Определение № 5927 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2592/2024 г.

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба с вх. № 4857/06.06.2024 г ., подадена от Е. Л. В. против разпореждане № 416 от 15.05.2024 г. по в.ч.гр.д. № 205/2024 г. на АС – Пловдив. Частната жалба е допустима. С обжалваното разпореждане е върната подадената от Е. В. частна касационна жалба с вх. № 4149/14.05.2024 г. срещу определение № 164/24.04.2024 г. по в.ч.гр.д. № 205/2024 г. на АС – Пловдив, с което е потвърдено определение № 457/20.02.2024 г. по гр.д. № 2865/2022 на ОС – Пловдив, с последното е оставена без уважение молба на Е. В. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. Мотивът за връщане на горепосочената частна касационна жалба е, че определение № 164/24.04.2024 г. по в.ч.гр.д. № 205/2024 г. на АС – Пловдив е окончателно и не подлежи на обжалване. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за неоснователна поради следните съображения: Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, доколкото в задължителните разяснения обективирани в т. 10 на Тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че разпорежданията, с които въззивният съд връща частната касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК, се постановяват еднолично. Преценката на обжалваното разпореждане се прави при условията на т. нар. "пълен въззив", съгласно ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Производството по предоставяне на правна помощ е уредено като двуинстанционно съгласно изричната разпоредба на чл. 95, ал. 6 ГПК. Когато по искането за предоставяне на правна помощ се е произнесъл първоинстанционният съд, компетентен да се произнесе по частната жалба срещу това определение е съответният въззивен съд, чийто акт не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Необжалваемостта на определението на окръжен съд, с което се потвърждава първоинстанционно определение на районен съд за оставяне без уважение на молба за правна помощ, следва и от нормата на чл.274 от ГПК, защото това определение не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3, вр. ал.1 ГПК - не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, защото с него не се прегражда разглеждане на самото исково производство, по повод на което е искането за правна помощ, нито с него се прегражда развитието на други производства по смисъла на чл.280, ал.3, т.2 ГПК. Такъв акт не попада и сред посочените в ТР № 5/2018 г. по т.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС като подлежащи на обжалване пред ВКС определения по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Следователно подадената частна касационна жалба на В. с вх. № 4149/14.05.2024 г. срещу определение № 164/24.04.2024 г. по в.ч.гр.д. № 205/2024 г. на АС – Пловдив, е недопустима, като насочена срещу неподлежащ на последващо обжалване съдебен акт, и разпореждането за връщането й се явява правилно и подлежи на потвърждаване. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение