Определение № 1036 от 09.10.2014 г. на ВКС по д. № 3424/2014 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Смолянски окръжен съд по гр.д. №541/13 г., с което е уважен предявеният от Л. К. и Й. К. срещу касатора и [фирма], [населено място] иск по чл.124, ал.1 ГПК – признато е, че по отношение на процесния недвижим имот – ап.10, с принадлежните му изба и общи части на сградата, която е жилищна кооперация „КЦ-55”, вх.А, [населено място], не е учредена договорна ипотека, с нот. акт №20/2007 г. на посочения нотариус. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Поставя четири материалноправни въпроса от предмета на спора, относно предмета / включително необходимата степен на индивидуализацията му/ и действието на учредената от ответника по иска [фирма] в полза на банката договорна ипотека, оформена с посочения нот. акт. Намира, че по тези въпроси към постановяване на въззивното решение не е имало задължителна практика на ВКС. Впоследствие обаче за сходен от правна и фактическа страна казус е постановено р. по гр.д. №5059/13 г. на първо г.о. на ВКС, с което въпросите и целият спор са решени по начин, различен от този в обжалваното решение. Поставя като решен в противоречие с практиката на ВКС по чл.70 и сл. З. / опр. по ч.гр.д. №155/09 г. на 1-во г.о./ и въпросът: представлява ли недостатък на вписването обстоятелството, че ипотечният акт е вписан по поименната партида на учредителя на ипотеката по правилата на ПВ, и не по имотната партида на имота, при все още неосъществено производство за създаване и въвеждане на имотен регистър, съгл. чл.70 и сл. З.? ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК - обжалване на въззивното решение следва да се допусне по поставените от касатора въпроси, при констатирано противоречие на изводите на въззивния съд в обжалваното решение с вече създадената практика на ВКС по чл.290 от ГПК за подобни случаи – цитираното от касатора решение, както и още: Р. по гр.д. №396/14 г. на първо г.о., Р. по гр.д. №4514/13 г. и по 4005/13 г. на трето г.о. на ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.