Определение № 3647 от 21.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1797/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител инспектор Т. против въззивно решение № 90 от 20.01.2023г. по в.гр.д. № 1532 по описа за 2022г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260736 от 1.03.2022г. по гр.д. № 9943/2017г. на СГС като изцяло са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.74, ал.1, вр. чл.62, чл.63, ал.2, т.4 и чл.65, чл.70, чл.72 и чл.73 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм./,приет 2012г. и отменен 2018г./ЗОПДНПИ отм./ и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен със следните мотиви: Започнало е наказателно производство срещу С. Т. за престъпление по чл.219, ал.4, вр. чл.220, ал.1, вр. ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.13 ЗОПДНПИ /отм./След получено уведомление, Комисията е започнала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като предмет на проверка е периода от 5.05.2005г.- 5.05.2015г. Извършила е множество справки относно проверяваното лице и неговата съпруга /чийто брак е прекратен по взаимно съгласие, в хода на производството през 2015г./ и като е съпоставила приходи и разходи, е установила несъответствие в размер на 1 201053.31лв. Внесеното искане за отнемане на имущество е на стойност 1 998 438.39лв., като С. Т. е починал на 14.05.2017г. и ответници в производството са бившата му съпруга В. Т. и неговите деца Д. Т. и В. П.. Въззивният съд, обсъждайки подробно ангажираните по делото доказателства, възприемайки заключенията на тройната оценителна експертиза /а не на единичните/ и на приетата от него икономическа експертиза е достигнал до крайния извод, че за проверявания период реализираните от С. и В. Т. приходи са в размер на 3 20 896.56лв., а разходите 66 357лв., като за всяка една от проверяваните години е налице съответствие между приходи и разходи. Несъответствие въобще няма /а още по-малко значително/, поради което искът е неоснователен. При формиране на изводите си, съдът е обсъдил всички възражения на Комисията. За основателни е възприел следните нейни възражения:

-относно неистинността на оспорения договор от 9.06.2017г., като е приел, че А. Л. и Х. Т. не са дарили на С. и В. Т. на сумата от 40 000лв.

• относно получено през 2005г.плащане от 750 000щ.д., преведени от „Сейтекс Инвестмънтс“САЩ, доколкото не са представени надлежни писмени доказателства, след направеното оспорване на писмата, представени за установяване получаването на сумата,

• относно приход от 45 000евро от продажби на движими вещи през 2006г.-2007г. и 45 000 щатски долара, дадени на проверяваното лице от трето лице /Т.С./за закупуване на движими вещи през периода 2007-2013г., които съдът не е зачел, пред вид липсата на писмени доказателства за установяването им /представените декларации, подписани от три физически лица е ценил като недопустими свидетелски показания/,

Тези суми са извадени от изчисленият от експертите нетен доход.

Съдът не е възприел следните възражения на Комисията:

• че сумата по договора за заем от 14.01.2014г.,сключен между С. Т. и М. Д. като заемател не е реално предадена, защото изрично в същия е посочено, че договорът служи като разписка. Посочил е, че при наличие на разписка, реалното предаване на сумата е установено, като е отчел и ръкописното изписване,удостоверяващо че на 24.09.2014г. сумата от 65 000лв. е върната на заемодателя Т. и факта, че Комисията не е оспорила нито датата, нито подписите на представения договор,

• относно договор за заем от 16.05.2005г., сключен между В. Т. и „Интерпром“ЕООД, в който е записано, че сумата от 360 000лв. ще бъде предоставена на каса. Мотивите на съда са, че е налице представен приходен касов ордер, неоспорен от Комисията, с който е установено внасянето на сумата от заемодателя Т. в касата на дружеството. Не е оспорен и разходния касов ордер от 16.05.2006г., с който сумата е върната,

• относно сумата от 340 000лв.,равностойност на закупени дружествени дялове от „Р199“ЕООД. Тази сума е част от сумата 440 000лв., цена на закупени от С. Т. с договор от 28.05.2014г. от „Балкантел“ООД като едноличен собственик на капитала на„Р199“ЕООД, 440 000 дружествени дяла, всеки един на стойност от 1лв. Безспорно е било,че проверяването лице е заплатило 100 000лв., които са със законен източник и 44 000лв., чието плащане е удостоверено с платежно нареждане от 28.01.2014г. Спорни са били останалите, за които е договорено да се заплатят по следния начин: 100 000лв. не по-късно от 1.06.2015г., 100 000лв. не по-късно от 1.06.2016г.и 96 000лв. не по-късно от 1.06.2017г. Въззивният съд е приел, че същите са заплатени, защото плащането на едната част е уговорено съобразно отразеното в н.а.№ 1135 от 17.10.2014г.и договор от същата дата, съгласно които В. и С. Т. продават собствен имот на К. С. за 226 750лв., като 100 000лв.,от тях се заплащат по банковата сметка на„Балкантел“ООД, с което се погасява част от задължението на С. Т. по договора за закупуване на дружествени дялове от „Р199“ЕООД, а другата част се плаща с договор за заем от 28.05.2014г.,сключен между С. Т. и К. С., с който уговореният заем от 100 000лв. се превежда по сметката на „Балкантел“ООД, във връзка с договора за закупуване на дружествени дялове от „Р199“ЕООД,

• относно сумата от 26 447.88лв., за закупуване на МПС „Фолксваген Пасат“. Съобразно възприетото заключение на икономическа експертиза, въззивният съд е приел, че за периода проверяваното лице е имало нетен доход от 33 158.91лв., който му е позволявал да закупи кола на подобна стойност,

• със идентични на по-горе изложените мотиви, въззивният съд не е възприел и възражението досежно закупуването на гаражна клетка №.., находяща се на [улица] [населено място], която е на стойност 16 463лв.през 2016г. Заключението на експертизата установява нетен доход на С. Т. в размер на 637 134лв., които са предостатъчни за закупуване на посочения недвижим имот,

• Не е възприето от съда и направеното възражение относно сумата от 181 317лв., която Комисията счита, че не следва да се отразява като приход от извършени продажби на гараж № ... и гаражна клетка №..., находящи се в [населено място], район ...и, жилищна сграда на блок ..., защото проверяваното лице не е имало установен законен източник на средства за закупуването й. Това възражение е в противоречие с установеното с експертиза, че С. Т. е закупил правото на строеж върху тези гаражи за сумата от 34 200лв. през 2007г., когато нетният му доход е достатъчен за това./ Същите са отчуждени през 2009г./,

• идентични на горните са и мотивите досежно продажната цена от 127 128.95лв.на търговски обект – магазин, през 2012г. За него съдът е посочил, че Ѕ ид.ч.е придобита от В. Т. за 52 500лв.през 2008г., а след това, с делба, й е отреден в изключителна собственост, като към датата на придобиването му е разполагала с достатъчно доходи за това,

• Въззивният съд е посочил и че не следва да се отнемат от В. Т. сумите от 3 207.56лв., изтеглени в брой през 2007г., както и сумите от 2 738.16лв .и 15 000лв.от 2013г.-2015г., както и начислените лихви, поради това, че не са налични по съответните сметки.

Крайният извод на съда, съобразно възприетите от него заключения и гореизведените правни изводи е, че не са налице предпоставките за отнемане на имущество, доколкото е налице положителен баланс от 352 172.33лв. между нетният доход на С. Т. за проверявания период от 2 930 248.33лв./3 210985.56лв.-240 647.23лв.- 40 000лв./, при придобито имущество от 2 558 076лв.

В представеното към касационната жалба изложение, касаторът касаторът оспорва тези изводи и като се позова на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поставя следните въпроси: 1. При посочени във въззивната жалба противоречия в заключението на вещото лице с доказателствата по делото и разпоредбите на ЗПКОНПИ, длъжен ли е въззивният съд да ги обсъди?, 2. Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства, на основание констатациите на експертизата, или следва да извърши преценка на всички доказателства в съвкупност?, 3. Допустимо ли е вещото лице да посочва „правни квалификации“ при изготвяне на заключението си, респ.съдът да мотивира решението се въз основа на тези „правни квалификации“ на вещото лице,без да обследва всички доказателства и да постанови акт по вътрешно убеждение?, 4. Следва ли съдът да вземе пред вид разпоредбите на специални закон? И 5. Следва ли съдът да прилага разпоредбите и принципите на ЗПКОНПИ при изследване на доказателствения материал и съобразявайки се със специфичното производство да постанови решението си на основание извършеното проследяване на получения доход със законоустановен източник, направените разходи, придобитото имущество и преобразуване на последното, което да обоснове наличие или не на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ? Отделно се позовава и на очевидна неправилност на постановения въззивен акт. Касаторът оспорва заключението на експертизата, въз основа на която съдът е изградил изводите си, като счита за „некоретни и неправилни“ данните, по които експертът е работил и подходът да се установява съответствие „с натрупване“. Счита и че вещите лица са си позволили „правни квалификации“, определяйки кой приход следва да се приеме за законен и кой не,

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. Т., Д. Т. и В. П., чрез процесуалните представители Т. и Б., с който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира направените разноски в общ размер на 62 736лв.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване по поставените въпроси не следва да се допуска, защото първите три от тях не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, а за всички -не са налице посочените специални основания - същите не са разрешени в противоречие с установената практика и въззивният акт не може да бъде определен като очевидно неправилен. Съображенията:

Първите три поставени въпроси, доколкото съдържат субективни оценки /първият,че са налице противоречия в заключението на вещото лице с доказателствата по делото, вторият, че въззивният съд е извършил „селективна преценка на представените по делото доказателства“ и третият, че вещото лице е посочил „правни квалификации“/, са конкретни, отговорът им предпоставя преценка на ангажираните по делото доказателства, поради което не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР №1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Ако се счете, че поставените въпроси с №1-3 са свързани със значението на възприетото заключение на приета по делото експертиза и задълженията на съда в тази връзка, то по тях е налице единна практиката /вж.напр. решение по гр.д.№ 3773/2021г. на ІV г.о./, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно същата – в нормата на чл.202 ГПК е посочено, че заключението на вещото лице не е абсолютно доказателство по делото, а се преценява от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства и в съвкупност с тях. Основните критерии въз основа, на които съдът трябва да преценява доказателствената сила на заключението са посочени в чл.201 ГПК (уреждащ допускането на допълнително или повторно заключение) и те са: пълнота, яснота и обоснованост. Съгласно първият от тези критерии -заключението трябва да дава пълни и ясни отговори на въпросите, за които е допусната експертизата, по начин, че да не се налага извличането на отговора или на липсваща част от него чрез тълкуването на посоченото от вещото лице или чрез правенето на предположение в каква насока и какъв точно е даденият от същото отговор на въпроса. Също така заключението на вещото лице трябва да съдържа отговор на всички поставени от съда и страните въпроси. Вторият критерий е обосноваността на заключението, което означава, че вещото лице не само трябва да даде отговор на поставените му въпроси, но трябва и да мотивира изводите си, като посочи защо дава тези отговори и как е стигнало до тях. Двата критерия са свързани, тъй като обосноваността на заключението на вещото лице е предвидена с оглед на възможността съдът и страните да проверят правилността на заключението, което пък от своя страна изисква те да са наясно с дадените от вещото лице отговори на поставените му въпроси. Проверката на заключението /и в случая така е процедирал и въззивния съд/ се извършва не само чрез оценка на изложените в него мотиви на вещото лице за даване на приетия от него отговор на поставения му въпрос, но и чрез съпоставката му с останалите писмени и гласни доказателства по делото, а също така и с оглед на неговата документираност - дали същото се потвърждава от останалите по делото доказателства и дали почива на обективни факти, документи и други, които биха могли да бъдат проверени от съда и страните. С изложението си към касационната жалба, касаторът оспорва правилността на изводите на съда, но съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС в производството по допустимост касационната истанция не може да извършва проверка за правилност. Поставеният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, не извършва проверка за законосъобразност. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение па чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва и само, ако той бъде допуснат до касационно обжалване.

Четвъртият и петият поставени от касатора въпроси са с еднозначен отговор и също не могат да са основание за допускане на касационно обжалване, доколкото е безспорно, че съдът е длъжен да се съобразява със закона. Подходът, който следва да спазва съда при формиране на изводите относно основателността на направеното от Комисията искане за отнемане на имущество е изяснен с решение по гр.д.№ 3224/2017г.на ІV г.о. Изследва се имуществото, с което проверяваното лице е разполагало в началото и в края на проверявания период. Наличното, в края на проверявания период имущество, за да се счете, че е придобито незаконно, следва придобивната му стойност да надвишава с 150 000лв. сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в началото на периода и неговите доходи през същия период, след приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му издръжка, като се вземат пред вид непогасената част от задълженията, поети за придобиване на имуществото, както и всички други факти и обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на неговото придобиване.

С оглед изложеното, според настоящият съдебен състав, постановеният въззивен акт не може да се счете за очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. Последното предполага видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Подобен порок, в случая нито се установява от съда, нито се обосновава от касатора.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд