Определение № 1268 от 17.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5301/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на М. на о. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 817 от 31.05.2014 г. по гр.д.№ 3302/ 2013 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 19873/ 2010 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на Н. Г. К. 14 192,88 лв – неизплатено възнаграждение за положен труд за период 01.04.2001 г. – 01.06.2010 г. със законната лихва от 14.12.2010 г. и сумата 13 704,43 лв обезщетение за забавено изпълнение, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери, съответно от 17 002,91 лв и 14 360,13 лв. Ищецът Н. Г. К. не е обжалвал въззивното решение, поради което в отхвърлящата исковете част то е влязло в сила. Жалбоподателят М. на о. сочи в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че предназначението на института на възобновяване на делата или касационното им обжалване е да предпази съдебната система от собствените й грешки и че правото на защита, като основно конституционно право, може да бъде ограничавано само чрез закон, не и по пътя на тълкуването. Поддържа, че допускането на спора до касационно разглеждане ще доведе до еднакво тълкуване от съдилищата на разпоредбите на чл.203 и чл.204 ЗОВСРБ (отм.), което е наложително предвид големия брой дела и нееднаквото им разрешаване от въззивните съдилища. Позовава се на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответната по касация страна Н. Г. К. оспорва жалбата и поддържа, че касаторът не е посочил конкретен правен въпрос по допускане на обжалването. Алтернативно поддържа, че въззивното решение съответства на установената от Върховния касационен съд практика по прилагането на чл.203 от ЗОВСРБ (отм.), а при условията на евентуалност обосновава правилността на обжалваното решение. Жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Основателни са възраженията на ищеца по делото (ответна страна в касационното производство), че жалбоподателят не е формулирал в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретен правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Той е посочил нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и е изложил разсъждения за значението на касационното обжалване и правото на защита, както и твърдения, че има много висящи спорове по приложението на чл.203 и чл.204 ЗОВСРБ (отм.) и тълкуването им от касационната инстанция е наложително. Конкретен, относим към правните разрешения на въззивния съд въпрос, обаче, не е повдигнат в изложението. Доколкото няма основания обжалваното решение да бъде счетено за нищожно или недопустимо, касационната инстанция няма право да повдига служебно такъв въпрос в производството по чл.288 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г., касаторът е този, който е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, който жалбоподателят не е посочил. Тъй като в изложението на М. на о. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е формулиран никакъв правен въпрос, само на това основание искането за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не може да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд