Определение № 50168 от 02.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3292/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хармония груп“АД, ЕИК204005889, чрез пълномощника му адвокат К.К., срещу решение №597 от 12.05.2022г., постановено по в.гр.д. №2323/2021г. на Окръжен съд-гр.Варна, с което е отменено решението на Варненски районен съд № 964/27.07.2021 г по гр.д. №10617/2020г., с което са отхвърлени предявените от С. А. К., [ЕГН] и Н. Б. Д., [ЕГН] срещу „Хармония Груп“АД, ЕИК204005889, искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на по 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г на Изп. директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, пета категория на земята при неполивни условия, находяща се в землището на [населено място], общ. Варна, обл. Варна, м-ст „Б. Т.“, цялата с площ 7885 кв. м., имот № * при граници: имот № *; имот № *; имот № *; имот № *; имот № *, а по кадастралната скица - при граници: имоти с идентификатори № *; № *; № *; № *; № ***, и за осъждане на ответника да предаде на ищците по 1/2 ид.ч. от владението върху описания имот, на основание чл. 108 ЗС, като вместо него е постановил:

• ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Хармония груп“АД, ЕИК204005889, че ищците С. А. К., [ЕГН] и Н. Б. Д., [ЕГН] са собственици на по 1/2 ид. ч. за всяка от тях от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г на Изп. директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, пета категория на земята при неполивни условия, находяща се в землището на [населено място], общ. Варна, обл. Варна, м-ст „Б. Т.“, цялата с площ 7885 кв. м., имот № * при граници: имот № *; имот № *; имот № *; имот № *; имот № *, а по кадастралната скица - при граници: имоти с идентификатори № *; № *; № *; № *; № ***;

• ОСЪДИЛ „Хармония Груп“АД,ЕИК204005889 да предаде на всяка една от ищците С. А. К., [ЕГН] и Н. Б. Д., [ЕГН] владението върху 1/2 ид. ч. от гореописания недвижим имот.

Ищците С. К. и Н. Д. са депозирали отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че с решение №570/02.12.1998г. на ПК е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. К. върху нива от 7.885дка в м-ст „Б. Т.“, представляваща имот № * по Плана за земеразделяне, който е идентичен с ПИ с идентификатор ***. Единствен наследник на Д.К. е Б. К., поч. на 28.01.2018г., който е оставил за наследници двете ищци – С. К./преживяла съпруга/ и Н. Д./дъщеря/, всяка от които е придобила по наследяване по 1/2 ид.ч. от възстановения имот.

На 03.10.2006г Б. К. е упълномощил лицето В. П. да извършва фактически и правни действия от негово име относно възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот.Пълномощното е с нотариална заверка на подписа от същата дата, извършена от нотариус Я. Н..

С договор за покупко-продажба по н.а. № 5/29.12.2006 г на нотариус О.Ш., В. П. в качеството му на пълномощник на Б. К. е продал на Р. Д. възстановения му имот за сумата от 538.20лв., която сума съвпада с данъчната оценка на имота.

С договор за покупко-продажба по н.а. № 32/30.01.2008г. Р. Д. и съпругата му Е. Д. са продали придобития от тях имот на Ю. И. за сумата от 4000 лв., който впоследствие прехвърля с две отделни продажби, извършени в едни и същи ден, идеални части от имота, както следва: с НА № 113/18.04.2008 г продава на Н. С. С. 1/3ид. ч. от имота за сумата от 6000лв., а с НА № 114/18.04.2008г. на Р. Н. 2/3ид. ч. за сумата от 12 000лв.

На 16.04.2008 г двамата приобретатели по сделките са сключили всеки от тях поотделно договори за ипотечен кредит с банка „ДСК“АД, както следва: Р. Н. - за сумата от 97 500 евро и Н. С. - за сумата от 32 500 евро, които договори са били обезпечени чрез учредяване на договорни ипотеки, обективирани в н.а. № 152/30.06.2008г. и н.а. № 155/30.06.2008г., като и по двата договора двамата кредитополучатели са посочени и за ипотекарни гаранти.

С влязло в сила на 12.01.2012г. решение № 1172/8.04.2010 по гр. д. № 9934/2008 г на ВРС е прогласен за нищожен сключеният договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 5/29.12.2006 г на нотариус О.Ш., по силата на който Б. К. чрез пълномощника си В. П. продава на Р. Д. по време на брака му с Е. Д. процесния имот поради накърняване на добрите нрави, вследствие действия против интереса на представлявания, по предявен от Б. К. срещу Р. Д. и Е. Д. иск с правно основание чл. 40 вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.Исковата молба по посоченото по-горе дело е била вписана в Службата по вписванията на 17.03.2009 г, а уточнението към нея – на 17.09.2009г. /когато е насочена и срещу съпругата на приобретателя по сделката Р. Д. – Е. Д./.

С влязло в сила на 17.06.2015г. решение на ВРС № 2970/17.06.2013г. по гр.д.№2771/2012г. е признато за установено по отношение на Р. Н. и Н. С., че Б. К. е собственик на същия недвижим имот - НИВА с площ на 7, 885 дка в м-ст „Б. Т.“ и ответниците са осъдени да предадат владението му.Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Ю. И., който е праводател на ответниците.Исковата молба по това дело е вписана в СлВп на 3.04.2012г.

С влязло в сила решение по в.т.д. № 1446/2016 г на ВОС, са отхвърлени исковете на Б. К. срещу „Банка ДСК“ ЕАД ,Р. Н. и Н. С. за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на двата договора за ипотека от 16.04.2008 г, учредени от Р. Н. и Н. С. в полза на „Банка ДСК“ЕАД, на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.04.2019г., издадено след публична продан по изп.д.№ 4320/2010г. по описа на ЧСИ Д.Д., образувано по молба от 11.11.2010г. на „Банка ДСК“ЕАД, процесният имот е бил възложен на ответника „Хармония Груп“АД. Длъжници по изпълнението са били Н. С. и Р. Н..Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 29.03.2019г.Съдът е установил още, че в полза на взискателя е била вписана възбрана по изпълнителното производство на 15.11.2010г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е формирал следните правни изводи:

Процесният имот е бил придобит по силата на реституция от наследодателя на ищците – Б. К., който е бил въведен във владение през 1999г., като впоследствие имота е бил прехвърлен чрез продажба на Р. Д. и съпругата му Е. Д..С влязлото в сила на 12.01.2012г. решение № 1172/8.04.2010 по гр.д.№ 9934/2008г. на ВРС, е било прието за установено по отношение на последните, че сделката е нищожна, а с последващо решение Б. К. е бил признат за собственик на имота по отношение на последващите приобретатели – Р. Н. и Н. С., които са осъдени да му предадат владението.Въпреки това, доколкото същите са учредили договорни ипотеки върху имота в полза на „Банка ДСК“ЕАД, която не е била страна по тези дела, върху имота, за задълженията на Р.Н. и Н.С. към „Банка ДСК“ЕАД, е наложена възбрана и същият е изнесен на публична продан.

Съобразно нормата на чл. 114 б. „а“ ЗС „Трябва да бъдат вписани исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112. Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба.При липса на такава разпоредба вписването има значение само, за да се даде гласност на съдебния спор относно имота“.

В настоящия случай вписването на 17.03.2009г. на исковата молба по гр.д.№ 9934/2008г. на ВРС има само оповестителен характер, поради което е без значение, че е било извършено след сключването на всички прехвърлителни сделки до последните приобретатели Н. С. и Р.Н./придобили правото на собственост върху нивата на 18.04.2008г. и впоследствие учредили договорни ипотеки на 30.06.2008г./.

Влязлото в сила на 12.01.2012г. решение за прогласяване нищожността на придобивната сделка в полза на първия от поредицата купувачи – Р. Д., има обратно /ретроактивно/ действие, като с него са отречени правата на приобретателя от момента на осъществяването й, обективирано в НА № 5/29.12.2006г.Оттогава правото на собственост е възстановено в патримониума на продавача, респ. на неговите наследници по закон, които са ищци по настоящото дело.

При това положение Р. Д. при осъществяване на прехвърлителната сделка в полза на неговия купувач Ю. И. не се е легитимирал като собственик и затова същата, макар и действителна, не е произвела транслативен ефект, какъвто не е настъпил и при последващата сделка, с която Ю. Н. и съпругата му са продали имота на последните приобретатели Н. С. и Р. Н..Така всичките прехвърлителни сделки, с изключение на първата, макар да са били действителни и да са имали облигационен ефект, са нямали прехвърлително действие.Ето защо поради ретроактивното действие на първото съдебно решение за нищожност, на осн. чл. 40 вр. чл. 26 ЗЗД, още към момента на наложената от ЧСИ Н.Д. по изп. д. № 4320/2010г. възбрана на 15.11.2010г., двамата длъжници не са били действителните собственици на възбранения имот.

Действително, в рамките на изпълнителното производство, по отношение на което ищците се явяват трети лица, е било прието, че правата им спрямо банката–взискател са непротивопоставими след като исковете им за прогласяване нищожността на договорите за ипотека са били отхвърлени.

В настоящото производство, обаче, същите не могат да бъдат отнесени към категорията трети лица, визирани в хипотезата на чл. 496, ал. 2 изр. 2 ГПК, придобили права върху имота, които не могат да бъдат противопоставени на купувача, щом като не могат да бъдат противопоставени на взискателя.Това е така, тъй като се установява, че са носители на правото на собственост още отпреди вписването на договорната ипотека от 30.06.2008г.Затова не са в хипотезата на правни субекти, придобили имот, вече обременен с вещна тежест /ипотека/, така че правата им да не могат да бъдат противопоставени на взискателя „Банка ДСК“ЕАД, респ. ответника „Хармония груп“АД, който е придобил имота въз основа на постановление за възлагане.Когато е продаден чужд имот, то спрямо действителния собственик проданта е недействителна и затова не може да му бъде противопоставена, а той разполага с правото да ревандикира имота си.Именно такъв е и настоящият случай, тъй като се установява, че е продаден чужд имот и затова постановлението за възлагане няма да произведе транслативния си ефект, след като към деня на възлагането длъжниците не са били собственици на имота.Поради горното вещното право на собственост върху процесния имот не е преминало върху купувача по публичната продан - ответникът по иска „Хармония груп“АД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси, по отношение на които твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване:

1.при възстановяване правото на собственост върху недвижим имот чрез иск с правно основание чл.40 вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД/запазване право на собственост, за което е било договаряно във вреда на представляван/, заведен след учредена и вписана договорна ипотека върху имота в полза на ипотекарен кредитор и потвърдена с влязло в сила решение, силата на присъдено нещо по което обвързва собственика, следва ли да бъде прието, че спрямо собственика имота е необременен с вещна тежест;

2.Противопоставими ли са правата на купувача при публична продан на недвижим имот, обременен с вещна тежест – ипотека в полза на ипотекарен кредитор, когато е отхвърлен иск на собственика срещу ипотекарния кредитор/взискател по изпълнението/ и учредителите на ипотеката/длъжници по изпълнението/ с правно основание чл.26, ал.1 вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД, и публичната продан е проведена след влизане в сила на отхвърлителното решение.

С оглед изложените от въззивния съд решаващи съображения за уважаване на предявения ревандикационен иск касационното обжалване следва да се допусне по втория поставен въпрос.Съдът е приел, че в рамките на изпълнителното производство правата на ищците са непротивопоставими на взискателя, тъй като предявените от тях искове за прогласяване нищожността на учредената в полза кредитора „Банка ДСК“ЕАД ипотека са били отхвърлени като неоснователни, но в настоящото производство същите не попадат в предвидената в разпоредбата на чл.496, ал.2, изр.2 от ГПК категория „трети лица“, които не биха могли да противопоставят правата си на купувача по публична продан.Това следва от обстоятелството, че техните права са придобити преди учредяване на ипотеката в полза на взискателя.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Значението за изхода на първия от поставените в изложението правни въпроси е предпоставено от отговора на втория въпрос.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ-ро г. о.