защото експертизата отговаря на въпроси, свързани само и единствено с преписката от 1985 г. и коментира приложените в нея документи; неправилно е преценил и превратно е тълкувал приложените в преписката от 1985 г. доказателства, поради което неправилно е преценил, че по делото е доказано завършването на фактическия състав на отчуждителната процедура от 1985 г., като същевременно е обърнал доказателствената тежест, приемайки, че по делото нито се твърди, нито се установява Т. А. Д. и Е. Д. да не са получили определените им като обезщетение недвижими имоти; не е отчел, че мероприятията по ЗТСУ не са осъществени, което също следва да се тълкува в духа на разпоредбата на чл. 105 ЗТСУ (отм.); игнорирал е доказателствата, касаещи придобиването на имота по давност от „Сноу Холидей“ ООД; не е съобразил естеството на предявения иск, при който предмет на изследване е правото на собственост на ищеца, а не на ответниците.

С оглед посочената обосновка въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по първия въпрос. Част от доводите на касатора не съответстват на данните по делото – съдът е формирал извод за наличие на правоприемство между ДСО „Рила“ и ищеца относно процесния имот въз основа на констатациите на изслушаната експертиза, на която е била поставена задача да посочи кога и как имотът е включен в капитала на ищеца в изпълнение на която вещото лице е посочило конкретни документи и е възпроизвело тяхното съдържание, като експертизата не е била оспорена; именно неоспореното експертно заключение е установило съдържанието на решение № 52/14.03.1985 г. на МС на НРБ, с което е утвърдена строителна програма, предвиждаща конкретното мероприятие за ДСО „Рила“, в изпълнение на която е проведена и отчуждителната процедура, а съответно липсва и твърдяното противоречие в извода на съда, че имотът е предоставен от държавата преди държавата да е придобила собствеността; изявлението на експерта при изслушване в съдебно заседание, че приложената по делото отчуждителна преписка не влияе на заключението му, е извадено от контекста, тъй като е направено във връзка със заключението по първата задача за проследяване статута на процесния тавански етаж и отговарял ли е на действалите през годините СПН за самостоятелен обект и касае съпоставката на представената в самата отчуждителна преписка схема към оценителния протокол от 1985 г.; изводите на съда за завършена отчуждителна процедура се основават на документите в отчуждителната преписка и приложимия материален закон, а именно чл. 95 ЗТСУ (отм.), по силата на която заповед се придобива собствеността на отстъпените в обезщетение обекти (чл. 103, ал. 1 ЗТСУ-отм.).

Друга част от доводите са свързани с превратно тълкуване на мотивите на съда – липсват изводи, че ответниците са собственици на 22, 4 % из.ч. от процесния тавански етаж, а съдът е посочил само, че по ЗОЕГПНС е отчужден друг обект с принадлежностите му, но в случая е установено, че таванския етаж не е бил принадлежност към партерния и първия надпартерен етаж на сградата, а е самостоятелен обект на вещни права; липсва и основание да се приеме, че неправилно е преценена доказателствената тежест по главния иск, доколкото в случая правата на ищеца произтичат от правата, които държавата е придобила при отчуждаване на имота от праводателите на ответниците, а ответниците твърдят, че имотът е реституиран, т.е. ищецът е доказвал, че държавата е придобила собствеността и че не са били налице предпоставките за реституция, а ответниците, че тези предпоставки са били налице.

Доводът, че съдът е игнорирал доказателствата, че касаторът е придобил имота по давност, е бланкетен, тъй като липсват посочени конкретни доказателства и установени от тях факти, които въззивният съд да не е обсъдил.

Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос, поставен при условията на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. В случая не се касае до въвеждане на ново основание на иска. В исковата молба липсват твърдения на ищеца на какво основание държавата е придобила собствеността на имота, която впоследствие по силата на правоприемство е придобита от ищцовото дружество. Такива твърдения са били наведени само от ответниците – за отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС. На ищеца не са били давани указания да изложи свои твърдения за придобивното основание на държавата по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, поради което и посочването впоследствие на придобивното основание въз основа на което се извежда правоприемството, съставлява отстраняване нередовност на исковата молба, а не въвеждане на ново основание на предявения иск.

Третият въпрос, също поставен при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е свързан с извода на въззивния съд за наличие на правоприемство между ДСО „Рила“ и ищеца. И по този въпрос не се констатира противоречие с практиката на ВКС. От една страна този извод е направен не въз основа мнението на вещото лице, а въз основа на констатациите му за съдържанието на документите, които е открил във връзка с изрично поставена му задача, като касаторът не твърди, че по делото има доказателства, които да опровергават тези констатации. От друга страна не само заключението на вещото лице е послужило за обосновка на този извод, но и представения акт за държавна собственост от 2001 г., в който изрично е посочено, че имотът е включен в капитала на ищеца, като в отговора на исковата молба ответното дружество и настоящ касатор е оспорил акта за държавна собственост само относно годността му да установи правата на държавата, доколкото в него не се сочи конкретно придобивно основание, но не и относно вписването за включване на имота в капитала на ищеца.

Четвъртият въпрос е поставен при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същият е изцяло неотносим към изводите на въззвния съд, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване. От съдържанието на въпрос следва, че се иска тълкуване за приложимия реституционен ред когато един имот първо е бил одържавен на едно основание, а впоследствие на друго основание. В случая съдът е приел, че процесния тавански етаж не е бил отчуждаван по ЗОЕГПНС, а само по ЗТСУ, поради което и приложимия за реституцията ред е по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е обосновано с доводите, че съдът е формирал противоречиви изводи, като е приел, че по реда на ЗОЕПНС е отчужден партерния етаж и съответните тавански и зимнични помещения, като на основание чл. 1 ЗВСОНИ е деактуван и е наредено да се предаде на наследниците на Х. А. Д. и Н. А. Д. владението на партерния етаж и припадащите се тавански и зимнични помещения и съответните идеални части от общите части на сградата, а от правна страна е счел, че на основание възстановената по силата на закона собственост е предаден на наследниците на Х. и Н. Д. отчужденият през 1948 г. партерен етаж, съответно 22.4 % ид. ч. от първия и таванския етаж и 1/2 ид. ч. от гаража, а същевременно е приел, че искът на „Рила Комерс“ ООД е основателен и следва да бъде уважен изцяло, т. е. е формирал извод, че ответното дружество е собственик на 22.4 % ид.ч. от таванския етаж и същевременно „Рила Комерс“ ООД е собственик на 100 % от същия тавански етаж, като не е изследвал и не е изложил мотиви как се преодолява това очевидно противоречие.

При посочената обосновка липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали очевидно неправилно въззивният съд не е приел, че ищецът е собственик на целия процесен тавански етаж, а ответното дружество притежава права в съсобствеността на същия тавански етаж, доколкото съдът не е формирал подобни изводи. Съдът само е посочил, че в документите за отчуждаването по ЗОЕГПНС е вписано, че с партерния етаж се одържавяват и 22.4 % от таванския етаж, но въз основа на писмените доказателства за извършена делба на таванския етаж по гр.д. № 3962/1978 г. на СРС, 40 състав между наследниците на Х. Д. и Н. Д. и извършена делба на партерния етаж по гр.д. № 220/1998 г., в която изрично е прието, че към него принадлежат само избени, но не и тавански помещения е формирал извод, че по ЗОЕПНС са отчуждени само принадлежностите към партерния етаж, а таванския етаж е самостоятелен и не е принадлежност и като самостоятелен обект е отчужден от собствениците му, легитимирали ли се въз основа на делбата по гр.д. № 3962/1978 г. на СРС, 40 състав, по реда на ЗТСУ.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение