Определение № 1797 от 06.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 207/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищеца Б. В. Б., чрез адв. В. П. и на ответника по иска по чл. 49 ЗЗД – МБАЛ „Света Анна“ АД, [населено място], чрез адв. Т. З., срещу решение № 850/19.06.2025г. по гр.д.№ 820/24г.описа на САС, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, са осъдени Б. Р. К. и МБАЛ “Света Анна“, [населено място], да заплатят солидарно, на основание чл. 45 ЗЗД и на основание чл. 49 ЗЗД, на Б. сумата 40 000 лева, ведно със законната лихва от 21.10.2016г., като обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведение на прекия причинител К. по повод извършена в ответната болница хирургична интервенция на ищеца на 21.10.2016г. и са отхвърлени исковете за разликата до пълните предявени размери от 80 000 лева. Касаторът ищец обжалва решението в частта, с която исковете му са отхвърлени, с доводи за неправилно занижаване размера на претендираното обезщетение. Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК и обобщени от касационната инстанция въпроси са за 1/ критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка, и 2/ за задълженията на въззивната инстанция като съд по съществото на спора да направи самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, да обсъди доводите и възраженията на страните, свързани с релевантните факти и да мотивира изводите си във връзка с тях, както и за служебното задължение на въззивния съд да назначи експертиза. Твърди се тези въпроси да са разрешени в противоречие с цитирана практика на ВКС, а от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото бил отговорът на въпроса за значението на медицинския стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции, приет с Наредба № 3/08.05.2013г. и уредените в него критерии за установяване на вътреболничния характер на инфекцията. Касаторът ответник МБАЛ „Света Анна“ АД, [населено място] обжалва решението в частта, с която предявения срещу него иск по чл. 49 ЗЗД е уважен, излагайки твърдения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения - необсъждане на възраженията, касаещи конкретни действия на ищеца, в причинна връзка с вредоносните последици, а именно - отказ от микробиологично изследване, самоволно напускане на лечебното заведение и неправилна употреба на риванол. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпросите за задължението на въззивния съд да формулира обосновани и ясни мотиви след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Страните взаимно оспорват жалбите си. Ответникът Б. Р. К. не взема становище по жалбата на ищеца. Третото лице помагач ОЗК Застраховане АД не е депозирало отговор по чл. 287, ал.1 ГПК. Касационните жалби са допустими, а по исканията за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното: Не е било спорно пред въззивния съд, че на 12.10.2016г. ищецът е бил прегледан от д-р Б. К. /служител по трудов договор в МБАЛ „Св Анна“ АД, [населено място]/, поставена му е диагноза „фимоза и парафимоза“ и е предписано оперативно лечение; на 21.10.2016г. е бил приет в Клиниката по урология при ответната болница, където на същата дата е опериран от д-р К. по клинична пътека № 147, а на 23.10.2016г. е бил изписан от лечебното заведение. Д-р К. е бил лекуващ лекар на ищеца. Ищецът е бил на преглед при д-р К. в ответната болница на 24.10.2016г., 27.10.2016г., 31.10.2016г., 02.11.2016г. и на 07.11.2016г. във връзка с оплаквания за фебрилитет, оточност, зачервяване на члена, болезненост, промяна в цвета на кожата, поява на секрет. При прегледа на 27.10.2016г. д-р К. е изписал „панцеф“ и „арилин“ за антибиотично лечение, което ищецът е започнал на 28.10.2016г., но не се е повлиял. Още от 24.10.2016г. е имало данни за локална възпалителна инфекция при ищеца. Впоследствие той е получил некроза и е бил в състояние на некроза за повече от седмица, като в резултат от постоперативните усложнения му е поставена диагноза „гангрена на кожата на пениса“. От 09.11.2016г. до 21.11.2016г. ищецът е бил на лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където на 10.11.2016г. му е извършена оперативна интервенция. Той е бил приет за лечение в същото лечебно заведение отново от 21.11.2016г. до 28.11.2016г., като на 23.11.2016г. е претърпял нова оперативна интервенция за присаждане на кожен автоимплант на половия орган, както и от 06.12.2016г. до 08.12.2016г., като на 06.12.2016г. оперативно е извършен дебридман и екцизия на цикатриксите, надхвърлящи ръбовете на присадката. Въззивният съд е приел да е установено при тежест на ищеца, че поведението на ответника К., в качеството му на оператор и ръководител на хирургичния екип, оперирал Б. Б. на 21.10.2016г. в МБАЛ „Света Анна“ и негов лекуващ лекар, изразяващо се в неефективно и неадекватно следоперативното наблюдение и лечение – закъсняло назначаване на антибиотична терапия /едва на 27.10.2016г./, без да е първоначално и/или впоследствие съобразена с проведено микробиологично изследване - е противоправно, защото е в нарушение на принципа на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ по чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ и на утвърдения с Наредба № 3/27.01.2015г. общ стандарт по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично – възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия“, и в причинна връзка с понесените от ищеца вреди от влошаване на здравословното му състояние. Отречено е съществуването на друго поведение на делинквента или на други служители на ответната болница, вкл. съществуването на вътреболнична инфекция, стоящо в причинна връзка със заявените за обезвреда болки и страдания. Отречено и е ищецът да е допринесъл за вредоносния резултат чрез отказа си да даде назална проба при постъпване в болничното заведение, чрез самоволно напускане на болничното заведение или чрез прекомерна употреба на риванол. Горните изводи на въззивния съд са направени при кредитиране заключения на двете съдебномедицински експертизи – основна и допълнителна /изследвали медицинската документация по делото и снимки на ищеца за периода 23.10.2016г. до 02.12.2016г, установени като съдържание на CD-R диск от техническата експертиза по делото/ и дадените от вещите лица отговори в съдебни заседания, и съобразно писмените доказателства - програма за профилактика и контрол на ВБИ за 2016г.; санитарно микробиологични изследвания за контрол на дезинфекцията и стерилизацията в Клиниката по урология от 14.11.2016г., 22.12.2016г., 17.08.2016г., извършени от санитарния инспектор на болничното заведение; протоколи от РЗИ Софийска област за проверка на противоепидемичния режим в ЛЗБП от 24.11.2016г., 09.11.2016г.,4.11.2016г. за Клиниката по урология; констативен протокол за извършена проверка от 13.02.2017г от ИА „Медицински одит“. При съвкупната им преценка въззивният съд е приел, че състоянието на ищеца – „гангрена на кожата на пениса“, е в резултат от бактериална инфекция, причинена от стафилококус ауреус; данни за локална инфекция е имало още на 24.10.2016г., а предписаните амбулаторно на 27.10.2016г. антибиотици не са ефективни срещу въпросната бактерия, което е могло да бъде установено чрез микробиологично изследване, каквото не е било направено въпреки неповлияването на ищеца от предписаното лечение; състоянието на ищеца е невъзможно да е причинено от прекомерна употреба на риванол, за каквато няма и данни и не е резултат от вътреболнична инфекция, защото макар и симптомите да са се проявили до 30 дни след хирургичната интервенция, те са на място, различно от мястото на инцизията / разрязването на тъканта/, а именно – в основата на половия орган. За да определи справедливия размер на претендираното обезщетение на 40 000 лева, въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: продължителност на общо лечебния период от около 3 месеца, а на възстановителния - до 2 години; липсата на засягане на основните функции на половия орган на ищеца - полов контакт, оплождане и отделяне на урина; наличието на трайни последици - белези от трансплантирането на кожен автоимплант с размер на 70 кв. см. и различна пигментация на кожата на половия орган; наличието на краткотрайни последици / за период до 2 години/, а именно обективни оплаквания от болезненост, намалена сетивност като придърпване от белезите, твърдост на пластиката, промяна на конфигурацията на органа в еректирало състояние; психичното състояние на ищеца, установено от заключението на СПЕ; липсата на проблеми при полов контакт към настоящия момент или друг дискомфорт при функционирането на половия орган. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставеният от касатора Б. въпрос - за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане - отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид съществуването на задължителна практика на ВС и постоянна практика на ВКС, според която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело, като в случай на травматично увреждане такива са свързаните с характера на увреждането, вида и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, възрастта на пострадалия, остатъчните поражения и прогнозата за по-нататъшното му състояние. Поставените от касатора МБАЛ „Света Анна“ АД, [населено място] въпроси не обосновават допускане на касационен контрол, макар да е безспорно, че въззивният съд, като такъв по съществото на спора, дължи мотивирани от съвкупния анализ на доказателствата по делото изводи по релевантните доводи на страните. Приетото с обжалваното решение, че липсва вътреболнична инфекция /каквато е и тезата на ответната болница/ изключва относимостта на възражението за съпричиняване от ищеца чрез отказ да му бъде направено микробиологично изследване при постъпване в МБАЛ „Св.Анна“ АД. Не се е твърдяло по делото, и а въззивният съд не е приемал, че ищецът е отказал микробиологично изследване към момент след изписването му от болницата – нито към 27.10.2016г., нито впоследствие. Въззивният съд е установил, че ищецът е посетил с оплаквания лекуващия си лекар за първи път на 24.10.2016г. т.е. след като е официално изписан на 23.10.2016г., а противоправното бездействие на лекуващия лекар е прието да е проявено при наблюдението и лечението на ищеца след изписването му от болницата. В тази връзка не съществува възможност вредоносния процес при ищеца да е по причина на напускане на болницата преди 23.10.2016г. т.е. преди да е осъществен деликта, поради което и подобно възражение не е обсъждано като релевантно. По повод употребата на риванол, с въззивното решение е прието, че няма данни за прекомерна такава от ищеца, а връзка със състоянието на гангрена на кожата на пениса е изключена. Този извод е категорично наложен от изслушаната от въззивния съд допълнителна съдебномедицинска експертиза, а доказателства за обратното, вкл. такива които да не са обсъдени от въззивния съд, касаторът ответник не сочи. В обобщение, следва да се допусне касационно обжалване единствено по жалбата на ищеца за проверка дали преценката на въззивния съд по чл. 52 ЗЗД е основана на всички относими за случая обстоятелства от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението. Касаторът Б. дължи държавна такса за касационно обжалване в размер на 409 евро. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд