Определение № 2400 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4784/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 262800 от 24.08.2022 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 1964/2021 г. за потвърждаване на решение № 20244447 от 05.11.2020 г., постановено по гр. дело № 40274/2019 г. по описа на Софийски районен съд, с което Столична община е осъдена да заплати на Е. Т. – В. и А. С. В. на основание чл. 49 от ЗЗД сумата от 3000 лв., представляваща стойност на увредени растения, находящи се до разрушената ограда; сумата от 13367.95 лв., представляваща стойност на разрушената ограда, и сумата от 8790.22 лв., представляваща стойност на временната ограда, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 26.09.2017 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2866. ЗЗ лв., направени по делото разноски. В установения от закона срок решението е обжалвано от „Столична община. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Постъпил е писмен отговор от ответниците по касационната жалба Е. Т. – В. и А. С. В., чрез адв. А., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима- подадена е в срок, от ответника по делото срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК като постановено по иск с цена над 5 000 лв. Производството по делото е образувано по предявен от Е. Т. – В. и А. С. В. против Столична община иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. В исковата молба са изложени фактически твърдения, че ищците са собственици на недвижим имот, че част от имота им е била отчуждена във връзка с реконструкция и разширение на улица, че ответната страна е възложила търговско дружество – изпълнител, извършването на строителните работи, че по време на изпълнение на възложената работа е част от масивната ограда на ищците, както и многогодишни растения, са унищожени изцяло. Ищците подали сигнал до ответната страна за неправомерно съборената им ограда и в отговор получили писмо, в което било посочено, че масивната им ограда е изградена на границите на двата новообразувани в резултат на отчуждителната процедура с имота, като е премахната част от оградата по западната граница която е построена в отклонение от издаденото разрешение за строеж. В исковата молба са изложени и фактически твърдения относно вида на претърпените имуществени вреди. Първоинстанционният съд е уважил иска. Въззивният съд е приел, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а по същество е правилно и го е потвърдил ,като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът е изложил мотиви, че правният спор между страните е относно това дали е доказано противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа, в резултат на която е настъпил твърдения от ищците деликт. Приел е, че не се спори, че ответникът е възложил на трето неучастващо по делото лице – "Т. С." ЕАД изпълнение на видове СМР, като при извършването им изпълнителят е разрушил западната част от масивна ограда, собственост на ищците. Признание за наличието на тези неизгодни за ответника факти се съдържат в приетото по делото писмо рег. индекс № 17-КЦ51-281/13.10.2017 г. и доколкото в хода на съдебното производство съдържанието му не е оспорено от ответника, съдът ги е приел за доказани. По отношение на разрушената част от масивната ограда, която не е била предмет в отчуждителната заповед, не е налице спор между страните, че е собственост на ищците, поради което разрушаването й, съответно унищожаването на растителните видове, намиращи се в близост до нея, следва да се определи като противоправно поведение Поддържаното във въззивната жалба възражение, че разрушената част от оградата е била изградена в несъответствие на одобрения проект и на разрешението за строеж е счетено за неоснователно, тъй като при доказателствена тежест за ответника по делото няма ангажирани доказателства в подкрепа на това твърдение, липсват и доказателства ответникът да е осъществил административна процедура по премахване на незаконен строеж, съответно да е била издадена заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж или части от него. Прието е също, че законността на оградата е ирелевантна за правото на ищците да търсят обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди. Върховният касационен съд намира, че на основание чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване служебно поради съмнение за неговата допустимост, като постановено по нередовна искова молба – липса на конкретни фактически твърдения, касаещи местонахождението на разрушената част от оградата /в отчуждената част от имота или извън нея/. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение