Определение № 60747 от 18.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2394/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 737/15.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 3220/2020 г. от състав на ОС – Варна. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по отношение на обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.49 ЗЗД, доколкото от предявените обективно съединени искове с исковата молба, само по този иск цената е над 5 000 лева, а и в останалата част решението е влязло в законна сила, като необжалвано от страна на Прокуратурата на РБ и от страна на ищеца по делото. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД е частично основателен до размер на 2443,03 лева, както и за 619,62 лева лихва за забава върху горната сума. Съдът е приел, че органите на предварителното производство са длъжни да съхранят и опазят иззетите веществени доказателства до приключване на наказателното производство - чл. 111 НПК, а когато досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено, не съставлява престъпление или поради изтичане на давност, вещите се връщат на лицето, от което са иззети, освен ако не са потърсени или притежаването им е забранено от закона. В тези случаи, всички имуществени вреди, които са били причинени при изземване и задържане на вещта като веществено доказателство в предварителното производство подлежат на обезщетяване по чл. 49 ЗЗД. Съдът е приел, че видно от Протокол за приемане и предаване на МПС от 05.08.2016 г. (л. 53 от ДП), в същия е отразено: външен вид и състояние на процесния автомобил – добро. От заключението по допуснатата в първа инстанциия съдебна авто-техническа експертиза, се установява, че при извършения оглед на 17.05.2020 г. са констатирани увреждания на автомобила, които е възможно да са в причинна връзка със задържането, на обща стойност 2443,03 лева, в това число: акумулаторната батерия на автомобила – 220,00 лева, боядисване – 1608,24 лева, уплътнение стъкло челно – 75,76 лева, автомобилни гуми – 90,60 лева, почистване на купето на автомобила – 50,00 лева, полиране – 30,00 лева, обща стойност на консумативите и тяхната подмяна – 368,43 лева. Въз основа на горното, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД е частично основателен до посочената по-горе сума, представляваща нанесени на автомобила вреди при неправилното съхраняване на иззетата вещ. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, която е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Соченият правен въпрос е, отговаря ли прокуратурата за вреди, причинени по време на съхраняване на автомобил от друг орган /МВР/. Налице е съдебна практика на ВКС в насока, че органите на предварителното производство са длъжни да съхранят и опазят иззетите веществени доказателства до приключване на наказателното производство - чл. 111 НПК, а когато досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено, не съставлява престъпление или изтичане на давност, вещите се връщат на лицето, от което са иззети, освен ако не са потърсени или притежаването им е забранено от закона. В тези случаи, всички имуществени вреди, които са били причинени при изземване и задържане на вещта като веществено доказателство в предварителното производство/ вкл. пропуснатите ползи, както е по настоящото дело/, подлежат на обезщетяване по чл. 49 ЗЗД – р. по гр. д. № 2926/16 г. на четвърто г. о. на ВКС. Наличието на съдебна практика в отговор на поставения правен въпрос и съобразяването и от страна на въззивния съд води до липса на касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В полза на пълномощникът на ответника по касационната жалба следва да се присъди възнаграждение на основание чл.38 ЗА вр. чл.9, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 500 лева. Водим от горното, състав на ВКС