Определение № 50759 от 21.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. С. от [населено място], общ.*, област В., подадена чрез процесуалния й представител адв.Ц. И. срещу въззивното решение № 105 от 23.12.21 г по гр.дело № 302/21 г на Окръжен съд-Видин, Първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 78/6.4.21 г по гр.дело № 2746/19 г на Районен съд-Видин.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. С. С. срещу „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище в гр.София иск за прогласяване на нищожността на договора, обективиран в нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот № 109, т.7, рег.№ 7548, н.д. № 1044/2004 г на нотариус Л. Ц., с район на действие районен съд-В. по отношение на недвижим имот с идентификатор * в сграда № 5, разположен в поземлен имот с идентификатор *, представляващ двустаен апартамент със застроена площ от 59, 99 кв.м в [населено място],[жк], [жилищен адрес]-поради липса на съгласие-чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Ответникът по касационната жалба „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище в гр.София оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото от процесуалния представител юрисконсулт А. В..Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Трето ГО намира следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно решение е прието следното:

Предявен е иск по чл.26 ал.2 ЗЗД предл.2 от ЗЗД от П. С. С. срещу Агенция за събиране на взамания“ ЕАД, с който се иска прогласяване за нищожен по отношение на страните договора за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт № 109, т.7, рег.№ 7548/1044/2004 г, сключен между „Булбанк“АД и кредитополучателя „С.-С-С. П.“ЕТ със седалище и адрес на управление в [населено място].Видно е, че с договор за банков кредит № 333/15.12.2004 г на едноличния търговец е отпуснат такъв в два транша: в размер на 350 000 лв-инвестиционен кредит и 200 000 лв- револвиращ.Като обезпечение на същия е учредена ипотека върху няколко недвижими имоти един от които е този собственост на ищцата-ипотекарен длъжник / фигуриращ в раздел II-4 и описан в исковата молба/.Безспорно е по делото, че банката е цедирала вземането си на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.От приетото по делото заключение на тройната съдебно-графологическа експертиза се установява, че положения в нотариалния акт подпис за ипотекарен длъжник /№ 4 на стр.последна от н.а.109/2004 г/, изхожда от неговия автор-П. С. С..Предвид това съдът е приел, че твърдението, изложено в исковата молба относно липсата на съгласие за учредяване на договорна ипотека от страна на ищцата-ипотекарен длъжник е несъстоятелен предвид обстоятелството, че ищцата го е подписала лично, следователно не е налице посоченото основание по чл.26 ал.2 предл.2 ЗЗД.Прието е, че влязлото в сила решение по дело, водено от ищцата срещу банката-кредитодател, с което е призната нищожността на клаузи от допълнителни споразумения към договора за кредит не рефлектира върху предхождащия ги договор за учредяване на ипотека.

В изложението към касационната жалба са посочени основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

Формулирани са следните въпроси:

-Налице ли е задължително другарство между цедента и цесионера и

• обявяването на нищожността на източника на облигационно отношение /в случая анекс към договора за кредит/чието вземане ипотеката обезпечава води ли до нейната нищожност.По този въпрос се подържа наличие на противоречие с решение № 60161/21.1.22 г по т.дело № 2016/20 г на ВКС, ТК на Второ търговско отделение.

По така поставените в изложението въпроси, Върховният касационен съд, състав на Трето ГО намира следното:

Първият от тях е неотносим към настоящия правен спор.Липсва тъждество между водения от касатора срещу банката правен спор, приключил с влязло в сила решение, по което е установено, че ищцата не е подписала последващи договора за кредит и учредяване на договорната ипотека анекси, които отделно от това не засягат основното задължително съдържание на договора за ипотека.Последният, обективиран в цитирания по-горе нотариален акт е подписан от ищцата валидно я обвързва.

По втория от поставените въпроси следва да се приеме, че не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.С представеното решение № 60161/21.1.22 г по т.дело № 2016/20 г на ВКС, ТК на Второ търговско отделение е прието, че ипотеката се учредява, за да обезпечи удовлетворяването на определено вземане, по отношение на което тя има акцесорен характер.Изискването за специалност на ипотеката намира проявление по отношение на обезпеченото вземане на ипотекирания имот.Предвид акцесорния характер на ипотеката, нищожността на обезпеченото вземане, респ.нищожността на източника на облигационното правоотношение /напр.договор за кредит/, чието вземане ипотеката обезпечава, би довела до нищожност на ипотеката.

Посоченото решение е неотносимо към спора.Както бе казано по- горе във връзка с поставения въпрос № 1, между воденото от ищцата срещу банката-кредитодател дело не е налице тъждество, а оттам и преюдициалност, която да влече нищожност.Договорът за ипотека валидно обвързва страните както и сключения договор за кредит № 333/15.12.2004 г, който не е обявен за недействителен в цялост или по отношение на отделни негови клаузи.Следователно източника на облигационното правоотношение не е недействителен, а цитираната практика е неприложима.

Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поради изхода на спора касаторът дължи на противната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв на основание чл.78 ал.8 ГПК.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение