Определение № 4777 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4684/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 52354/01.06.2023 г., подадена от К. И. М., чрез адвокат Ж. Ж., срещу решение № 2220 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 2022100502365/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 166 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 30576/2021 г. на Софийски районен съд за осъждане на К. И. М. да заплати на Т. В. К.-М. сума в размер на 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, изразяващо се в следене, заснемане и разпространяване на видеозаписи на ищцата въпреки нейното изрично несъгласие.

Въззивният съд, сезиран с жалба на К. М., е съобразил, че по делото е предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от разпространяването на неверни и позорящи личността факти, обидни изрази, както и публикуването на фотоснимки и видеоматериали, въпреки изричното несъгласие на ищцата. Конкретните обидни и клеветнически изявления, които ищцата твърди да осъществяват фактическия състав на противоправно деяние, са посочени в исковата молба като коментари на електронни адреси във фейсбук профила на ответника и в ютюб канала на същия, както следва: „Днес на разговор в ДСП К. бе запитана защо се правят изследвания на детето ....такъв, влизаше по болници ти от анемия!!! Имаш тежки хранителни проблеми дето прехвърляш на ДЕТЕ, БЕ!!! Как дете ще е ВЕГАН и ще е пълноценно. Тепърва само заради това ви чакат проблеми!!! Всички”; „Наследствени насилници и отчуждаващи деца от бащите....История на тия дето отчуждават деца: Защо се случвали тия неща“ И. Д. откъсва детето си Т. К.. В първи клас от Т. отива в С. с Т. и не се връща. До ден днешен смуче ушите на Т., пред мен многократно. Тотално обсебена от дъщеря си”; „Т. К. откъсва детето от бащата, когато детето започва да става осъзнато...”, „Н. М..... всячески възпрепятстван контакт между детето и бащата. Майката е осъдена на всички инстанции в Испания.... присъдени привременни мерки на бащата, неспазени. Две заповеди за защита срещу майката в полза на детето - неспазени! Постановен режим между баща и дете от 27.03.2019г. - НИКОГА НЕ Е ИЗПЪЛНЯВАН... Крещящо е, че майката има влошена комуникация със закона!”, „Лечение е решението. Извеждане на детето, баща му ще го гледа, ще му даде сигурност, много здрава основа, и разбира се няма да го откъсва от майката, която трябва да „работи” над проблеми”, „Пореден неспазен режим! След изрична уговорка на изрична среща в ДСП Л.! Детето е изключително манипулирано. Майката стои настрана и мълчи. Детето е объркано. Все повече. Това е жестоко психическо насилие. Реално. Родителско отчуждение”, „В лудостта си една майка да откъсва дете от баща или по-точно детето да не е до нея и за минута, мачка и манипулира детска психика!”, „Един много глезен, добре гледан, неблагодарен и зъл човек. Е, такива са повечето жертви”. Във въззивното производство ищцата е депозирала на 14.06.2022 г. уточнителна молба, в която твърди, че в периода от м. февруари 2021 г. до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство ответникът е извършил противоправни деяния чрез публикуване в социалните мрежи Ютюб и Фейсбук на следните клеветнически и обидни изявления, които уронват честта и достойнството й, а именно: на конкретно посочен електронен адрес - видеозапис от 06.12.2020 г. със заглавие „Един много глезен, добре гледан, неблагодарен и зъл човек. Е, такива са повечето „жертви“; коментар от 22.04.2021 г., публикуване на електронен адрес във Фейсбук: „....тежко болен психически човек, който застрашаваше собствения и живота на детето си!“; коментар от 04.05.2021г., публикуван на електронен адрес във Фейсбук: „К. е позор с всичките й менте профили. Срам я е да застане с лицето си дори“; коментар от 28.04.2021 г., публикуван на електронен адрес във Фейсбук: „А една майка с психически проблеми отвлече детето вместо да се лекува“; коментар от 15.04.2021 г., публикуван на електронен адрес във Фейсбук: „един лукав родител, наричан от закона „майка“ с месеци подмолно тихо и все шушу-мушу с майка си И. Д.“; коментар под снимка на ищцата, публикувана на 24.11.2018 г. на електронен адрес във Фейсбук: „НасилникЪТ и злосторникЪТ. Ама кой да знае тогава”; коментар от 24.09.2021 г., публикуван на електронен адрес във Фейсбук: „И една „майка”, която наблюдава „плодовете” на едно 24/7/365 X 9 брутално обсебване... Някаква уродлива борба да не виждат бащите децата си, а последните да им говорят ехидно и с насмешка, а майката да се подхилва отстрани”; коментар от 31.03.2021 г., публикуван на електронен адрес във Фейсбук: „Това е тотална липса на родителски елементарен капацитет. И не само, това е реално домашно насилие! Насилие на деца от страна на майката!!”; коментар от 15.04.2021 г., публикуван на електронен адрес във Фейсбук: „В лицето на майката К. има профил на родител, който не зачита никакви съдебни актове.... Майката очевидно има нужда от специална помощ, която изключва детето. Детето час по-скоро трябва да се откъсне от майката.... Тази гавра с този неадекватен родител „майка”; коментар от 12.04.2021 г., публикуван на електронен адрес във Фейсбук: „Имаш тежки хранителни проблеми дето прехвърляш на ДЕТЕ, БЕ!!! Как дете ще е ВЕГАН и ще е пълноценно и здраво. БОЛЕН РОДИТЕЛ С ПРОБЛЕМИ ДА ГЛЕДА ДЕТЕ ПО ТОЗИ НАЧИН!!!”. В уточнителната молба се твърди, че с тези коментари и заглавия на публикации ответникът цели да създаде впечатление, че ищцата не е добра майка, че страда от психическо заболяване, че манипулира детето си, че осъществява спрямо последното насилие или някаква форма на тормоз, че не е пълноценен човек. В предмета на предявения иск са включени и твърдения за публикуване от страна на ответника във фейсбук страницата си и в ютюб канала си на снимки и видеа на ищцата, въпреки изричното й несъгласие, с което се твърди, че се нарушава правото й на личен и семеен живот. Конкретните видеозаписи и фотоснимки, предмет на предявената претенция, са уточнени в молбата на ищцата от 14.06.2022 г. От своя страна, ответникът е оспорил предявените искове. Релевирал е правоизключващи възражения, обосновани с оспорване на обстоятелството, че е потребител и ползвател на посочените в исковата молба профили във Фейсбук и в Ютюб; че е автор на процесните изявления, фотоснимки и видеоматериали, както и че е разгласил същите чрез публикуването им на посочените интернет адреси; оспорено е и съдържанието на процесните изявления.

Софийски градски съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, които имат общо дете Н. К. М., както и че между тях са водени производства относно режима на лични отношения по повод детето. Посочил е, че по делото е представен протокол акт № 106, том 4, общ peг. № 11806 от 21.05.2021 г., съставен от помощник-нотариус при нотариус И. Д., с район на действие СРС, с който по молба на Т. В. К.-М. е констатирано отваряне на уеб адреси в ютюб (подробно индивидуализирани в протокола). Посочено е, че при отваряне на горепосочените линкове са установени публикации, които след принтиране са прикрепени към изготвения протокол като неразделна негова част. Като доказателство по делото е приет и протокол акт № 107, том 4, общ peг. № 11808 от 21.05.2021 г., съставен от помощник-нотариус при нотариус И. Д., с район на действие СРС, с който по молба на Т. В. К.-М. е констатирано отваряне на следния уеб адрес в социалната мрежа Фейсбук (подробно индивидуализиран в протокола); отразено е, че при отваряне на горните линкове са установени публикации и коментари под тях, които след принтиране са прикрепени към изготвения протокол, като неразделна негова част.

Въззивният съд е взел предвид събраните гласни доказателства. Визирал е, че показанията на свидетелката И. Д. - майка на ищцата, съдържат данни относно съществуващото между страните напрежение и неразбирателство относно общото им дете Н.. Свидетелката излага, че знае, че ответникът (бивш неин зет) прави снимки и видеа на ищцата и на детето, които публикува в неговите профили във Фейсбук и в Ютюб, с цел създаване на негативен образ на Т. пред обществото. Той публикувал и техни общи снимки от съвместния им семеен живот. Под тези снимки имало различни заглавия, например „психично болна, изроди”. Ищцата категорично изразявала несъгласие да бъде снимана, както и да се публикуват тези снимки, като искала от К. да изтрие снимките и видеофайловете. Т. изпитвала гняв, безсилие и притеснения от поведението на ответника в социалните мрежи. Свидетелката Г. И. е приятелка на ищцата. Сочи, че ответникът има поне два профила във Фейсбук с личните му имена, в които публикува снимки, документи по водените между страните дела, документи от социалните служби, видеа с участието на Т. и тяхното дете. Имал и канал в Ютюб с логото на неговата фирма. И там публикувал снимки и видеа на ищцата и детето им. Свидетелката излага, че достъпът до профилите във Фейсбук и в Ютюб е публичен, като в тях се публикуват снимки, видеа и негативни коментари за ищцата от около 5-6 години. В резултат на създадения от ответника негативен образ на Т., тя се страхувала за живота и за здравето си, тъй като се е случвало непознати хора да я разпознаят по улиците и да я блъскат, заплашват, плюят. Свидетелката, при предявяване на приложените към исковата молба разпечатки от социалната мрежа Фейсбук и от Ютюб, заявява, че това са профилите, които се ползват от ответника, и част от публикациите и снимките са лично възприемани от нея.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд е направил следните правни изводи:

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, той следва да докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт, а именно - противоправно деяние (действие или бездействие); вина; вреди и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). Доколкото това са правопораждащи факти, ищците следва да проведат пълно и главно доказване. Наличието на вина се презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

Въззивният съд е намерил за основателни възраженията на К. М. срещу доказателствената сила на представените с исковата молба констативни протоколи на нотариус И. Д.. Приел е, че съставените документи съдържат фактически констатации извън предоставената на нотариусите удостоверителна компетентност по чл. 593 ГПК, поради което нямат характер на официален документ, в резултат на което не се ползват е присъщата на последния материална доказателствена сила. Независимо от това, съдът е посочил, че представените от ищцата извадки от платформата Фейсбук, с посочен абонат (потребител) на този профил К. М., и от Ютюб, с посочен абонат (потребител) К. М., представляват възпроизведени на хартиен носител електронни изявления по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Електронното изявление, доколкото е записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, е електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Този писмен документ има за свой автор лице, което се е обозначило с псевдоним (nickname). Електронният документ е записаното върху електронен носител електронно изявление, а последното е словесно такова, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2 и 3 ЗЕДЕП). Всеки от процесните електронни изявления/документи, представени на хартиен носител, е подписан от ответника с обикновен електронен подпис, който в случая представлява информацията в електронна форма за неговите име и фамилия (К. М. - потребителското име във Фейсбук и в Ютюб) и снимката му, които са добавени и логически свързани с всеки от тези документи за установяване на авторството им (чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП). По тези съображения въззивният съдебен състав е заключил, че всеки от процесните електронни документи е подписан с обикновен електронен подпис на ответника, който сочи, че техен автор и титуляр е именно последният (чл. 4 ЗЕДЕП). При оспорване на авторството на тези електронни документи, доказателствената тежест да установи по реда на пълното и главно доказване, че същите не представляват негово волеизявление, се носи от оспорващия — в случая от К. М.. И това е така, тъй като електронните документи от външна страна съдържат обикновен електронен подпис, сочещ него за техен автор и титуляр по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕП, а ответникът не е представил и по делото няма доказателства за неавтентичността им (чл. 193, ал. 3 ГПК). Съдът е визирал и че във въззивната жалба няма оплаквания относно разпределената с доклада на първоинстанционния съд доказателствена тежест между страните, нито за допуснати процесуални нарушения във връзка с релевираното от М. оспорване на авторството и съдържанието на процесните електронни документи, поради което за въззивния съд не съществува задължение да открие производство по чл. 193 ГПК, респективно да дава указания на страните относно подлежащите на доказване факти. В случая ищцата е представила електронни документи, възпроизведени на хартиен носител като препис, т.е. разпечатка. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. първо ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Софийски градски съд е приел за неоснователни и наведените от М. възражения, че процесните публикации, фотоснимки и видеозаписи, публикувани в неговия профил в социалната мрежа Фейсбук, както и в поддържания от него канал в Ютюб, може да са направени от друго лице. Посочил е, че по делото не се твърди и установява ответникът по иска да е предоставил такъв достъп на трето лице, нито такъв достъп до профила му да е бил осъществен от трето за спора лице без знанието и съгласието на ответника, нито се твърди и установява процесните публикации да са се появили в резултат на други обстоятелства, стоящи извън волята на ответника. Ето защо съдът е заключил, че по делото е установено, че процесните публикации, със соченото в исковата молба съдържание, фотоснимки и видеа, са направени от К. М. в личния му профил в социалната мрежа Фейсбук и в поддържания от него канал в Ютюб.

Софийски градски съд е счел, че в предмета на предявения иск, по който дължи произнасяне, се включват единствено публикациите, индивидуализирани по съдържание в исковата молба, и че не следва да се обсъждат въведените пред въззивния съд с молба от 14.06.2022 г. изявления, представляващи нов предмет на иска, наведен в хода на въззивното производство.

Въззивният съд е приел следното относно противоправността на процесните публикации:

Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е въведен в ал. 2 на посочения текст, а именно, че това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права (арг. и от чл. 32, ал. 1 КРБ). За да е налице обида, е необходимо да са казани думи, които са неприлични, вулгарни, цинични, оскърбяващи честта и достойнството на лицето, преценени в съответствие със съвременните стандарти за морал. При предявен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД или чл. 49, ал. 1 ЗЗД, съдът следва да извърши конкретна преценка дали е налице противоправно поведение при употреба или разпространение на слово, която да бъде основана на баланса между посочените основни права - на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение.

Като се е позовал на практика на ВКС по чл. 290 ГПК, въззивният съд е направил разграничение между обидата и оценъчните съждения. Визирал е, когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие. Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 1 КРБ, представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност. За разлика от негативните оценки, обидата е противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Дефиницията на деянието „обида“ се съдържа в чл. 146, ал. 1 НК, но тя е приложима и при деликта, а унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване. Деянието се изразява в „казване“ или „извършване“ на нещо унизително за честта и достойнството на другиго. Когато се преценява от съда дали „казаното“ или „извършеното“ представлява нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия, следва да се изхожда от обективни критерии: от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. За да е налице обида, е необходимо в присъствието на пострадалия да бъдат казани думи или извършени действия, които според актуалните за обществото стандарти са неприлични, цинични или вулгарни. Обидата не се свързва с факти и обстоятелства от обективната действителност, а със субективното личностно виждане и оценка на извършителя на обидата за личността на пострадалия. Възприемането на обидата от пострадалия е осъществено и когато засегнатото лице е видяло или прочело обидните думи и изрази в средствата за масово осведомяване или в социалните мрежи. Обида би била налице, когато написаното е унизително за честта или достойнството на ищеца (чл. 146, ал. 1 НК). Принципно, унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого, и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, а мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. Основният елемент, който трябва да бъде изследван при преценката за наличие на обида, е характерът на използваните думи - дали те са от естество да накърнят достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение. Не се изисква обидните думи или действия да са безусловно цинични и груби - достатъчно е те да изразяват отрицателно мнение на дееца, засягащо достойнството на пострадалия, стига това мнение да е изразено в една крайна форма, която именно по тази причина е обществено неприемлива. Ето защо при преценка основателността на предявения иск, касаещ твърдения за нанесена обида, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на ответника. Мненията и оценките, от своя страна, не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. Следва да се има предвид обаче, че дори оценките и мненията следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава злоупотреба със свободата на слово, което е виновно и противоправно поведение. Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели. В съдебната практика последователно е застъпено становището, че субективно преживяване на лицето, което е отражение на личния му мироглед и ценностна система, не може да бъде възмездявано по реда на деликта, когато поведението на ответника-деликвент не е противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД - когато е изказано оценъчно твърдение не за личността на лицето, а за негово определено действие или поведение, без то да има опозоряващ характер. За да е налице обида, е необходимо казаното или извършеното да е самоцелно или позорящо личността или цялостното поведение на ищеца. Разгласяването на неистински позорни обстоятелства и/или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние - клевета (чл. 147, ал. 1 НК), с което се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му. Клеветата е противоправно деяние и може да се изразява в две форми: а) разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство или б) приписване на неизвършено престъпление (чл. 147, ал. 1 НК). При първата форма трябва да е налице довеждане до знанието на трето лице на твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. В гражданското право не е необходимо деликтът, представляващ клеветнически твърдения срещу трето лице, да покрива състава на клеветата по НК. Достатъчно е да е извършено противоправно деяние чрез изнасяне на неверни позорящи факти, включително с твърдения за престъпна дейност, нанесло вреди на оклеветения, като при твърдяно престъпление не е необходимо лицето да е осъдено с влязла в сила присъда. Клеветническите твърдения следва да са ясно свързани с личността на ищеца (а при твърдения за извършено престъпление - с негови служители), дори да не покриват напълно фактическия състав на чл. 147, ал. 1 НК, като оклеветеният следва да е посочен по име или по всякакъв друг начин, който не оставя съмнение относно неговата личност. Твърдението трябва да е ясно и да изразява несъмнено знание за съдържащите се в него факти. Освен това неверните позорящи факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

Софийски градски съд е посочил, че изявлението „Наследствени насилници и отчуждаващи деца от бащите....История на тия дето отчуждават деца: Защо се случвали тия неща…“; „И. Д. откъсва детето си Т. К.. В първи клас от Т. отива в С. с Т. и не се връща. До ден днешен смуче ушите на Т., пред мен многократно. Тотално обсебена от дъщеря си”, не се отнася до ищцата, т.е. тя не е негов адресат, поради което не може да обоснове извод за накърняване на нейната чест, достойнство и добро име в обществото. Счел е, че изявленията „Т. К. откъсва детето от бащата, когато детето започва да става осъзнато...” и „В лудостта си една майка да откъсва дете от баща или по-точно детето да не е до нея и за минута, мачка и манипулира детска психика!” не осъществяват признаците нито на обида, нито на клеветническо твърдение, като е приел, че при установените силно влошени отношения между бившите съпрузи по повод родителските права и отглеждането на общото им малолетно дете, изложеното представлява изразени предположения и интерпретации на поведението на ищцата по повод изпълнение на определения режим на лични контакти между бащата и детето, обосновано с представените части от експертно заключение (чието съдържание ищцата не е оспорила), в които е записано, че към момента контактите на детето с бащата са възпрепятствани, както и че правото на детето за пълноценен контакт с неотглеждащия родител е нарушено. Съдът е визирал и че същите изводи се отнасят и до публикацията със съдържание: „Пореден неспазен режим! След изрична уговорка на изрична среща в ДСП Л.! Детето е изключително манипулирано. Майката стои настрана и мълчи. Детето е объркано. Все повече. Това е жестоко психическо насилие. Реално. Родителско отчуждение”. По отношение на публикацията: „Детенце снима „насилник” и мама 2015 г. Тоя е голям „физически и психически насилник”. Лечение е решението. Извеждане на детето, баща му ще го гледа, ще му даде сигурност, много здрава основа, и разбира се няма да го откъсва от майката, която трябва да „работи” над проблеми”, представляващо коментар под снимка на ищцата и ответника във фейсбук страницата на К. М., Софийски градски съд е приел, че безспорно в посочените изявления се съдържат еднозначни внушения за личността на ищцата, сочещи, че тя е безотговорен родител и не е способна да полага грижи за своето дете, което осъществява признаците на клеветническо твърдение - разгласяване на позорно обстоятелство за морално укоримо поведение. Посочил е, че по делото не са ангажирани доказателства за верността на казаното, което обосновава извод за противоправност на изявлението. Относно публикацията: „Днес на разговор в ДСП К. бе запитана защо се правят изследвания на детето. Имали съмнения за таласемия ....такъв, влизаше по болници ти от анемия!!! Имаш тежки хранителни проблеми дето прехвърляш на ДЕТЕ, БЕ!!! Как дете ще е ВЕГАН и ще е пълноценно. Болен родител с проблеми да гледа дете по този начин. Тепърва само заради това ви чакат проблеми!!! Всички”, съдът е приел, че тя съдържа внушения, пряко насочени към Т. К.-М., че тя не полага грижи за своето дете до степен, довела до негови здравословни проблеми, което безспорно е морално укоримо поведение и предизвиква еднозначна негативна оценка в обществото; тези обстоятелства са обективно позорни за честта на засегнатия и могат да възбудят презрение към последния от страна на общественото мнение и се смятат за безнравствени; няма доказателства за верността на изнесеното, което сочи на противоправност и виновност на деянието, осъществяващо признаците на клеветническо твърдение под формата на разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство. Относно публикацията „Н. М. поставен от така наречените „Социални” като дете в риск от 2017 г. Дете жертва на домашно насилие. Дете обект на психически тормоз, жертва на проблеми у отчуждаващия родител, всячески възпрепятстван контакт между детето и бащата. Незаконно изведен от страната. Майката е осъдена на всички инстанции в Испания, майката е осъдена в наказателен процес в България, присъдени привременни мерки на бащата, неспазени. Две заповеди за защита срещу майката в полза на детето - неспазени! Постановен режим между баща и дете от 27.03.2019 г. - НИКОГА НЕ Е ИЗПЪЛНЯВАН... Крещящо е, че майката има влошена комуникация със закона! Многократно осъждана”, във въззивното решение е прието, че тя съдържа твърдения, че ищцата осъществява домашно насилие над собственото си дете, за което са издадени и съответни заповеди за защита. Освен това се твърди, че К.-М. е „осъдена” в Испания и в България за извършени престъпления. В случая са изнесени данни, засягащи пряко личността на ищцата, които представляват разгласяване на неверни позорни обстоятелства за извършване на престъпления и правонарушения. Използваните в публикацията изрази осъществяват признаците на клеветнически твърдения, тъй като представляват разгласяване за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото; по делото не се установява така изнесените факти да са верни. По отношение на коментара под фотоснимки на ищцата: „Един много глезен, добре гледан, неблагодарен и зъл човек. Е, такива са повечето „жертви” въззивният съд е намерил, че изразите „неблагодарен и зъл човек” представят ищцата като личност, която не проявява признателност за полученото, има лош характер и желание за причиняване на зло на околните. Не се касае просто до негативна оценка на личността на ищцата. Изявленията са пряко насочени към личността й и имат за цел да унизят честта и достойнството й, като формират негативно мнение за нея в обществото. Ето защо те следва да бъдат преценени като обидни и в този смисъл представляват противоправно деяние. Софийски градски съд е съобразил и и установеното по делото обстоятелство, че във фейсбук профила на М. и в поддържания от него ютюб канал са публикувани множество (над 10 броя) фотоснимки на ищцата, включително и такива заедно с общото им дете. Приел е, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че Т. К.-М. е отправяла нееднократно искания до ответника по иска да изтрие тези снимки и видеофайлове, което не е сторено. Намерил е за установено по делото противоправно виновно поведение на ответника и поради това, че е поместил лични снимки на ищцата в социалните мрежи, което е в нарушение на конституционно закрепеното в Република България право на личен живот на Т. К.-М.. Визирал е, че личните й снимки и видеозаписите с нейното участие са публикувани без нейно знание и без нейно съгласие, като и по този начин се накърняват честта, достойнството и доброто й име. Чрез използването на фотографиите и видеозаписите е нарушен чл. 32, ал. 2 КРБ, тъй като по делото е останало недоказано ищцата да се е съгласила тези фотографии и видеозаписи да бъдат разпространявани в социалните мрежи от ответника. Съдът е посочил и че с публикуването на фотоснимките и видеозаписите, съпътствани от посочените по-горе коментари на ответника, последният е целял да разпространи лични данни на Т. К.-М., без нейното знание и съгласие (конкретно нейния образ), именно с цел същата да бъда разпознавана и коментирана от неограничен кръг лица, което само по себе си е противоправно деяние.

Въз основа на така направените правни констатации, съдът е формирал краен извод за наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на К. М. по делото.

По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди Софийски градски съд е изложил, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС), като например: вида и характера на увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техния интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. При искове по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от публикации, съдържащи обидни или клеветнически твърдения, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са въздействието на противоправния акт на издателя върху здравето на ищеца, субективните му негативни преживявания, отражението на противоправния акт върху социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му, както и други подобни обстоятелства, видът на противоправния акт - дали е клевета или обида, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал. Като база за определяне на обезщетението служи още икономическият растеж и стандартът на живот в страната към датата на деликта. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние, и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.

Съдът е посочил, че в случая причинените вреди и причинно-следствената им връзка с деянието се установяват от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателствени средства. Визирал е, че при определяне конкретния размер на обезщетението съобразява големия брой на разпространените клеветнически твърдения и обидни изрази, продължителния период на противоправното поведение, обстоятелството, че процесните твърдения са разпространени чрез публично достъпни профили в социалната мрежа, до които достъп имат неограничен кръг лица, т.е. клеветническите твърдения и обидните изрази са станали достояние на неограничен кръг лица, както и че тези твърдения подронват личния авторитет и достойнството на ищцата и внасят съмнение в морала на същата. Приел е, че безспорно, предвид характера на разпространените клеветнически твърдения, същите се отличават с тежестта си с оглед общоприетите норми за етика и морал. Засегнато е доброто име на ищцата в битието й на майка, и то по начин, предизвикващ еднозначно и силно негативно отношение на обществото, тъй като темата за родителската грижа и отговорност е една от най- чувствителните и болезнени теми за човека. Разпространението на обидни и клеветнически твърдения, с цел опозоряване на личността на един човек в качеството му на родител, е от естество да породи интензивно негативно отражение върху психиката, съзнанието и самочувствието на човека. По делото е установена от свидетелските показания голямата продължителност и интензитет на негативните изживявания, включително и от обстоятелството, че ищцата е била разпознавана на улицата от случайни минувачи, които са изразявали пред нея негативното си мнение за личността й, формирано от провокациите в процесните публикации. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че е налице и нарушение на правото на личен живот на ищцата, извършено посредством разпространението на нейни фотографии (над 10 броя) и видеозаписи в публичното пространство. С оглед на това е заключил, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което би репарирало неимуществените вреди, претърпени от Т. К.-М., е в пълния претендиран размер от 7000 лв.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. последно ГПК.

Формулира следните въпроси, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а при условията на евентуалност – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

1. Допуснал ли е въззивният съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е основал решението си на видеозапис, който е оспорен от страна и впоследствие не е приобщен надлежно по чл. 204 ГПК;

2. Допуснал ли е въззивният съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като в основата на решението си е поставил доказателства, които не са представени по начин, по който или да се възприемат непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните знания;

3. Длъжен ли е съдът да изключи от доказателствата по делото представен констативен протокол, заверен от нотариус, за извлечения от публикации, който е оспорен от другата страна, а страната, която се позовава на тези доказателства, не е представила в оригинал процесните доказателства (респективно не е искала предявяването им в о.с.з./оглед/експертиза), а тези доказателства впоследствие са залегнали в решението по същество.

Във връзка с тези въпроси жалбоподателят излага, че въззивният съд в мотивите си е посочил, че за установяване на съдебно предявеното вземане ищцата е ангажирала доказателствени средства - съставени от нотариус констативни протоколи, с приложени разпечатки за уеб адреси. Съдът не е събрал и проверил посочените източници на фактически данни като веществени доказателства; освен това протоколите се отнасят само до твърдени публикации във Фейсбук. но не и до фотоснимки и записи в Ютюб. К. М. счита, че Софийски градски съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е извършил оглед на процесните веществени доказателства, а при оспорването на тяхното авторство е приел, че М. е техен автор, без ищцата да е ангажирала доказателства в тази насока. Счита, че когато предмет на огледа е движима вещ (например фотоснимка, видеозапис), същата следва да е приета като веществено доказателство по делото. В тази хипотеза огледът се явява специфичен способ за събиране на вещественото доказателство посредством сетивното му възприемане от съда. При оглед на движима вещ съдът е длъжен да отрази в протокола направените констатации при възприемането на доказателствата, като прилагането им по делото на магнитен носител не е достатъчно при тяхното оспорване. Ако вещественото доказателство представлява аудио или видеокасета, огледът се извършва чрез пряко възприемане на записа посредством съответно техническо средство (касетофон или видео). За да се постави в основата на доказателствените изводи на съда обаче, материалният му носител следва да е приет като веществено доказателство и да е проведен оглед съгласно чл. 204 ГПК. Според особеностите на конкретния случай съдът ще възпроизведе в протокола съдържанието на целия запис или на определена част от него. Огледът на движима вещ се извършва в съдебно заседание, т.е. в сградата на съда, защото естеството му не налага неговото провеждане на друго място. При липсата на оглед (и на експертиза досежно оспорено авторство), извършен от съда, е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Визира практика на ВКС – решение № 136/11.04.2011 г. по гр. д. № 602/2010 г., ІV г. о. и о пределение № 234/10.05.2018 г. по т. д. № 175/2018 г., І т. о.

4. Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад;

5. Следва ли въззивният съд да даде допълнителни указания на страна за верността на определено твърдение, ако във въззивното производство за пръв път е конкретизиран предметът на спорното право - словесно изражение на обидни и/или клеветнически твърдения, и указания в тази насока не са дадени в изготвения от първоинстанционния съд доклад.

К. М. визира практика на ВКС – решение № 129/29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г., ІІІ г. о., с която аргументира наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпроси №№ 4 и 5. Излага, че въззивният съд за пръв път, с разпореждане № 8997/07.06.2022 г., е указал на ищцата в първоинстанционното производство да конкретизира по отношение на всеки един от посочените в исковата молба адреси в какво се изразяват извършените от ответника противоправни действия, включително тяхното словесно съдържание (и кои третира като обидни, и кои като клеветнически). Нито той, нито първоинстанционният съд са дали указания на М., че ако процесните изявления бъдат доказани като извършени от него, той следва да докаже истинността на заявеното от него. Също така, по отношение авторството на публикациите не е разпределяна доказателствена тежест между страните, като двете съдебни инстанции са му указали, че следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че всеки може да създаде фейсбук групи с определено съдържание и че той няма причастност към създадените записи и публикации.

Жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност на атакувания от него съдебен акт, предвид множеството допуснати според него нарушения на императивни материалноправни разпоредби (чл. 146, ал. 1 НК) - по отношение квалификацията на твърденията от въззивния съд, както и процесуалноправни разпоредби (нарушение на чл. 10, чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК).

Насрещната страна е подала отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на тълкувателното решение е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Първият и вторият въпроси са формулирани изцяло според твърденията на жалбоподателя и не съответстват на изложените от въззивния съд съображения. Последният не е основал решението си на видеозапис (не е обсъждал съдържанието на такъв), а на представени разпечатки на хартиен носител от публикации, които могат да се възприемат непосредствено от съда и страните, и на свидетелски показания. Ето защо тези въпроси са ирелевантни и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.

По отношение на третия въпрос не е посочена практика на ВКС, с която въззивното решение влиза противоречие – определение № 234/10.05.2018 г. по т. д. № 175/2018 г., І т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не представлява такава практика, а решение № 136/11.04.2011 г. по гр. д. № 602/2010 г., ІV г. о. е неотносимо към този въпрос; не е аргументирано и наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това е неотносимо за спора дали констативният протокол, заверен от нотариус, следва да бъде изключен от доказателствата по делото, доколкото въззивният съд не е обосновал решението си с този протокол. М. не е и поискал представяне на разпечатките на електронен носител съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК.

По въпрос № 4 не се установява противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В последното е прието, че за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно (чл. 269, изр. второ ГПК); когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В случай че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

В настоящия казус, видно от съдържанието на въззивната жалба, К. М. не е заявил никакви оплаквания, свързани с доклада по чл. 146 ГПК, направен от Софийски районен съд.

Същевременно визираното от жалбоподателя решение № 129/29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. е постановено при различна хипотеза - решението на въззивния съд е било обусловено от разгледано от него несвоевременно направено възражение (за липса на процесуална легитимация на ответника), без този въпрос да е бил приет за спорен по делото, и без доказателствената тежест по него да е била разпределена. В случая Софийски градски съд не е разгледал несвоевременно направено възражение; същият е съобразил направените с отговора на исковата молба оспорвания на иска.

Петият въпрос е изцяло неотносим към въззивното решение. Това е така, защото Софийски градски съд изрично е посочил в решението си, че в предмета на предявения иск се включват единствено публикациите, индивидуализирани по съдържание в исковата молба, както и че не следва да се обсъждат въведените пред него с молба от 14.06.2022 г. изявления.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Ответницата по касационната жалба има право на направените пред ВКС разноски за адвокат в размер на 1200 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,