Определение № 60428 от 02.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1529/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агроин-БГ„ООД против решение № 87/09.04.2020 г. по т.д. № 344/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 108/22.07.2019 г. по т.д.№ 229/2018 г. на Окръжен съд – Плевен, в обжалваната му част, с която: 1/ е уважен предявеният от „М. и М.„ ООД установителен иск, като е признато за установено, в отношенията между ищеца и отнветниците – „Агроин – БГ„ ООД, Земеделският производител А. П. М. и „Марица олио„АД, че имуществото - върху което е насочено изпълнението по изп. дело № 804/2018 г. по описа на ЧСИ В. С. – 151,580 т. пшеница, находящи се в склада на „ Марица олио „ [населено място], обл. Плевен, върху което е уреден особен залог, вписан със заявление № 2017110301326, в полза на взискателя „ Агроин – БГ „ ООД, при вписано пристъпване към изпълнение на основание същия с № 2018080301755 - не принадлежи на длъжника - ЗП А. М.; 2 / са отхвърлени предявените от „Агроин-БГ„ ООД против „М. и М.„ ООД насрещни искове, за осъждане „ М. и М. „ ООД да предаде на „ Агроин – БГ„ ООД преждеописаната пшеница – обект на особения залог, в евентуалност – да заплати на „Агроин – БГ„ ООД стойността й по пазарни цени, в размер на 40 926,60 лева, в случай, че същата не е налична у „М. и М.„ООД или е увредена, или е отчуждена, или не отговаря на показателите при които е доставена, които осъдителни искове са квалифицирани от въззивния съд съответно - по чл.34 ал.1 т.1 вр. с чл.13 ал.1 от ЗОЗ / главен насрещен иск / и чл.521 ал.2 ГПК вр. с чл.13 ал.1 ЗОЗ / евентуален насрещен иск /. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, в частта по потвърденото уважаване на евентуалния установителен иск на ищеца „ М. и М. „ ООД. Съображения за недопустимост на страната са, че предвид влязлото в сила отхвърлително решение по предявения от „М. и М.” ООД главен иск, в която част първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца, със сила на пресъдено нещо е установена противопоставимост на учредения в полза на „Агроин- БГ„ ООД особен залог върху горепосочената пшеница, спрямо „М. и М.„ ООД, въпрекии че самото първоинстанционно решение, в тази му част, страната твърди да е нищожно, поради абсолютна неразбираемост на мотивите. Предвид така влязлото в сила частично първоинстанционно решение касаторът счита, че е отпаднал, последващо на предявяването му,правният интерес от отрицателния установителен иск, че така заложената пшеница, която „М. и М.„ ООД твърди да е придобил по договор –а покупко-продажба, квалифицируем по чл. 7 ЗОЗ, не принадлежи на залогодателя - ЗП А. М.. Установената противопоставимост на заложното право на взискателя „Агроин– БГ„ООД изключва погасяването на заложното му право, на поддържаното по евентуалния установителен иск на „ М. и М. „ ООД основание - чл.7 ЗОЗ – сделка в кръга на обичайната дейност по занятие. Липсата на правен интерес е изведена и от чл.13 ал.1 ЗОЗ, тъй като всяко трето лице, придобило имуществото – обект на залога – придобива правата върху това имущество,обременени със залога. Доколкото и предявеният главен иск от ищеца „М. и М.„ ООД е поддържан на идентично основание - разпоредителна сделка със залогодателя, квалифицируема по чл.7 от ЗОЗ – то с влязлото в сила първоинстанционно решение, според касатора, със сила на пресъдено нещо е отречено и погасяването на залога, като последица на фактическия състав по чл.7 ЗОЗ, независимо от обвързването му с петитум на главния иск – установяване непротивопоставимост на заложното право на взискателя „Агроин- БГ„ ООД спрямо „ М. и М. „ ООД. Предвид това, страната счита недопустимо произнасянето, въз основа на идентични с тези по главния иск факти и обстоятелства, на които законът придава правно значение, и по евентуалния установителен иск. По начало се оспорва допустимо евентуално съединяване на исковете на ищцовото дружество, а процесуално допустимо само алтернативно тяхно съединяване. В евентуалност касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Оспорва правилността на извода за настъпил транслативен ефект на сключения между „ М. и М. „ ООД договор за покупко-продажба на процесната пшеница от 29.05.2018 г., преди всичко защото преминаването на собствеността на родово определени вещи настъпва с индивидуализацията им по съгласие на страните или с предаването, доказателства за каквото не са представени. Паралелен довод за ненастъпили правни последици от така сключения договор за покупко-продажба между „ М. и М. „ ООД и ЗП А. М., е основан на отказа на всяка от инстанциите да се произнесе по възражението за нищожността му, предявено от „Агроин – БГ„ ООД и основано на обстоятелството, че към момента на неговото сключване - всяка от страните е знаела, че обект на разпореждане е вече заложено в полза на трето лице - заложен кредитор, с първи по ред особен залог върху същото – имущество. Предвид това знание - че със заложеното имущество, в обезпечаване на 7 заложни кредитора, от които „ Агроин – БГ „ ООД първи по ред, а „ М. и М. „ ООД – едва седми по ред - не би могло да се удовлетворят същите, респ. ищцовото дружество съзнателно предрежда останалите взискатели, касаторът счита, че сделката е сключена в заобикаляне на закона и при противоречие с добрите нрави, а и при невъзможен предмет. На самостоятелно основание, транслативният ефект на продажбата се сочи за ненастъпил, поради счетоводното й неотразяване при страните – с издаване на фактура от продавача ЗП А. М. и издаден от купувача протокол по чл. 117 ЗДДС. Страната поддържа, че така сключеният договор за продажба има характер на предварителен такъв, без да е сключен окончателен, за което съдът е следвало да съобрази обясненията на самия земеделски производител – че доставената в склада на „ Марица олио„АД пшеница не е била доставена в изпълнение на договора за покупко-продажба с ищеца, а в изпълнение задължение към заложния кредитор „Агроин – БГ„ ООД, както и факта на издадена от ЗП А. М., в полза на последното дружество, количествена фактура за продажбата й № 124/07.07.2018 г.. Неправилно не са съобразени, според страната, изводите на съдебно-икономическата експертиза, досежно редовността на счетоводните записвания при „М. и М.„ ООД, както и са формирани неправилни изводи относно доказателствената стойност на представените от ищеца стокови разписки спрямо доказателствената стойност на представените от касатора - ответник експедиционни бележки и товарителници.От последните страната счита безспорно изводимо депонирането на процесната пшеница в склада на „Марица олио„АД в полза на заложния кредитор, а не на наемателя „М. и М.„ ООД – свързано със складопритежателя лице. Неправилен страната намира и извода на съда, че сключеният от ищеца договор за покупко-продажба, ако изобщо е породил правни последици, може да се квалифицира като такъв, погасяващ заложното право на „Агроин – БГ„ ООД, съгласно чл.7 ЗОЗ. Ответната страна – „ М. и М. „ ООД – не е взела становище по касационната жалба, нито такива са постъпили от останалите ответници в производството - ЗП А. М. и „ Марица олио „ АД. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „М. и М.„ ООД твърди, че на 29.05.2018 г., в качеството на купувач, е сключил с продавача – ЗП А. М. договор за покупко-продажба на 1000 т. пшеница – реколта 2017 – 2018 стопанска година, като авансово е заплатил част от цената - 150 000 лева. Твърди, че част от общото договорено количество му е предадено от продавача и съответно доставено в нает от „М. и М.„ ООД склад, собственост на „Марица олио„ АД. За предаването на пшеницата представя стокови разписки, двустранно подписани от лица, упоменати в документите, като материално-отговорни лица на продавача – ЗП А. М. и купувача – „М. и М.„ ООД. Твърди, че върху така закупеното и предадено на склад количество пшеница, ответното дружество „Агроин – БГ„ ООД е насочило принудително изпълнение, в качеството на взискател, позоваващ се на права на заложен кредитор, учредил първи по ред особен залог върху пшеницата, върху която ищецът претендира права на собственик. Мимоходом, оспорвайки идентичност между пшеницата – обект на особения залог и закупената от самия него, ищецът „М. и М.„ ООД практически изоставя този си довод, доколкото всеки от двата, предявени в уточнение на главен и евентуален искове, основава на обстоятелството, че досежно сключената от него покупко-продажба приложение намира чл.7 от ЗОЗ – сделка, извършена в кръга на обичайната дейност по занятие на продавача - ЗП А. М., придобитите по която вещни права на собственост са несъвместими със заложното право на взискателя „ Агроин – БГ„ ООД. На това основание и позовавайки се постановено по негова молба спиране на образуваното от взискателя изпълнително дело, в обезпечение на настоящите искове, ищецът формулира петитум на главния си иск – установяване непротивопоставимост нему на учредения в полза на „Агроин – БГ„ ООД залог, съответно петитум на евентуалния - при напълно идентични обстоятелства от фактическия състав на чл.7 от ЗОЗ - установяване в отношенията между ищеца и ответниците, че ЗП А. М. не е собственик на процесната пшеница, срещу която, въз основа на учредения в негова полза първи по ред особен залог, „Агроин – БГ„ ООД е насочил принудително изпълнение. Относно правния си интерес да насочи главния иск срещу останалите двама ответника – ЗП А. М. и „ Марица олио „ АД, както и да насочи евентуалния иск - спрямо последните, ищецът не е заявил каквито и да било обстоятелства. Ответникът „Агроин - БГ„ ООД – оспорва исковете, като се позовава на обстоятелството, че самият ищец е заложен кредитор, със седми по ред особен залог върху същото имущество, предвид което и оспорва да е налице сделка, попадаща в приложното поле на чл. 7 от ЗОЗ. Оспорва ищецът да е придобил собствеността върху процесната пшеница, тъй като твърди, че с договор от 7 юли 2018 г. сам е придобил собствеността й, а самата пшеница е доставена в склада на „Марица олио„ АД от ЗП А. М., в изпълнение задължението му на залогодател и в полза на взискателя „ Агроин – БГ„ ООД. Оспорва в този смисъл верността и доказателствената стойност на представените от ищеца стокови разписки, като неносещи подпис на продавача ЗП А. М. и представя експедиционни бележки и товарителниции, за установяване доставката на пшеницата в склада на „Марица олио„ АД, в изпълнение на сключения със ЗП А. М. договор за покупко-продажбата й. Дори да би се приел за сключен договора за продажба между ищеца и ЗП А. М., ответното дружество счита, че стоката е придобита обременена със залога, съгласно чл.13 ЗОЗ, поради което ищцовото дружество отговаря като залогодател. Предявени са насрещни осъдителни искове: 1/ главен - за осъждане „ М. и М. „ ООД да предаде на „ Агроин – БГ„ 151,580 т. пшеница реколта 2018 г., спрямо която е насочено принудително изпълнение по изп. дело № 20189060400804 на ЧСИ В. С., с взискател „ Агроин – БГ „ ООД, в качеството му и на заложен кредитор с вписан първи по ред особен залог върху обекта на изпълнението; 2 / евентуален - в случай, че пшеницата не е налична, отчуждена е, увредена или не отговаря на показателите, при които е била доставена в склада на „Марица олио„ АД, „М. и М.„ ООД да бъде осъдено да заплати равностойността й, в размер на 40 926,60 лева. Насрещните искове, предявени с молба от 03.12.2018 г., са обосновани със следните обстоятелства: На основание чл.34 от ЗОЗ заложният кредитор „Агроин – БГ„ ООД е предприел, чрез съдебен изпълнител, мерки за получаване държането на заложената пшеница, с цел продажбата й, в удовлетворяване на вземането си. „Агроин – БГ „ ООД е вписало пристъпване към изпълнение на 03.08.2018 г., но „ Марица олио „ АД – свързано с ищеца лице - е отказало предаването на пшеницата, последващо - на основание издадена в полза на „М. и М.„ ООД обезпечителна заповед, за налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението, в обезпечение на тук предявените от дружеството искове. Твърди се, че „М. и М.„ ООД е недобросъвестен държател на заложената пшеница, предвид факта, че самото дружество има качеството на заложен кредитор, но с едва седми по ред вписан залог и че не е придобило собствеността по силата на договора от 29.05.2018 г., макар да е получило пшеницата. Като преповтаря доводите си в защита по предявените от „М. и М. „ ООД искове, „ Агроин- БГ „ ООД твърди, че ищцовото дружество неоснователно задържа, съответно отказва предаването й. В последваща уточнителна молба, „ Агроин – БГ„ ООД се позовава на противопоставимост на учредения от него особен залог на ищеца „М. и М.„ ООД, независимо дали дружеството е придобило собствеността върху процесната пшеница. Становище е депозирал и ЗП А. М.. Същият оспорва да е сключвал с „ М. и М. „ ООД договор за покупко-продажба на процесната пшеница, а сключеният сочи само като предварителен такъв. Оспорва и да е предавал на дружеството – ищец пшеница, в изпълнение на същия този договор. Твърди, че доставената в склада на „Марица олио„ АД от него пшеница е в изпълнение задълженията му на залогодател, в полза на заложния кредитор „Агроин – БГ„ ООД. Сочи, че с нотариално заверена декларация от 01.08.2018 г., на основание чл. 9 ЗОЗ, е предоставил на заложния кредитор „Агроин – БГ„ ООД информация относно местонахождението на заложената стока - в склад на „ Марица олио„ АД в [населено място], след което взискателят е пристъпил към изпълнение. Позовава се на невъзможност да изпълни задължението си за предаване на пшеницата на заложния кредитор, тъй като неоснователно се задържа от „Марица олио„ АД. Оспорва довода на ищеца за неустановима идентичност между закупената от него пшеница и тази – обект на учредения в полза на ответното дружество залог, тъй като е заложил в полза на „Агроин-БГ„ ООД цялата си земеделска продукция, засята в землищата на [населено място] и Плевен. Първоинстанционният съд е постановил решение, което, в частта по предявения от „М. и М.„ ООД главен иск, е напълно неразбираемо в обосноваване на крайния извод за неоснователност на иска, като основно възпроизвежда разпоредби на ЗОЗ, при непроследима логика в позоваването. Единствено ясен остава извода на съда, възпроизведен и в решението по евентуалния иск, че сключената от „ М. и М. „ ООД със ЗП А. М. сделка по покупко-продажба на пшеница, реколта 2018 г. ,е породила правни последици и следва да се квалифицира като такава по чл. 7 от ЗОЗ, предвид което е обоснован извод, че пшеницата не принадлежи на ЗП А. М., макар че по главния иск е отречена непротивопоставимост спрямо ищеца, на учредения върху същата, в полза на ответното дружество „Агроин- БГ„ ООД, особен залог. Съдът е приел, че с предаването на пшеницата от продавача на купувача, установено с представените стокови разписки, са индивидуализирани родово определените вещи и собствеността е преминала. Приел е, че същите носят подписи от името и за сметка на продавача ЗП А. М., от лица без представителна власт за същия, като поради непротивопоставяне от негова страна, съгласно чл.301 ТЗ, го обвързват. Съдът се позовава и на факта, че за разлика от ЗП А. М., „ М. и М. „ ООД разполагат с правно основание – договор за наем – за ползване на склада, в който твърдят да е доставена от продавача, в тяхна полза, пшеницата. Представените от „Агроин-БГ” ООД писмени доказателства - договор за покупко-продажба от 07.07.2018г., споразумение за предаване на пшеницата, експедиционни бележки, товарителници и пр. – са счетени за ирелевантни, като издадени след сключения с ищеца договор за покупко-продажба и складовите разписки за предаване на продаденото. Насрещните осъдителни искове са отхвърлени, по съображенията, наведени в мотивиране на решението по исковете на ищеца – произвела правни последици съгласно чл. 7 от ЗОЗ сделка с обекта на залога. Съдът е посочил, че със сключването й се е погасил залога в полза на „Агроин – БГ „ ООД, а за същото дружество е възникнало правото да се удовлетвори от получената по сделката цена от залогодателя – чл.10 ал.1 т.2 вр. с чл. 9 ал.5 ЗОЗ. Първоинстанционното решение е обжалвано от „Агроин – БГ „ ООД изцяло, вкл. в частта по отхвърления срещу него главен иск на „ М. и М.„ ООД, по съображения за нищожност, поради абсолютна неразбираемост на първоинстанционното решение в тази му част, в евентуалност - поради недопустимост, като постановено по изначално нередовна искова молба. Въззивникът намира за взаимоизключващи се диспозитивите на съдебното решение, по предявените искове на „ М. и М.„ ООД, както и че е налице конфронтация между диспозитива по главния иск на същото дружество и главния насрещен иск на „Агроин–БГ„ ООД, след като съдът е отрекъл непротивопоставимост спрямо ищеца, на учредения в полза на ответното дружество особен залог, а е отказал да го осъди да върне държането на заложената продукция. Оспорва изводите на съда за настъпили вещно-правни последици на сключената от ищеца покупко-продажба, вкл. по съображения основани на заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза. Оспорва и квалификацията на сделката като такава по смисъла на чл.7 от ЗОЗ. Въззивният съд е счел, че като необжалвано от ищеца, първоинстанционното решение по предявения от него главен иск е влязло в сила и не е предмет на въззивния контрол. Отрекъл е недопустимост на същото в останалата му част. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че договора между ищеца и ЗП А. М. е породил правни последици на сделка по чл.7 от ЗОЗ, с което се е погасило заложното право на „ Агроин- БГ „ ООД. Счел е за ирелевантно и относимо към уреждане взаимоотношенията с фиска неиздаването в полза на ищеца, като купувач, на фактура за продаденото количество от ЗП А. М. и липсата на протокол по чл. 117 ЗДДС от купувача, както и поредността на вписаните особени залози в полза на всяко от дружествата ищец и ответник. Разпореждането от вида по чл.7 ЗОЗ изключва правилото, че залога следва заложената вещ и приобретателят й има задълженията на залогодател, тъй като я придобива, обременена със залога. Заложният кредитор има правото да се удовлетвори от насрещната по сделката по чл. 7 от ЗОЗ престация, съгласно чл.10 ал.1 ЗОЗ. Неприложима в случая,според съда, е и хипотезата на чл.32 ал.4 ЗОЗ, тъй като придобиването от ищеца предхожда вписването на пристъпване към изпълнение от заложния кредитор „ Агроин – БГ„ ООД. Все от факта на сключена от ищеца сделка, с квалификация на такава по чл. 7 от ЗОЗ, е обосновано и отхвърлянето на насрещните искове. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК, касаторът възпроизвежда касационните си доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, посочвайки и противоречието му със съдебна, вкл. задължителна съдебна практика на ВКС, но без формулирането на правни въпроси, обосновани със съответния допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК формулира въпросите: 1/ Настъпва ли транслативен ефект, с оглед нормите на чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД във връзка с чл.12-14 ЗОЗ за сделки, сключени при условията на чл.7 от ЗОЗ, когато предмет на разпореждането от страна на залогодателя е 100 % от произведената от него стока, която вече е заложена в полза на друг кредитор, а същевременно купувач по договора е лице, което има последващи заложни права върху същата продукция и е знаел за учредени предходни залози върху същите родово определени вещи, предмет на спорната сделка по разпореждане ?; 2/ От значение ли е за настъпване на транслативния ефект по сделка, изпълнявана при условията на чл.7 от ЗОЗ, субективното отношение / знанието на страните по нея, в посока на това, че с извършеното разпореждане се прескача поредността на залозите по чл.14 ЗОЗ и по този начин от обезпечен, заложният кредитор получава статута на хирографарен такъв ?; 3/ От значение ли е за доказване настъпването на транслативен ефект по сделка, изпълнявана при условията на чл. 7 от ЗОЗ, въз основа на договор за покупко-продажба с авансово плащане, изявление на продавача, в случая обективирано в нотариално заверена декларация, че той не е страна по тази сделка, поради което и не е издал задължителната по нея количествена фактура, а е изпълнил доставките в полза на трето лице, явяващо се първи по ред заложен кредитор, като доказано тези две страни са осчетоводили ефекта на настъпилата продажба по реда на счетоводните и данъчни закони, докато първата страна, черпеща права от сделката по чл.7 ЗОЗ, не е сторила това ?; 4/ Настъпва ли транслативен ефект, с оглед чл.24 ал.2 ЗЗД, чл.61 и чл.64 от ЗАвтП и чл.371 ал.2 от ТЗ, по сделка сключена при условията на чл. 7 ЗОЗ, когато стоката, за която се твърди, че е предмет на разпореждане при условията на чл.7 ЗОЗ, е натоварена от и за сметка на нейния собственик и същата е транспортирана до склад на трето, неангажирано по твърдяната сделка лице, като в товарителниците и приемните бележки изрично е записано, че стоката се изпраща, респ. е приета в склада на това трето лице, а същевременно лицето, което твърди придобивни права върху спорната продукция, доказано не разполага с приемо-предавателен, транспортен или друг вид двустранно съставен документ, от който да е видно, че той е действителния получател на извозената / в конкретния случай и заложена в полза на трето лице / продукция ? Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение, като основание по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, обоснована с недопустимост, поради произнасяне по недопустим евентуален иск на ищеца, вкл. с оглед междувременно влязлото в сила първоинстанционно решение за отхвърляне на предявения главен иск. По същество касаторът намира, че предметът на всеки от предявените от ищеца искове е един и същ, основан на противопоставяни от ищеца права, на основание чл.7 от ЗОЗ. Позовава се и на допустимото им предявяване единствено в алтернативно, а не в евентуално съединение, което предпоставя и внасянето на държавна такса по всеки от исковете, каквото не е сторено за единия. Внасянето на дължимата държавна такса страната квалифицира като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска, а липсата му – водеща до недопустимост на произнасянето по „евентуалния„ иск. Въззивното решение се сочи и очевидно неправилно, като необосновано - постановено в разрив с правилата на формалната логика. За последното се визира отказа на съда да обсъди релевантни за защитата на ответника – касатор доказателства / товарителници, експедиционни бележки, заключение на съдебно-икономическата експертиза /, както и извода му за изобщо възможен транслативен ефект на сключената от ищеца продажба с обект цялата заложена в полза на ответното дружество продукция, при избягване поредността на залозите върху същата и произтичащите от тази поредност права на „Агроин - БГ„ООД спрямо ищеца „М. и М.”ООД. Страната намира, че по този начин се обезсмисля изцяло института на особения залог. Първият от въпросите очевидно се отнася до възражението на касатора – ответник, въведено в касационната жалба, че сключената от ищеца покупко-продажба от 29.05.2018 г. е нищожна, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, изводимо от визираните във въпроса предпоставки – разпореждане на залогодателя със 100 % от заложената, в полза на трето спрямо разпоредителната сделка лице / ответника – касатор / селскостопанска продукция и знание на приобретателя / ищеца /, че върху тази продукция е учреден особен залог в полза на това трето лице, предхождащ собствения му особен залог върху същата. Въззивното решение не съдържа мотиви по този довод, а и такъв не е поддържан с въззивната жалба на страната. В същата е поддържан довода за ненастъпил транслативен ефект на сключения от ищеца договор за покупко-продажба, в качеството му на консенсуален, но с предмет - родово определени вещи, поради което и собствеността преминава едва с отделянето от рода - определяне на конкретната пшеница по съгласие на страните. Страната оспорва това да се е случило преди пристъпването й към изпълнение, в качеството на заложен кредитор с първи по ред особен залог върху същата продукция, тъй като твърди, че продавачът не е предал на купувача – „ М. и М. „ ООД пшеница, в изпълнение на сключения договор. Няма императивна законова разпоредба, създадена в обществен интерес, според която, подобно разпореждане от залогодател с всички негови вещи - обекти на учредени в полза на негови кредитори особени залози, е нищожно, като сделка извършена в противоречие със закона. Отрицание на логичността на подобен довод е самата разпоредба на чл.7 от ЗОЗ, която не въвежда ограничение. След като самият ЗОЗ урежда хипотезите на противопоставими права на заложния кредитор спрямо приобретатели на заложеното имущество - чл.13 ЗОЗ, ирелевантно на добросъвестността им, то очевидно и знанието на последните относно заложни права на трети лица е ирелевантно за действителността на разпоредителните сделки, както и незнанието - за реализиране правата на заложния кредитор, ако има противопоставими такива. Следователно, въпросът не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния акт, като не се касае и за процесуално нарушение на съда – непроизнасяне по въведен въззивен довод с такъв предмет. Отделно от това, въпросът е и правно несъстоятелен, тъй като се основава на предпоставки, които не са от естество да обусловят нищожност на посочените основания. По вече изложените в предходния параграф съображения не удовлетворява изискването за правен и втория формулиран въпрос. Обосноваването му в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предполага преди всичко посочването на правна норма - неясна, непълна или противоречива - чието тълкуване е провокирало противоречива практика, в отговор на така поставения въпрос, но такава правна норма касаторът не е посочил, нито би могла да бъде такава чл.7 от ЗОЗ, тъй като липсва каквото и да е основание за съмнение, че за настъпване правните последици на такава сделка законодателят е имал предвид и знанието или не на приобретателя, относно чужди заложни права, в което знание касаторът презумира недобросъвестност. Напротив, именно хипотезиса на нормата изисква наличие на такива заложни права, за да би се преценявало погасяването им. В този смисъл, освен необоснован с допълнителния селективен критерий, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, въпросът е нелогичен и дори правно несъстоятелен, като отнесен към оспорване на сделка с квалификацията по чл.7 ЗОЗ. Следва да се уточни, че с разпоредителната сделка ищецът в конкретния спор не се удовлетворява в качеството на заложен кредитор, какъвто безспорно е, с последващ по ред особен залог върху пшеница, реколта 2018 г., произведена от ЗП А. М. от землището в [населено място], обезпечаващ вземането му от авансово заплатена продажна цена, като последица от развалянето / или прекратяването преди изпълнение / на договора от 29.05.2018 г.. Твърдейки, че продавачът ЗП А. М. му е предал договорената пшеница, ищецът твърди, че е получил изпълнение / частично / на договореното и няма основание да реализира правата си по особения залог. Третият от въпросите кореспондира с довода на ответника касатор, че не е настъпил транслативен ефект на сключения от ищеца договор за покупко-продажба, тъй като ЗП А. М. не е издал фактура за покупко-продажбата в полза на „М. и М.„ ООД, издал е такава в полза на „Агроин-БГ„ ООД и сделката е осчетоводена при всяка от страните - ЗП А. М. и „Агроин- БГ„ ООД, респ. самият продавач отрича да е продал пшеницата на ищеца. Въззивният съд, позовавайки се и на други доказателства и изводими от тях факти, е счел, че посочените обстоятелства не опровергават настъпването на вещнотранслативен ефект по договора за продажба от 29.05.2018 г.. Следователно, самият въпрос е фактологично ограничен до част от съобразените от въззивния съд доказателства и по начало не позволява еднозначен отговор, относно доказателствената стойност на определен факт, извън конкретиката на отделния правен спор. Преди всичко, обаче, и тук важат съображенията, че хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя посочването на подлежаща на тълкуване правна норма, приложима в отговор на формулирания въпрос, каквато нито въпросът, нито изложението към същия съдържат. Абстрахирайки се от това, че четвъртият въпрос отново навежда на нищожност на разпоредителната сделка на ищеца – довод, чужд на въззивното произнасяне, за същият отново важат съображенията по повод третия. Изолирани от всички, съобразени от съда за доказани, обстоятелства, посочените във въпроса изключват характеристиката му на правен - свързан с решаващите изводи на въззивния съд, досежно приетия за настъпил вещно- транслативен ефект на сделката, в тяхната цялост. Аналогично не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Правилността на изводите на съда, в съответствие с всички съобразени от същия факти и обстоятелства, е извън предмета на настоящото производство и подлежи на проверка в друга фаза на касационното – по чл. 290 ГПК и на основанията по чл.281 т.3 ГПК. По начало, част от визираните във въпросите доказателства въззивният съд изобщо не е обсъждал, считайки ги ирелевантни, с оглед датата им на съставяне, спрямо датата на сключения от ищеца договор и датите на стоковите разписки, доказващи изпълнение на продавача. Това по начало обуславя формулирането на процесуалноправен въпрос относно обхвата на произнасяне на въззивния съд, какъвто не е зададен. Не се обосновава и очевидна неправилност на въззивния акт, тъй като същата следва да е изводима единствено и само от мотивите му, без преценка на извършените в действителност процесуални действия от съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства, извън дадената в мотивите на съда интерпретация на установимите от тях факти. Недопустимостта на съдебното решение, с която основно обосновава „очевидна неправилност„ касатора, е самостоятелен и неотносим към неправилността порок. В останалата си част доводите му за очевидна неправилност се основават на необоснованост, но предвид отказа на съда да съобрази доказателства по делото / предмет на трети и четвърти въпроси /, което не е довод за необоснованост, а за съществено процесуално нарушение. Какъв би бил правният извод по спора, при тяхното съобразяване, е невъзможно да се прецени единствено и само от мотивите на съдебния акт. Въззивното решение, обаче, ще следва да се допусне за проверка за допустимост, както по уважения отрицателен установителен иск на „ М. и М. „ ООД, спрямо всеки от конституираните по него ответници – ЗП А. М., „ Марица олио „ АД и „Агроин- БГ „ ООД, така и по отхвърлените насрещни искове на „ Агроин – БГ „ ООД против „ М. и М. „ООД, както предвид нередовност на исковата и насрещната искови молби, така и поради съмнение относно наличието на правен интерес от предявяването на исковете. Всеки от исковете на ищеца е основан на правните последици на разпоредителна сделка по смисъла на чл.7 от ЗОЗ, погасяваща заложното право на кредитора, интерес от доказване на което погасяване, а не от установяване правото на собственост на залогодателя, чието изгубване е задължителна последица от настъпил вещнотранслативен ефект на сделка по чл.7 от ЗОЗ, е действителният правен интерес на ищеца. Спорен е и правния интерес по насрещните искове, предвид правата на заложния кредитор, уредени в чл.10 ЗОЗ и образуваното от него предварително изпълнение, спряно единствено като обезпечителна мярка на настоящите искове на „ М. и М. „ ООД. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение